Едва ли има българин, който да не знае какво място заема Тодор Каблешков в Априлската епопея на българския народ от пролетта на 1876 г. На малцина обаче е известно, че той е проявявал и пристрастие към литературата, към литературното творчество.
Малкото неща, които са ни останали от него, говорят за склонността му към героико-приключенската романтика. При очевидната надареност той не е могъл да остане настрани от онова силно течение в младата ни възрожденска литература, което принадлежи към героическия романтизъм.
Още като ученик в Цариградския лицей Каблешков прави първи опити да пише стихове. Едно случайно опазено от онези грдини стихотворение (съхранява се в копривщенския музеен архив) и няколко проникновени и пламенни писма го разкриват по малко неочакван начин. Стихотворението е записано върху началния лист на собствения му учебник по турски език. То започва така:
Защо ли съм ся аз родил,
Защо ли да живея
Сълзи да роня ката час,
Животът си да губя.
Аз да плача – ти пак да се
смееш.
Аз да умирам – ти пак да
живееш.
Що не мислиш зарад мен,
Че съм толкоз изгорел.
За да си обясним характера на ранните му увлечения, трябва да държим сметка за обстоятелствата, при които е тръгнал по светия път на поезията. Най-напред под влиянието на много „копривщенски фактори“ – хайдушката природа на Средна гора, героичната романтика на родния град и на цялото Средногорие, откърмило преди него много други поети и книжовници, високата му образованост и изтънчена чувствителност. Освен това той се сближава с Иван Вазов и Константин Величков. Каблешков се приобщава към техния приятелски кръг в Цариград тъкмо по времето, когато Величков става всеобщоизвестен с поетическите си творби и с преводите си. Вазов пък, който също пребивава за известно време в турската столица, пристига от Влашко с утвърден литературен престиж.
За известно време Каблешков работи като началник на Бельовската железопътна станция. По спомените на един негов съгражданин (Н. Беловеждов) още в Бельово той се е вдъхновил от идеята на преведе на български език романа на Александър Дюма „Граф Монте Кристо“. Очевидно романът и неговите герои са го привлекли с проявите на благородство и хуманизъм, на смелост и дръзновение, характерни за романтичната школа и за приключенския жанр. И наистина през 1874 г., след като вече се е установил в родната Копривщица, бъдещият апостол се заема да преведе популярния френски роман.
Каблешков е имал втора майка, тази, която го посреща и подкрепя в навечерието на Априлското въстание (и с която по стечение на обстоятелствата се свърва съдбовно в най-величавите мигове от своя и от народния живот.) Тя е родом от Сопот и no време на своите роднински посещения в града Каблешков се сближава с Вазов, с Ганчо Попниколов и Димитър Фингов (прототип на господин Франгов от романа „Под игото“). И след едно вдъхновено слово в Ганковото кафене (също популяризирано чрез романа на Вазов), ентусиазираната младежка сопотска компания се премества в мъжкия манастир „Свети Спас“, където полага пред апостола Каблешков свещената клетва. Така че Каблешков е човекът, който е възстановил Сопотския комитет. Вазов на няколко пъти в своето творчество е изразил възхищението си от своя копривщенски приятел – личността на Каблешков е послужила на писателя при изграждането на безсмъртния образ на Бойчо Огнянов.
0 Коментара