Цвети Георгиева е един от най-популярните радио гласове в българския национален ефир. Едва ли има слушател, останал безразличен към провокативните теми в „Шоуто на Блондинките“ – актуалното сутрешно предаване на Радио Fresh!, в което заедно с партньорката си Елена Асенова поставят слушателите в нетипични ситуации.
Веднага след ефир водещата рязко сменя амплоато и се насочва към другата си голяма страст: „да показвам най-хубавото в хората“, както тя накратко нарича връзките с обществеността. Цвети Георгиева е водещ ПР експерт и имиджмейкър на много от популярните личности в България, медиен съветник и ментор в иновативно обучение на тема: „Как да развиеш личната си харизма“.
Е, как се развива тя – личната харизма?
Кратък въпрос с много неизвестни. Работата ми с талантливи хора ме провокира да тръгна по следите на възможните отговори, за да разбера защо на едни им се получава всичко сякаш като с магическа пръчка, а други въпреки таланта и способностите си не успяват да „блеснат“. Отговорът се крие в Нейно величество Харизмата. И ако не си от онези между 10 и 15%, които се раждат с вродена харизма, то нищо не ти остава, освен да опиташ да я развиеш. Да изградиш себе си, за да печелиш симпатии, да шлифоваш обаянието си, за да бъдеш лидер на мнение, да усвоиш правилата на общуване, за да бъдеш желаният събеседник – оказва се, че всичко това може да бъде научено.
Може ли да споделиш бърз трик за влизане в харизматично състояние?
Моите курсисти много се забавляват, когато им кажа, че трябва да практикуват „ефекта на горилата“. Състои се в следното: ако ви предстои среща, излизане пред публика или презентация пред хора, от които се притеснявате – влезте уверено, с мощна стъпка и самочувствие, изправете рамене и погледнете с превъзходство – точно както би го направила една горила, движеща се с достойнство сред себеподобните. Идеята е, че ние не стоим в уверена поза, защото се чувстваме уверено. Ние се чувстваме уверено, защото сме в уверена поза. Ние имаме самочувствие, защото сме в позата на победител, а хората обичат победителите, не жертвите. Вярвайки истински в себе си, ще убедим и другите да ни повярват.
Но това май няма да сработи, когато си по радиото и хората чуват само гласа ти.
Да, когато не са ангажирани всички сетива, става малко по-трудно. Предизвикателство е да завладееш някого само с гласа си, но пък и това си има своята магия. В гилдията обичаме да се шегуваме, че преминеш ли през радио, ставаш за всичко. Учиш се да говориш кратко, но интересно, следиш актуалните теми и тенденции, защото това е медия, която не търпи забавяне, стараеш се винаги да си в позитивно настроение и с усмивка в гласа, за да може да ги предадеш на хората от другата страна на ефира.
За мен радиото е институция и се радвам, че не се сбъднаха прогнозите от преди доста години, когато се твърдеше, че ще изчезне като медия. Не само не изчезна, но стана още по-пристрастяващо, използвайки вече и социалните мрежи, и интернет като допълнителна връзка със слушателите.
Разкажи забавен момент от сутрешното ви предаване.
По-скоро е трудно да се досетя за скучен момент. Нашите слушатели са много активни и имат мнение по всички теми и въпроси. Неведнъж сме се шегували, че ако политиците ни мислеха извън шаблона, е достатъчно да проследят коментарите в „Шоуто на Блондинките“ и ще разберат истинското мнение и вълнение на хората (електората, както го наричат). Като един всекидневен сутрешен референдум е шоуто.
