Това е обир!

Пристигнахмс е кола, на която беше написано: „Българска телевизия“. Управителката на клона на спестовната каса ни прие любезно.

— Има едно ново течение в киното — й казах — „синема верите“. Снима се не с актьори, а с обикновени граждани. Естествено плаща им се сетне хонорар. Всичко ще трае не повече от пет минути. Обир на спестовна каса. Нали разбирате?

Управителката кимна.

— Ето сега казах — този наш разговор, както виждате, се снима. И вие също ще получите хонорар.

— Моля ви се — каза управителката.

— Не, не — кимнах, — попълнете този фиш. Така. С всички данни. Моля ви, елате с нас, нека и тези ваши служители, които ще снимаме, да попълнят фишове.

Управителката вдигна рамене. Щом е за изкуството.

Служителките със смях попълниха фишовете. И това се снимаше. Сетне помолих гражданите да запазят спокойствие. Сега ще започнем истинските снимки. Само за пет минути.

Извадих един тапешник и стрелях във въздуха. И казах:

— Внимание, това е обир!

Служителките и публиката прихнаха. Управителката ме дръпна:

— Но те се смеят!

— Няма значение — казах, — така е още по-интересно.

Сетне прескочих преградата и започнах да пълня една торба с пари от първа каса. После отидох и обрах втора каса, накрая и трета.

Всичко това се снимаше.

— Извинете — викна касиерката от първа каса, — забравили сте тази пачка.

И ми подаде пачка с двадесетолевки.

Прибрах и нея, размахах весело ръце на всички и излязох. След мен, снимайки, из­лезе и снимачната група. Качихме се на колата и занесохме парите на генералния ди­ректор на телевизията.

— Ето — казах, — това са към петстотин хиляди лева. А това е материалът за филма.

И тази сцена се филмираше.

И филмът излезе на екрана. А накрая на филма имаше надпис:

„А АКО ТОВА НЕ БЯХА ХОРА ОТ ТЕ­ЛЕВИЗИЯТА? А АКО БЯХА МАСКИРА­НИ И БЕШЕ ИСТИНСКИ ОБИР?“