Трима души с една мечта (без да броим кучетата)

„Едни жени се срещнали в един форум“ може да бъде откриваща реплика в историята на много български инициативи и организации. Тази тук е за няколко момичета и много, наистина много кучета. История за началото и края на приют Богров. Една приказка за обич, надежда, смелост, добрина и разбира се – кучета.

Имало едно време три момичета. Те се запознали случайно в един кучешки форум. Макар и съвършено различни, тях ги свързвала обичта към кучетата и ясното разбиране, че за да спре цялата бездомна мъка, има да се свърши много работа.

В началото всичките си имали професии и ползвали свободното си време, за да спасяват, лекуват и задомяват животни от общинския приют в Сеславци. Намирали хора, които да ги гледат временно тук, в България, търсели им осиновители в Холандия, организирали им транспорт и ги пращали по живо по здраво към новия им живот. Хората от форума помагали с все сили и полека-лека се образувала спонтанно организирана група от работещи кучкари, които започнали да променят света наоколо си. Куче по куче.

Случило се така, че в един прекрасен ден момичетата получили златна възможност, каквато се пада на малко хора – да осъществят мечтата на живота си, стига да имат смелостта. Била пролетта на 2010година и общината търсела кой да работи три години в най-големия дотогава приют на България – за цели 500 кучета. Нашите момичета поревали, потреперили, пък замижали и скочили в дълбокото. Така започнало истински трудното приключение, наречено

Animal Rescue Sofia.

Оттогава до днес изтече ужасно много вода – героините на историята пораснаха скорострелно и се превърнаха в лудите кучкарки, които винаги са дремели в тях. Вече нямат комфорта на редовното работно време и добрата заплата, но пък колко сила дава знанието, че нещата зависят от теб… Знам го, защото съм една от тях – лудите, които вярват, че за проблема на бездомните кучета трябва да работят хората, които ги обичат. Имаме закон, имаме методология, не ни остава нищо освен работа… А тя е много.

За трите години в приют Богров

успяхме да задомим 2 300 кучета

от улиците на София и да кастрираме още 5 400. Написани на хартия тези числа изглеждат нереално. Но опитайте да преброите до 2 300 и ще ви се завие свят – наистина много, много кучета са минали през ръцете и сърцата ни. Много кучета, които са били нежелани и обречени помияри днес се радват на обич и собствен дом в България, Австрия, Германия и Холандия.

Вероятно вече се питате откъде намираме средствата за всичко това, щом нямаме бюджет от общината, европейски пари или финансиране от чужбина. Дръжте се за стола, защото отговорът е: само от даренията на хора, които ни познават и вярват, че всичко, което дарят, ще се използва пестеливо за спасяване на животи, за намаляване на броя нещастни бездомници, за подобряване на живота в нашия град. И не си представяйте някакви ояли се кучелюбиви лицемери. Най-голямото ни дарение е 130 евро месечно, повечето са между 5 и 20 лева. Магията е в общността, в това, че всеки помага колкото може, за да успеем всички заедно да се погрижим за здравето и щастието на хилядите ни безмълвни приятелчета.

Дали защото вярвахме и продължаваме да вярваме, че българите сме с добри сърца и можем да решаваме проблемите си сами, или пък защото ентусиазмът е заразен, когато дава резултати, но някак успяваме да достигнем до хората. Приютът ни е отворен 365 дни в годината, а освен гледачите и лекарите

с нас работят огромен брой доброволци –

приятели на кучетата, които даряват труда си, за да помогнат. Позволявам си да мисля, че точно групи от самоорганизирали се хора като нас са гражданското общество, за което плачем, че ни липсва в България.

Дотук бяхме с човешката страна на въпроса. Дълго мислех дали както повечето ни колеги да не изложа няколко съсипващо сърцераздирателни истории на животни, които да не ви дадат мира. Като на бебенцето Мук – кутре, на което изверг беше отрязал 2 крачета с лозарска ножица, днес вече глезен любимец в прекрасно семейство в Канада. Или на маламута Зоран, когото получихме от полицията нарязан на парчета, объркан и зъл, който вече е обичан домашен пес в София. Или за настоящите германци Мечо и Миси – две улични кучета, на които злодей беше изсипал киселина в ушите. Или живите мощи – Тихомир… И стотици, стотици, стотици насилвани, изтерзавани, измъчвани, болни, счупени, агонизиращи кучета, които са дошли при нас на крачка от смъртта, а вече живеят втория си живот на хубаво място без спомен за нещастията си…

Не. Няма да ви шантажирам.

Решили сме да бъдем хората, които ще се погрижат за най-отритнатите и мразените и ще продължаваме да го правим. Но сега, три години след като се престрашихме и доказахме, че умеем да работим добре, идва краят на нашия договор със Столичната община. Трябва да напуснем този приют през декември и оставаме без място за работа. Ще спестя разказа за това колко време и нерви изгубихме в опити да получим общински терен, на който да направим приют – не сме от мрънкачите, а и няма смисъл. Времето се изнизва, остават ни 3 месеца, в които да уредим този въпрос и знаем, че единственият начин нещата наистина да се случат е, ако ги направим сами.

Макар засега нашата малка приказка да завършва тук – без хепиенд, всеки, комуто краят не е безразличен, би могъл да го промени.

Намерихме място – недалеч от настоящия ни приют се продава голяма кравеферма, която би била идеална за работата ни, стига да успеем да намерим и парите. Цената и е 210 000 евро – сравнима с един голям апартамент в центъра на София, но твърде голяма за нищожните ни възможности.

Вярвам, че можем да намерим още хора с добри сърца. Вярвам, че този дом за нежеланите може да съществува. Вярвам, че колкото и трудно, абсурдно, непосилно да изглежда някакви си момичета да съберат такива пари, за да създадат подслон за най-нещастните обитатели на нашето късче земя – ще стане. Вярвам, защото виждам с очите си невъзможното да се случва всеки ден. Да, никой не може да помогне на всички. Но всеки може да помогне на някого. Днес, тук, сега. Защото няма кой друг да го направи. Съдбата им е в нашите ръце.

КАК ДА ПОМОГНЕТЕ?

Добрите може да не сме богати, но пък сме много. Ако решите, че АРС трябва да продължи напред, можете да помогнете. Дори и с малко вашето участие е от истинско значение – въпрос на живот и смърт за стотици, дори хиляди бездомни души.

Банкови сметки за Фермата на Мечтите:

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, BIC: FINVBGSF

IBAN в евро – BG50FINV91501215999956

IBAN в лева – BG07FINV91501215999954

ТИТУЛЯР: Фондация „А Р София“

В сайта на организацията www.ARSofia.com ще намерите форми за дарение чрез ePay.bg и PayPal.com

Можете да дарите 1 лв. и чрез SMS, като изпратите:

SMS с текст: DMS Dog

На кратък номер: 17 777

Фермата, която се надяват да успеят да купят АРС, се намира на “Ботевградско шосе”, до нея има градски транспорт. За тях е важно приютът да бъде на достъпно за хората място, а не в някое затънтено и невидимо крайче на града – целта е да бъдат свързани хора и кучета, не да се крие нещо.