Една от последните ни теми, съвсем леко провокирана от казусите на Олимпиадата, беше: „Какво всъщност искат жените: равенство или мъжете да са силният пол?“. Изля се вълна от коментари: „Всички жени искат равенство и справедливост, докато не стане време да се изрива сняг от колата или пред къщата“; „Аз искам мъжете да са силният пол, но все по-често срещам само мъже-пеперудки… В мъжете е проблемът, не в нас“; „Жените искат справедливост“; „ Какво искат жените ли: да не остаряват и да не напълняват. Всичко останало могат да преживеят“; „За съжаление, ще се съглася с един почти еретичен цитат от „Сексът и градът“: Жените искат да ги спасят“; „Жените отдавна са меркантилни и ако мачото е със солидна банкова сметка, се разнежват много“; „Ако жените искат равенство, първо да се научат да ходят и те лятото голи до кръста“… Цитирам само част от мненията, които пристигнаха в предаването и които след себе си повлякоха още реплики, коментари, дискусии. Хората обичат да бъдат изслушвани, да бъде зачетена тяхната гледна точка, да си излеят болката или да споделят радостта – точно това се случва в нашето сутрешно предаване.
А как успяваш след този емоционален взрив още рано от сутринта да влезеш след това в ролята на сериозен ПР експерт?
Всъщност роля играя по радиото. В ефир заради стимулирането на различните гледни точки понякога си позволявам да споделям реплики и коментари само за да се получи разговор и провокация към слушателя. Истински стабилното работно приключение започва след това във въртележката между медии, журналисти и редактори, популярни личности, шефове на компании, инфлуенсъри, обществото, блогосферата, други ПР специалисти. И вярвайте ми – всички те не винаги са най-добронамерените партньори.
Какво се изисква, за да си добър ПР специалист?
Да забравиш егото си. Да го закопаеш дълбоко в душата си и да мислиш за интереса на другите преди твоя. Трябва да се слееш с човека, каузата, компанията, за която работиш, и да познаваш всеки детайл, всяка частица от тях. Както обичам да казвам: трябва да си способен да откриеш „черешката“ в другия. Да изкараш най-доброто от него и да го разкажеш в правилния момент.
Ако имаше точна формула за това как да си добър професионалист в тази област, то със сигурност тя вече щеше да е патентована и да се продава скъпо. За щастие, в комуникационните умения не само няма шаблони, но и всичко стандартно не би било работещо.
Как се справяш с капризни клиенти?
А има ли други (смее се)? Всеки е капризен и дори мнителен, когато трябва да се довери и да повери на някого най-скъпото си: своя бизнес, своето творчество, своя имидж, своето его.
В началото на моята кариера като ПР експерт много се дразнех, когато тези, които ме наемаха, започваха да ме питат настоятелно и с най-малки подробности какво ще направя, как ще го направя, кога да очакват резултатите. Тогава се чудех: защо, след като имат съмнения, започват да работят с мен. В моята глава аз подреждах стратегията и смятах за загуба на време и енергия да я споделям. Исках само да ме оставят да работя. Голяма грешка на общуването, и то точно от комуникационен експерт!
Всъщност, за да има доверие, нещата трябва да са кристално ясни, а резултатите да се постигнат в партньорство, дори мога да кажа – в пътешествие. Ако клиентът има нужда от разговори и разяснения, трябва да му ги дадеш. Ако клиентът сподели с теб тайна, трябва да я запазиш. Ако клиентът иска да свалиш звездите от небето в краката му… трябва да му обясниш, че самият той е звезда, която свети не по-слабо и е въпрос на време не да свалиш, а да го качиш в съзвездието с останалите. За един ПР няма невъзможни неща. И когато един е доволен от твоята работа, той те препоръчва на втори, той на трети и така до момента, в който не теб избират, а ти избираш с кого да работиш. Радвам се, че съм на този етап от моята кариера и вече мога да кажа „не“, когато усетя, че няма да ни се получат отношенията или че някой ме търси само „за да стане известен“. Радвам се също така, че не се изкушавам да правя всичко за пари и искрено се надявам да съм допринесла поне малко в България да се цени и търси така нареченият „бял ПР“.
А „проблема“ с дългите обяснения вече го имам само с партньорите от чужбина – те все още не могат да ни приемат като равностойни, а дори понякога и като по-добри професионалисти от тях.
0 Коментара