Тоди – жената с най-красивото фитнес тяло в света

Щангистка. Културистка. Чаровна и женствена. Да, възможно е. Не само това, а на 31-годишна възраст записва името си в историята като първата българка, световен шампион по културизъм. Това се случва на Световното първенство по фитнес в Полша, през ноември 2016 г., в категория “Женска физика”, над 163 см.

Снимки: Станимир Влаховски

Тя се казва Тодорка Иванова. С дълга руса коса, блестящи сини очи и релефни мускули, на които хиляди мъже могат само да завиждат. От 2005 г. до 2009 г. е републикански шампион по вдигане на тежести. Поставя рекорд за 115,5 кг на изтласкване. Получава званието “Майстор на спорта по вдигане на тежести”. Завършва НСА със специалност “Вдигане на тежести”. Поради множество контузии след 10 години вдигане на щанги е принудена да спре да се занимава с това. Като част от рехабилитационния процес започва да ходи на фитнес. Състезателният й дух е жаден за нови успехи. През 2013 г. започва да тренира професионално фитнес. Покорила световния връх, Тодорка в момента работи като персонален треньор, готви най-вкусните ястия на приятеля си Стоян и без да ги опитва (защото спазва режим), се наслаждава на вкуса им, който предизвикват у него.

Как избрахте да се занимавате именно с вдигане на тежести?

Като дете обичах да практикувам всякакви видове спорт. Първите ми тренировки бяха по лека атлетика. Треньорите обаче не получаваха много пари и заминаха на работа в чужбина. После се записах на спортни танци, но за професионално развитие там бяха необходими сериозни финанси. Исках да тренирам някакъв боен спорт. Един ден моя приятелка на шега ми каза: хайде да ходим на щанги. Тя беше слабичка и искаше да заяква. Аз тогава въобще нямах представа какво представлява този спорт, дори по телевизията не го бях гледала. Започнахме да тренираме на майтап. След първата тренировка имах много силна мускулна треска, но въпреки това много ми хареса.

Десет години сте се занимавала професионално с вдигане на тежести. Какво ви накара толкова време да останете в този спорт?

Видях, че този спорт ми се удава. Треньорът ми каза, че за две години мога да вляза в националния отбор. Не само това, а каза, че ще мога да изкарвам парите си с това занимание. Тогава започнах да тренирам още по-усилено. Mного исках да успея. Харесваше ми да отида на тренировка и да видя колко мога да вдигна, дали мога повече от предишния ден. На третата година влязох в Националния отбор. Там изкарах близо пет години усилен труд. В един момент обаче контузиите, амбицията и липсата на почивка ми дойдоха в повече. Така, през 2010 г. вече не можех да тренирам. Имах желание, но тялото ми започна да отказва. Като вид рехабилитация започнах да ходя на фитнес. Хареса ми и реших да се състезавам. 

Какъв беше режимът, при който тренирахте, когато вдигахте щанги? 

Режимът беше много тежък. В продължение на 10 години (от 16- до 25-годишна възраст) аз не правех нищо друго, освен да тренирам. Денят ми представляваше следното: ставам, закусвам, отивам на тренировка. На обяд се прибирам, къпя се, обядвам, почивам. Следобед към 16.30 ч. имам втора тренировка, която продължава докъм 19 ч.  Прибирам се, къпя се и вечерям. След това ми остават 2-3 часа свободно време преди лягане. Този режим ти става начин на живот и свикваш. Но стресът беше много голям. 

Не ви ли липсваше излизането с приятели, купоните? Все пак в най-младите ви години сте тренирала непрестанно, без никакъв личен живот.

Аз бях толкова вглъбена в това, с което се занимавам, че нищо друго не ме интересуваше. Всичко съобразявах с тренировките. То е като работа. От теб се изисква да тренираш, да се състезаваш, за което ти се заплаща.

Каква е разликата между вдигането на тежести и фитнеса, и културизма?

