В тъмната страна на живота фини дами няма

Мария Станкова е бургазлийка. Професионален музикант, завършила е специалност „Виолончело“ в Консерваторията. Работила е като сценарист, редактор и режисьор, преподавала е кинодраматургия. От 2010 г. Мария живее като емигрант в различни страни в Европа. Автор е на няколко романа, сборници с разкази и стихове, както и сценарии. Сред тях са: „Трикракото куче“, „Наръчник по саморъчни самоубийства“, „Маймуни през зимата“. Последният й роман е на издателство Lexicon и се нарича „А Бог се смее“.

„А Бог се смее“ звучи като документален дневник. Предполагам, че е автобиографичен роман. Защо решихте да опишете тези преживелици?

Тази книга е документална дотолкова, доколкото позволява животът, и е фикция, доколкото мога да си позволя. Освен автобиографичните моменти, в книгата са преплетени историите на много емигранти. Някои от тях познавам лично, за някои само съм чувала. А реших да разкажа тези истории, защото всеки един жив човек в определен момент попада в старостта. Не всеки е готов за тази среща. Лично за мен старостта е стряскащо състояние. Страхувам се от безсилието, безпомощността, старческите болести и др. Затова реших да разкажа какво става, когато старостта ни стане спътник. Това беше единият от мотивите. Другият – емигрантският живот.

Много е интересно да се наблюдават светкавичните изменения в поведението на емигрантите. Като хамелеони са. Запознах се с една перуанка в Рим. Работеше като баданте (старцегледачка). Тя целуваше, прегръщаше и милваше старицата, за която се грижеше. Не знаеше италиански добре, но повтаряше няколко мили думи. Отстрани погледнато – прекрасно. Но старицата беше с Алцхаймер и изобщо нямаше представа какво става, не познаваше никого и често имаше агресивни прояви. Тогава грижовната перуанка затваряше бабата в стаята и я заключваше. Едно показно поведение, зад което се крие абсолютно бездушие. Това е присъщо за всички емигранти. Да изглеждат добри и незаменими, защото много добре знаят, че не са нито добри, нито незаменими.

Вие сте музикант и сценарист. Защо въобще решихте да заминете и да изкарвате хляба си с нискоквалифициран черен труд в странство?

В книгата съм написала. Битът понякога ни принуждава да предприемем някакво неочаквано действие или да се „преинсталираме“, да сменим програмите си с популярни и посредствени. Не съм научена на лицемерие, на подмазване и други техники за постигане на житейски просперитет. Предпочитам неочакваните действия. Понякога губя, но по-често печеля.

Различни ли са българите в чужбина?

Българите в чужбина бяха различни в годините след т.нар. „промяна“. Вече всички българи са емигранти, включително и тези, които живеят в България. Чета из форумите, във ФБ и ми прави впечатление, че всеки, който е поживял няколко години извън България, изведнъж става всезнаещ, стъпва на нещо като пиедестал и оттам снизходително гледа масите в краката си. Постепенно това възкачване по постаменти се превърна в явление. Понякога си мисля, че чета надписи по паметници. От друга страна, българинът винаги е бил всезнаещ и всеможещ и това, за съжаление, идва от комплексите за малоценност, но тази тема е извън книгата.

Печелим или губим като държава от всички заминали българи?

Като държава!? А къде е държавата?

Изненада ли ви Европа?

Ха-ха-ха-ха. Да. В Англия много се изненадах от контактите, в Италия – от абсолютната липса на отношение към миналото. Този „феномен“ в началото много ме впечатли и донякъде ядоса. Да имаш велико минало и да не те интересува, ми се видя глупаво. По-късно осъзнах, че има логика. Великото минало остава в историята, а животът е велик, защото е сега. Също безгрижността на италианците е за подражание. Харесвам ги, заедно с всичките им негативни качества. А най-много съм се смяла на представата им за грях. Всичко е грешно, но в неделя, като се изповяда човек, започва новата седмица на чисто.

Какво научихте за човешката природа в годините емиграция?

Затвърдих мнението си, че от Адам до ден-днешен, човешката природа не се е променила. Само Словото е набъбнало до пръсване. Мисля, че живеем в ерата на Голямото Човешко Говорене.

Разказвате, че винаги носите със себе си една представа за дом, която ви успокоява, където и да се намирате. Как дефинирате думата „дом“? А „родина“? А Бог?

Дом – място, където човек може да се прибере след дълъг и уморителен ден, да си свари какао, да го изпие и да усети как силите му се връщат, умората изчезва, а животът е прекрасен.

Родина… не зная. Когато говорим за Родина, асоциациите ми са с ескимосите. Всяко място е родина, защото е на една и съща планета.

Бог – Бог е всичко, което ние не сме. Бог е онова чувство, което ме кара да плача, когато видя нещо красиво, когато съм тъжна, когато ми е смешно. Бог е потребност… поне за мен. И когато няма кой да те прегърне, винаги идва Бог. Между другото, той обича да се шегува. Преди години, когато имах всичко, което е нужно на човек – дом, семейство, куче и много котки, разхождах сутрин кучето. От клоните на една джанка падна на земята голяма врабешка топка (много врабчета, пърхащи и цвърчащи, скупчени в топка). Топката тупна на тротоара и излетя обратно в клоните, пак тупна, отново излетя… беше невероятно. Бог си играеше на топка.

Защо книгата ви изрично не се препоръчва за фини дами и домакини-интелектуалки?

Изпитвам ужас от фините дами, щъкащи из интернет пространството. Те са винаги позитивни. В някаква превъзходна форма на позитивизъм живеят, всичко около тях е прекрасно, децата им са гениални или поне всестранно развити, непременно духовити, съпрузите им са като излезли от учебник по етика… Тези дами са и интелектуалки. Те учат другите хора как да се радват на живота и как да се възхищават на всичко. Не ги интересува, че другите хора не могат да си позволят повече от два билета за рейс дневно. Те навират по един нарочно показен начин прекрасните си преживявания и изискват одобрение. Като попадна на такива, нещо ме тласка към физическа разправа. Добре, че са виртуални, хахаха. Та, тези дами просто не познават реалността. Животът е прекрасен, но той си има и тъмна страна. Тя също е много ценна. Тъмната страна на живота движи това човечество. Към какво не зная. Каквото и да е, то е за добро. В моите книги се вълнувам само от тъмната страна на живота. Там дами няма.