Виктория Колева: Да се шегуваш със себе си е много здравословно

Актрисата Виктория Колева има над 90 роли в театъра и още дузина в киното. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Николай Люцканов през 1986 г. Носител е на „Икар” за главна женска роля в постановката на Мариус Куркински „Свекърва” по Антон Страшимиров. А превъплъщението й като Мика от „Живите от мъртвата махала” й донася номинация за „Аскеер”. Със сигурност я помните от документалната поредица „Недадените” по БНТ, или от ситкома „Морска сол” и шоуто „Пълна лудница”.

Напоследък можете да я гледате на сцената на Театър 199 в пиесата „Чинечита” по текст на белгийския драматург, режисьор и актьор Тиери Дебру. Също и в Народния театър в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид” по Райнер Вернер Фасбиндер.

Следите ли с интерес церемонията по връчването на наградите „Оскар”? Имахте ли любими актьори, на които стискахте палци тази година?

О, да! Всяка година гледам директно церемонията. Приготвям си чаша вино, вода, ядки и се разполагам удобно. Нещо като „С вас съм!”. Аз харесвам блясъка, вълнението… тези външни неща на професията ни. Не съм от хората, които са настроени зле към това. Гледам да има колкото се може повече удоволствия в живота ми. Повече радост. Аз съм eпикурейка. И така, след като предварително съм изгледала толкова филми, колкото съм могла, съпреживявам церемонията. Тази година моите фаворити спечелиха до един. Филмът „Бърдмен” е наистина изумителен. Докато го гледах, си казвах: „Не, това, което виждат очите ми, не може да е истина!” Този филм е шедьовър на кинематографията. Той ще бъде изучаван в училищата по изкуства. Емануел Любецки (операторът на „Бърдмен”) е жив гений на нашето време! „Ура” за него! Другият ми нов „възлюблен” е младият актьор Еди Редмейн, който изигра гениално гения на нашата епоха – физика Стивън Хокинг. Какви очи само! Каква игра!

Как протича процесът на подготовка на даден образ в киното или театъра?

В киното и в театъра процесът на създаване на образа е различен. В киното всичко е в ръцете на режисьора, а в театъра – на актьора. В киното е достатъчно да постигнеш чувството и то да бъде запечатано завинаги, докато в театъра трябва да го постигаш всеки път, при всяко представление. Но! В киното трябва да го постигнеш днес, когато снимаме тази сцена, не може утре, не може получувство. Това е много трудно. Докато в театъра също не може полу-чувство, но имаш шанса да го откриеш по време на репетиции, ако днес не си успял. В театъра трудността идва от това, че трябва да стигаш до тази емоционална точка всеки път, когато в салона има публика. Публиката е всичко за мен.

Казвате, че любимата ви роля е тази на баба. Какви приказки разказвате на вашия внук Максим?

О, това е много смешна и специална работа. Когато не иска да заспива, го гушвам, сядаме на един люлеещ се стол и аз започвам измислиците. Сладост! Приказките са за една пеперудка, която е нарисувана на неговото креватче, как тя летяла и срещнала животинките от неговите книжки, как ги попитала дали го познават, те отговарят, че да, познават го, защото той ги бил разглеждал с баба си в книжката, как те го поздравяват и забележете, тук идва най-важното, те всички молят пеперудката да му каже, като го види, че той е много умен, смел, силен, красив, добър и те много го обичат. И докато изредим всички котенца, кученца, пиленца, жирафчета и слончета от книжките му… готово, заспал.

С Мариус Куркински ви свързва дългогодишно приятелство, за какво си говорите с него напоследък?  

С Мариус си говорим и за лични неща, и за работа. Ние имаме сходни разбирания за много неща в този живот, така че винаги намираме общи теми. Аз ценя високо приятелството си с него. Както и всяко приятелство, впрочем. Много обичаме да се шегуваме и да се смеем. Шегуваме се най-вече със себе си, това е много здравословно! И във физически, и в психически план. Знаете ли, приятелите не са, за да им се оплакваш. Те, както и ти, си имат своите душевни болки. Ако в сърцето си имаш тъга, злост, завист… и ги споделиш с приятел или с когото и да било друг, струва ти се, че ще ти олекне. Не! Така само ги мултиплицираш. Но ако споделиш радост, тя също се умножава. От теб зависи, изборът е твой.

Последният спектакъл, в който участвате на сцената на Народния театър, е „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид”. С какво ви грабна тази пиеса?

Авторът Райнер Вернер Фасбиндер е едно от „скандалните” имена на новото немско кино и театър. Самоубива се на 37 години, като зад гърба си има повече творчество (успешно!) от много други. Забележителното на този спектакъл е, че той е абсолютно хладна и безмилостна дисекция на един важен и за днешния свят въпрос: Как обществото налага свои правила и как личността се бори за личната си свобода. Проповядването на каквото и да било от нашите лични убеждения често ни изправя в смъртоносна схватка с останалите, които не ги споделят.  Водят се дори войни, буквално. Е, трябва ли тази схватка да завършва със смърт, наистина?! Не е ли време да се научим на толерантност, на приемане на чуждата позиция?! Ако си дадем сметка за това, че нашите собствени възгледи са също толкова „неприемливи” за другия, както и неговите за нас, то може би тогава ще смекчим склонността си да заклеймяваме другия. Има един- единствен лек: да откриваме обща, консеснусна идея, около която да се обединим. Тя при всички положения ще е по-висок идеал от тясно личните ни интереси.

Как се балансират отношения едновременно на сцената и в живота? В момента работите заедно със съпруга си, режисьора Емил Бонев, в проекта „Чинечита” на Театър 199. Той режисира, а вие сте в една от главните роли, като любима на героя на Стефан Мавродиев.

Точно както казах. Търсим обща цел и всичко е просто. В случая целта беше спектакъл, който да развълнува зрителите. „Чинечита” е спектакъл за мечтите – ни повече, ни по-малко! Той е послание. „Бори се за мечтите си, не се отказвай от тях!” Искам всички млади хора в България да дойдат да го видят. Той е за тях. Тази пиеса ме грабна с цялата си чистота и неподправеност, толкова е човешка и истинна. Главните герои са хора, вкопчили се един в друг, а колко самотни биха били един без друг! И целият свят въплъщават един в друг! Много са им смешни и мили взаимоотношенията. И това може да бъде всяко семейство зад всеки прозорец, който свети вечер. Обичат се, джафкат се като кучето и котката, имат своите тревоги за своя живот, своето неудовлетворение. Помагат си да вървят напред. Тази жена ми е много любима, имам чувството, че много я разбирам и много я усещам.

Кой е режисьорът в романтичните отношения и какво бихте посъветвали младите двойки, за да се радват на дълголетие в брака?

Романтиката е идея, която се променя с възрастта. Ние сме съпрузи вече 30 години, така че много пъти тази идея е имала различно проявление в общия ни живот. От безметежно щастие до прагматично решаване на ежедневни проблеми. Всичко това е романтика, ако се чувстваш ценен в една връзка. Жените знаят за какво говоря. Иначе, съвети не мога да давам, защото това е въпрос между двама души. Освен може би един: „Не изменяйте на сърцето си!”

А вярвате ли в съдбата?

Да, но смятам, че ние я определяме с действията си. Трябва да правим съзнателни избори, за да изградим пътя си сами, затова имаме свободна воля. Обичам да се вслушвам в интуицията си, когато взимам решения.