В щангите трябва да имаш специфични качества, които да ти помагат да вдигаш много килограми. Във фитнеса и културизма просто трябва да изглеждаш добре, затова е важна и диетата. При щангите страшно много се натоварва нервната система и имаш нужда от храна, особено от въглехидрати, за да възстановяваш организма. Менюто се пишеше от треньорите, които гледаха храната да е много силна. Да се тренира за фитнес първенство е много по-леко.

Добавките, които се пият при вдигането на тежести и при културизма, различни ли са?

Ако трябва да си призная, при тренировките за фитнес състезанията съм пила много повече добавки. При щангите съм взимала предимно витамини и противовъзпалителни (когато се налага да продължиш, а не можеш). По принцип не обичам да пия добавки. Нещото, което обичам, е протеин и аминокиселини (BCAA), овкусени, разбира се. Протеиновите шейкове са като междинно хранене. Или, както аз ги наричам, “малките кефчета през деня”.

Какъв тип контузии ви се случиха, заради които се наложи да прекратите вдигането на щанги?

Контузиите се получиха от претрениране. В желанието си да вдигам много, да успея, да се класирам все по-добре, да надраствам себе си, се мъчех въпреки болката. Така сме научени спортистите. В един момент обаче, ако не си дадеш почивка, започваш да изпушваш. При такова трениране в професионалния спорт контузиите са неизбежни. Въпросът не е дали ще ти се случат, а кога. Аз имах двойна дискова херния, нервът на левия ми крак беше със средно-тежко увреждане, при което глезенът ми не функционираше и го замятах. При ходене сто метра умирах от болка. Имах и частично разкъсване на сухожилията в лакътя и травма в рамото. Трябваха ми две години, за да се възстановя напълно. Това са основно травмите, които са диагностицирани, а останалите проблеми и болки в тялото съм ги възприела като маловажни. Реших да прекратя, докато все още не съм се унищожила напълно.

Имахте ли момент на разочарование, че 10 години от живота си, от най-младите си години, сте посветила на този спорт и изведнъж трябва да се откажете?

Има разочарование, разбира се. Дълго време аз се занимавах само с тежести, живеех в изолирана среда, в която само ям, тренирам и спя, без  никакъв социален живот. И изведнъж този начин на живот изчезва. Започнах да си търся работа и на интервюто ме питат: “Какъв опит имате до момента?”, а аз казвам: “Ами 10 години съм вдигала щанги”.

Как и кога се насочихте към професионалните занимания с фитнес и културизъм?

Имаше един период от 6 месеца, в който нищо не правех. Не исках да влизам в зала, не искам да виждам лостове, щанги, нищо. Тогава качих малко килограми и реших, че трябва да отида във фитнеса. Започнах друг тип тренировки, за да бъда във форма. Нямах идея да се състезавам, докато един приятел в залата не ми го предложи на шега. Каза, че само трябва да изчистя още малко мазнини. Но ако тогава знаех какво точно означава това, сигурно никога нямаше да се захвана. Първата ми подготовка няма да я забравя никога. Тогава започнах спазването на хранителен режим. Една нощ толкова много огладнях, че сънувах, че се наяждам с всичко, което ми попадне. Събудих се рано и се чудех, дали наистина съм се наяла и как ще кажа на треньора ми за това. След като мина състезанието, ми трябваха два месеца, за да спра да ям лакомо при вида на всякаква храна. Втората подготовка вече беше по-лесна, тялото беше свикнало. За пет седмици се подготвих. Като, разбира се, преди това цяла година тренирах под режим. След като станах шампион на България, се появи желанието ми да се пробвам навън, за да видя дали и там ще ме оценят.

Колко време се готвихте за световното първенство по фитнес и културизъм през 2016 г.?

Започнах подготовка веднага след предишното световно, където станах пета. Една година не съм излизала от форма и съм спазвала стриктен хранителен режим. Тренировките ми бяха двуразови. Тренирах по 12 пъти средно на седмица. Работех с идеята, че аз ще стана шампион.

След като цяла година спазвате специфичен хранителен режим, когато се случи да излезете с приятели на ресторант, какво си поръчвате?

