Весела Бабинова: Женствеността е излъчване и аура, не просто гърди или дълга коса

Весела Бабинова е открита и честна, но по свой фин, деликатен начин. Притежава привлекателността на жена, която не се притеснява да остане без грим и да бъде автентична. Качество, което я прави приятна компания и й помага да бъде забележително добра на сцената и пред камерите.

Казва, че обича всичките си персонажи в театъра и в киното, от Лоре Левин, през Коля Лебедушкин до Мария, но мечтае да бъде като Яна – нейната решителна и борбена героиня в новия сериал на bTV „Мен не ме мислете“.

Весела отскоро е майка и отглежда своята дъщеричка с актьора Владимир Зомбори, а в поредицата се превъплъщава в майка на две деца, разочарована от мъжете, чийто живот трудно може да бъде наречен „подреден“. Като всяка съвременна жена, героинята й се бори на няколко фронта, а стремежът й за справедливост редовно я вкарва в конфликти. Свободобюбива и еманципирана, Яна никога не се оставя на течението – скръства ръце, поглежда в упор и минава през проблемите с думите „Мен не ме мислете“.

В сериала на bTV, който е като полароидна снимка на съвременното семейство и майсторски комбинира хумор с драма, Весела отново играе с Руши Видинлиев (двамата за първи път си партнираха в „Снимка с Юки“). Сред останалите звезди в каста са Дария Симеонова, Иван Юруков, Деян Ангелов, Ирина Митева, Любомира Башева и Владимир Люцканов.

Снимки bTV

Весела, какви жени ще се разпознаят във вашата героиня в сериала „Мен не ме мислете“?

Смятам, че работещата жена, която се е нагърбила с куп задачи, ще види себе си в образа на Яна. В днешно време повечето жени сме не само домакини и майки, а следваме и своя професионален път. Отдавна е изчезнало възприятието за съпругата, която стои само в кухнята и се грижи за уюта в дома. В нашия сериал ще разкажем една друга история: на  майка, която прави всичко за децата си, работи, опитва се да бъде поне на три места едновременно и, не на последно място, да спаси света. Сигурна съм, че този сюжет е познат на повечето български жени.

Героинята ви Яна е разочарована от мъжете и се бори сама. Харесвате ли я? Съчувствате ли й? Дразни ли ви с нещо?

Обожавам Яна. Иска ми се да приличам малко повече на нея. Харесва ми това, че е толкова смела, решителна и борбена. Качества, които са винаги плюс за всяка жена.

Склонна ли сте, както героинята си, да тръгнете с рогата напред? Борите ли се докрай или предпочитате да премълчите, да преглътнете?

За съжаление или не, не премълчавам. Обичам да казвам нещата такива, каквито са. Ако задържам в себе си неща, които ме напрягат, с времето става по-зле. Затова предпочитам да съм искрена и да е ясно какво ми е в главата.

В момента, житейски, вие сте в противоположна ситуация на героинята си – имате стабилно, щастливо семейство, успешна кариера, подкрепа. Как успявате да се „настроите“ за образа на Яна, откъде черпите идеи и, ако щете, гняв?

Черпя идеи от колегите си – от режисьорите на сериала Димитър Димитров и Станислав Тодоров-Роги, от операторите Борис Славков и Мартин Балкански, от актьорите, с които си партнирам – Иван Юруков и Руши Видинлиев. Да си всеки ден на терен с толкова талантливи професионалисти е истинско щастие. С тях имам чувството, че всичко се получава лесно и без никакви мъки. Благодарна съм за тази среща и смятам, че заедно правим образа на Яна още по-любопитен и многопластов.

След „Снимка с Юки“, сега отново заставате пред камерите с Руши Видинлиев, който е в ролята на адвокат с добри финансови възможности и силна харизма.  Как се работи с него, какво учите един от друг?

С Руши се работи много лесно. Още от „Снимка с Юки“ си допаднахме доста като хора и мисля, че това ще се види и в „Мен не ме мислете“. Успяваме бързо да си кажем какво мислим за конкретната сцена и да се напаснем, много се забавляваме заедно, което, според мен, е основно изискване за нашата работа. Често се заливаме от смях и ни трябва малко време за концентрация, но мисля, че на терен все още ни издържат, колкото и да сме досадни понякога.

„Мен не ме мислете“ се снима всеки ден. Как се справяте със стреса и изтощението, какво ви помага?

Уви, нямам много време да се справям със стреса и умората, но времето, прекарано с дъщеря ми Йоана, винаги е глътка свеж въздух. Фактът, че засега снимките вървят добре и нещата се получават, ми дава енергия и се зареждам от добре свършената работа.

С Владимир Зомбори, който ви е колега, сте родители отскоро. В едно интервю казвате: „Майката  е жена-чудо и винаги  успява“. Не мислите ли обаче, че ние, жените, винаги се чувстваме задължени да успяваме, че провалът ни като майки е табу?

Има нещо такова, да, но смятам, че вече живеем във време, в което всички жени сме наясно, че нищо не е задължително и че перфектни хора няма, още по-малко перфектни майки. Независимо, че социалните мрежи упорито дават всичко от себе си да ни убедят в обратното.

Вярно ли е, според вас, че когато станем майки, започваме да разбираме по-добре нашите майки. Каква е връзката с вашата майка?

Може би е вярно, да. Аз съм много близка с моята. Тя е най-добрият ми и верен приятел. Винаги честна и откровена с мен, изключително съвременен и готин човек, никакво назадничаво мислене. Една малко по-улегнала моя версия.

Във всяко семейство, понякога, освен разбирателство, има и конфликти. Вие как минавате през тях, какъв е вашият стил, когато спорите с Владимир?

Споря на 100 и винаги си мисля, че всичко знам и нищо не ми е убягнало. Паля се, но за кратко и обикновено после се извинявам.

Всеки ден гледате как детето ви расте. Какво означава за вас да пораснеш?

Да спреш да се забавляваш от живота.

С какво свързвате женствеността? Кои са жените от различни поколения около вас, които са пример за истинска женственост?

Много харесвам Алисия Викандер, Джесика Частейн и Кейт Уинслет. Това са жени с главно „Ж“. Женствеността за мен е излъчване и аура, не просто гърди или дълга коса.

Кога се чувствате красива?

Когато съм спокойна.

Притежавате ли онова мистично чувство, известно като женска интуиция – за хора, за ситуации?

Мисля, че го притежавам и почти никога не ме лъже. Понякога се оказва, че съм се объркала, но това по-скоро ме радва. Хубаво е да не си подготвен за всяко нещо.

Често казвате, че имате още едно семейство – театралното. Какво получавате от театъра, което не можете да получите никъде другаде? И какво оставяте от себе на сцената?

Получавам обич и подкрепа, приятелство, радост. Да съм част от трупата на МГТ „Зад канала“ е едно от най-ценните ми постижения в професионален план.

Какво ви даде всяка от вашите героини в театъра – Лоре Левин, Вероника, Мариане, Коля Лебедушкин?

Дадоха ми самочувствие и много важни работни моменти с едни от най-добрите ни режисьори: Явор Гърдев, Крис Шарков, Ивайло Христов. Това са срещи, които никога няма да забравя и се чувствам истинска късметлийка, че са ми се случили.