Ветераните в bTV Новините

Те са в bTV Новините от самото начало. Правили са сухи тренировки, потили са се, докато свикнат да стоят пред камерата, борили са се, за да станат новините най-гледаните. Надбягвали са се с останалите, търсили са други гледни точки и са си извоювали малките големи победи на професията: да останат свободни, да не се взимат насериозно, да съхранят любопитството си през последните 10 години. Това са лицата на новините – водещите и репортерите.

„Всичко започна много преди първата емисия в ефир през 2000 г.”, разказва Кристина Баксанова. Тогава бъдещите репортери на Новините били едва десетина. Сухите им тренировки започнали през лятото с американски специалисти от престижни университети отвъд океана. Журналистите били все хора с опит – някой от вестници, други – с телевизионна практика. „Абе, американците ли ще ми кажат как се прави”, беше често срещана реплика тогава, спомня си Миролюба Бенатова. Но американците ги научили да правят новини по различен начин и това умение репортерите го практикуват до ден-днешен.

„Въпреки че бях работила 4 години в Нова телевизия, разликата беше коренна. Тези хора ме накараха да се обърна с хастара навън”, разказва Канна Рачева. Американците сменяли непрекъснато ресорите на репортерите и ги карали всеки ден да дават по три идеи за репортажи. Така социалният спец Кристина се озовала на убийството на ватманката в подлеза на НДК и била толкова втрещена, че после дълго избягвала този маршрут.

Втълпили им, че една история може да бъде разказана по много начини и те трябва да я пресъздадат през очите на някои от участниците. Канна казва: „Ако темата е пенсионната реформа, най-логично е да я опишеш през погледа на човек, който всеки момент ще бъде сполетян от нея, някой бъдещ пенсионер”.

„После дълго ни се подиграваха, че имаме една баба Пена на село и правим новините си за нея и чрез нея. Но истината е, че по-добър начин не е измислен”, обяснява Мира.

За тези, които дотогава не били помирисвали екран, а само вестникарска хартия, най-трудно се оказало да се научат да застават пред камерата. Най-голямото предизвикателство било да заменят думите с изразните средства на телевизията – звук и картина. Но когато имаш добър оператор, се получава чудесно.

След изтощителните тренировки, макар и с 2 месеца закъснение, Новините тръгнали. „Бяхме изпаднали в истинска депресия, разказва Миролюба. – Когато очакваш нещо и то се забави 2 месеца, е трудно да останеш мотивиран, обезсърчаваш се. Събитията минават покрай теб, а ти тъпчеш на място. Не ги отразяваш истински, а само пишеш на хвърчащи листчета новини, които никой не гледа”. Проблемът бил в забавената някъде по границите техника. Но през ноември най-сетне била излъчена първата емисия. Разбира се, не минала без гаф. Кристина Баксанова била подготвила забавен репортаж за това как се правят Новините. Нещо като скрита камера. За начало на репортажа използвала „шапката” на bTV Новините. Но при програмирането на реда компютърът я „разчел” като начало на самата емисия и така първите новини в историята на bTV започнали с нейния кикър.

Питам ги не им ли е омръзнала вече тази работа. Все пак 10 години да участваш в телевизионния маратон не е по силите на всекиго.

„Наистина е уморително, но през тези години ние сме правили толкова различни неща и всеки си е намерил начин да му остане интересно”, смята Мира. Всеки от ветераните е правил филми за bTV Репортерите и bTV Документите, повечето от които с престижни награди от най-различни места. И макар работата в такава престижна телевизия да е истинска месомелачка (между нас казано), всеки от тях е успял да оцелее като личност и професионалист, да не се отегчи.

И трите ветеранки твърдят, че най-ценното, което им се е случило по време на историята на bTV Новините, са срещите им с хората. Местата, на които нямаше да попаднат, ако работеха другаде. Разбрали, че работата им върви добре, когато в села и паланки започнали да разпознават колите и лицата им, да ги търсят и да си говорят с тях.

„Тук, за щастие, не сме такива, които отразяват Червения килим, казва Миролюба. – Тези журналисти според мен са доста ощетени. Защото и те като политиците се завихрят около едно каре, което няма нищо общо с реалния живот. Изобщо.”

Каква е рецептата за качествена телевизионна журналистика? Свобода. Свобода в главата. Да запазиш територията си, своята безпристрастност. Да можеш да кажеш това, което си решил дори и ако се наложи да използваш Езоповски език. Да помниш, че е важно какво следва от твоята история и на кого му пука за нея.