Вдъхновенията на Ина Дамянова

Ина Дамянова е артист – трудно ми е да „вържа“ един вид изкуство към името й. Ина завършва гимназията за приложни изкуства в София и твори в областта на скулптурата, керамиката, продуктовия дизайн, съвременните визуални изкуства и всичко това успява успешно да вгради в артистичните си интериорни проекти. А всеки от тях е различен – тя самата никога не може да повтори себе си.

Снимки Кирил Станоев

През 2019 г. Ина Дамянова получи приза „Дизайнер на годината“, присъждан от Националната платформа за интериорен дизайн „Дибла“. Тя е автор на редица интериорни проекти в България и Европа, а нейни произведения присъстват в частни и обществени пространства и колекции в България, Белгия, Франция, Австрия, Германия и Испания. Тя е носител на още редица  номинации и награди за интериорен дизайн у нас, в Германия и Словения, сред които втора награда за обществен интериор за 2008 г . на сп. “Идеален дом”, втора награда за обществен интериор за 2017 г. на списание “Наш дом” с проекта за Национален център на книгата “Перото” в НДК, първа награда за частен интериор – Dibla design awards 2017, номинация на Big see 2018, Словения, за дизайн на частен интериор – Bohemian space, номинация на German design awards 2019 за обществен интериор – клуб „Хоризонт“ и ресторант „Марше“.

Ина Дамянова и големият български художник, който си отиде преждевременно през 2014 година, Кольо Карамфилов, са родители на не по-малко талантливо  дете – 27-годишния поет и писател Росен Карамфилов.

Откакто те познавам (няма да издаваме от колко години), ти непрестанно създаваш нещо ново и различно – не обичаш да се повтаряш. Даже не съм сигурна какво определение да сложа пред името ти – интериорен дизайнер, художник, керамик, скулптор… Затова ще ти задам най-глупавия въпрос към един артист – при теб как се зачева и ражда вдъхновението?

Вдъхновението не ме е напускало от детската градина, когато разбрах, че мога да се изразявам с рисуване,  и това ме умиротворяваше. Осъзнавам , колко голям дар е да знаеш какво искаш, когато си само на 6-7 години, и да продължиш да го следваш цял живот. Сега вдъхновението е навсякъде за мен. В последно време го търся в природата, в новите за мен места и култури, но най-важното е да го усетя в мен самата. Осъзнах, че искам да творя от сърцето си, а не защото съм артист за обществото и трябва да поддържам интереса му към себе си.

Вдъхновявам се също на широкоспектърни, богати творци като Марсел Вандерс.

През 2019 гилдията те избра за интериорен дизайнер на годината на наградите на Националната платформа за интериорен дизайн „Дибла“. Имаш награди за интериори и в чужбина. Има ли нещо, което е специфично твое, което те отличава от актуалните тенденции в интериорния дизайн?

Мисля, че това, което истински ме отличава, е, че не робувам на модни тенденции не защото не съм запозната с тях. И винаги търся нещо ново. Интегрирам изкуството в интериорите си под една или друга форма. Ако нещо ме провокира и сметна, че е различно за мен, се оставям да го последвам. Винаги търся изненадата и вкарвам нещо от познанията си като артист в проектите си. Не винаги се получава, защото това до голяма степен зависи от доверието на инвеститора. Смятам, че тепърва  ми предстоят най- креативните и смели проекти.

Когато в интериорите си влагаш нещо авторско твое – лампи, предмети за декорация и пр., използваш вече готови произведения или ги създаваш специално за всяко пространство и хората, които ще го обитават? Усещането за пространството или за неговите бъдещи обитатели те води при създаването на интериорите?

Създаването на един интериор е сложна комбинация между изискванията на клиента, моето виждане и усещане за пространството и посоката ми за дизайн. Понякога си затварям очите и имам решение за интериора, друг път чакам вдъхновението за решението да дойде с дни. Различно е и зависи от комуникацията и химията, която имам с инвеститора. Всеки интериор го преживявам лично и затова казвам химия. Повечето от нещата създавам специално за пространството, включително и мои арт произведения, но обичам да каня и колеги, защото това насища пространството с повече богатство и енергия.

Познавам те, не обичаш да ти е скучно и да се отпуснеш спокойно в рутината. Каква е следващата ти идея? С какво се каниш да излезеш от зоната си на комфорт?

Мечтая да създам свое пространство, което да ме изразява и всяка частица в него да е част от мен – като дизайн, усещане и разбиране за света. Вече направих първата стъпка и си купих прекрасно място с изключителна гледка между София и Пловдив. Проблемът е, че това е толкова лично и специално преживяване за мен самата, че все още изпитвам страх да го започна, защото знам, че ще ме погълне изцяло. Това е проектът на мечтите ми.

Йога, сърф, далечни дестинации. Кои са нещата, които най-много обичаш да правиш за удоволствие, почивка и зареждане с нова енергия?

Всяка нова дестинация не е просто екскурзия за мен. Това е пътуване към дълбините в мен самата, това е ново преоткриване на света, истинско  богатство за сетивата. Духовните ми пътешествия са най-ценни за мен, независимо дали те са тук, в Бали или където и да било. Те ме зареждат духовно, истински, без да изключвам удоволствията от материалния свят.

Кое е мястото по света, към което би тръгнала тутакси отново и защо?

Камбоджа…  имам нещо много специално с това място. То е сакрално за мен, част от минали животи, в които вярвам, че съм преминала. Това е място на част от спомените ми и много силна емоция, която би ме връщала към него отново и отново.

С големия художник Кольо Карамфилов, който, уви, си тръгна рано, създадохте едно много талантливо дете – поета и писател Росен Карамфилов. Ти роди Росен много млада, а след това го отгледа като успешен и уверен в себе си мъж, въпреки вродения му здравословен проблем, заради който е в количка. Не загуби и собственото си призвание по пътя. Как се справи, какво ти помогна най-много и би споделила с всички майки?

Това е най-големият ежедневен изпит за мен, не само като жена и като майка, а изобщо като човек. Моето истинско училище за живота, моят урок по оцеляване и това да бъдеш и да се запазиш щастлив човек. Има три неща, които изплуват в ума ми: вярата в Бог и в това, че ме изпитва от любов, а не ме наказва. Мисля, че болката и изпитанията са за силните и се чувствам поласкана за това призвание. Любов към моя син и усмивката, която остана с мен и ме спасяваше в годините. Горда съм, че имам пръст в това да възпитам един толкова силен и борбен човек, с когото преминахме с достойнство през бурите на живота, както и да бъда майка на поета Росен Карамфилов.

Благодаря за силата да преминавам през всички изпитания и да оставам себе си.

С Росен подготвяте проект, с който да съхраните творчеството на Кольо Карамфилов. Какво представлява той?

Много отдавна обсъждаме как да създадем сайт на Кольо, който да даде пълна и истинска информация за него като човек и да покаже невероятното му присъствие като артист и необятността в творчество му. Надявам се скоро и това да стане.