Салата от краставици и пилешко филе, без мазнина. Хранителният ми режим беше предимно от месо и зеленчуци. Не всички плодове са позволени, защото имат фруктоза. Но аз си имам веднъж в седмицата т. нар. happy day, или “мръсен ден”, в който можеш да ядеш каквото си поискаш и да си доставяш удоволствие. 

Когато се готвите за състезание, предполагам, е забранено да пиете алкохол и да пушите?

По принцип, да, но аз като се готвя за състезание, пуша като комин. Веднага след като ми мине състезанието, спирам да пуша. В периода на подготовката цигарите са единственото нещо, което можеш да правиш, без да се чувстваш виновен, че ти вреди на фигурата.

Как се чувствахте на световното? Какво си помислихте, преди да излезете да се представите?

Много се вълнувах. Помислих си, как искам този път да стана първа. Много исках да стане. Знаех, че съм в много добра форма и се надявах и другите да я оценят.

Какво беше качеството, с което поведохте другите и победихте?

Нямам идея, може би с чар и усмивка (смее се). От всички 16 състезателки в категорията, аз бях най-дребничка. Тенденцията в тази категория не е да си голям и да имаш колкото се може повече мускули. Важното е въпреки мускулите да изглеждаш женствено. А не да си като мъж с женски бански. В крайна сметка, това е женска физика, а не женски боди билдинг.

Чувала ли сте критики, че се занимавате с мъжки спорт и че изграждате мъжки тип тяло?

Да, чувала съм много такива критики. Признавам, че съм любител на мъжките спортове. Израснала съм с момчета. Като бях дете, в квартала нямаше други момичета и аз играех само с момчета. Все се опитвах да се доказвам, че мога като тях. Това, че практикуваш мъжки спортове, не те прави по-малко жена. Изборът да бъдеш мъжкарана и да изглеждаш като мъж е личен. Има прекрасни дами, които се занимават с мъжки спортове и са много красиви и нежни жени. В бойния спорт ММА например, в който се травмират жестоко, има и жени. И въпреки типа спорт, състезателките изглеждат женствени.

За една жена не е ли по-трудно да постигне релеф, какъвто имат мъжете?

Да, разбира се. Дори е разпространено мисленето, че жените не трябва да тренират с тежести, защото ще станат като културисти, ще натрупат много мускули, което е много грозно. Това не е вярно, защото мускулите не растат като гъби. Моето тяло е плод на голям труд, който съм полагала в продължение на 16 години. Ако си човек, който тренира за удоволствие, примерно три-четири пъти седмично и вдигаш тежести, много трудно ще натрупаш мускули, така че да изглеждаш като културист. Всеки иска да изглежда перфектно, без нито една подкожна мазнина, но това не е полезно, особено за жените. При нас трябва да имаш определен процент подкожни мазнини, с които хормоните да бъдат в баланс. При жената, като спаднат процентите мазнини в тялото й, спира месечният цикъл. Не можеш да поддържаш релефно тяло на културистка, без мазнини, и в същото време да имаш и цикъл, и хормоналните процеси в тялото ти да се случват нормално. При подготовката ми за световното първенство около 3-4 месеца нямах цикъл.

Като треньор какви съвети давате на хората по отношение на хранителен режим, брой тренировки на седмица?

Тренировките, които давам, зависят от възможностите на хората в момента. Не какво са правили преди три месеца, а какво могат да направят в момента. Важно е колко са заети в ежедневието, какво свободно време имат, кога се хранят, по колко време спят. Препоръчвам минимум да се тренира три пъти на седмица. Два пъти е малко, три пъти е поносимо добре. По отношение на храната, бих казала, че човек може да се храни с всичко, което не е в опаковка. Ако е направено вкъщи, сготвено както трябва, това вече е храна. Можеш да ядеш всичко, но е важно количеството, което изяждаш. Не е добре например цял ден нищо да не ядем и вечерта да си наваксаме всички хранения, да преядем, а след това да не можем да заспим. При тренировките е важно да се включват упражнения с тежести и аеробна работа, т. нар. кардио. Освен трениране на мускулите, трябва да се тренира сърцето и дишането.