В църквата „Свети Йоан Кръстител“ в парижкия квартал Белвил, където е родена Едит Пиаф, днес ще се състои възпоменателна служба за най-красивия глас на Франция, а нейните верни почитатели ще оставят цветя на гроба й в Пер Лашез. Светът отбелязва 100-годишнината от рождението на голямата певица, родена и израснала на улицата, грабила от живота с пълни шепи и възпяла живота на малкия човек в своя химн „Не съжалявам за нищо“.
Майката на Едит е била улична певица, родена в Италия, а баща й изкарвал прехраната си като вечно пътуващ цирков акробат. Мизерията принуждава Едит да пее по улиците от малка. Детството си изкарва при своята баба, която държала публичен дом. Като дете, Едит е почти сляпа, но едно поклонение, за което проститутките на баба й събират пари, изцерява очите й. На 14 тръгва с баща си да изнася представления и така започва да пее пред публика. Полуграмотна е. Животът й е свързан с проститутки и сутеньори от нощен Париж. На 17 става майка, но момиченцето й умира скоро от менингит.
През 1935 година Луи Льопле, собственикът на нощния клуб „Жернис” на Шан-з-Елиза, открива Пиаф в района „Пигал”. Льопле я убеждава да пее въпреки нейните притеснения и ѝ дава прозвището Момичето Врабче (La Môme Piaf) заради дребния ѝ ръст – едва 1,42 m. Това име ѝ остава за цял живот.
Льопле я учи на основните принципи на сценичното поведение и настоява тя да облече черна рокля, която става запазена марка при изпълненията ѝ. Льопле влага големи усилия да ѝ осигури максимална публичност и постепенно Едит печели сърцата на публиката с характерния си дрезгав глас и песните си, разказващи за уличния живот.
След войната Едит Пиаф става известна и извън пределите на Франция, обикаля света и помага на други таланти да открият своя път. Сред близките й приятели, на които подава ръка в кариерата, са Лео Фере,Едит Ив Монтан и Шарл Азнавур.
Любовниците на малката Едит с големия глас са много, но една любовна нейна връзка разтърсва Франция. През 1947-а тя се влюбва в световния шампион по бокс Марсел Сердан, който обаче има жена, деца и ферма в Мароко.
Когато забелязвам, любов моя, мястото, което заемат в сърцето ти твоите три деца, имам желание да замина много далеч, казвайки си, че може би един ден ти ще ми бъдеш благодарен, че съм го направила. Твоят живот е толкова солидно изграден върху нещата, които си искал и построил сам че много пъти имам ужасни страхове (…). Докога ще можем да живеем така. Едно писмо, един телефон, едно глупаво съвпадение може да ни предаде и тогава…? Какво ще стане с нас? Каква ще бъде реакцията ти? Мислил ли си за всички тези неща?, пише певицата до своя любим.
Когато Сердан губи европейската си титла, вестниците излизат със заглавия, в които оповестяват връзката му с певицата и дори я обвиняват, че тя му носи нещастие. И вероятно е така, защото през 1949-а Едит Пиаф моли любимия да отиде при нея Щатите по-бързо. Марсел се качва на самолет, вместо на кораб, а самолетът се разбива край Азорските острови. Същата вечер Едит, научила за трагедията, все пак излиза пред публиката и започва да пее за своя загинал любовник. След няколко песни обаче припада. Оттогава тя започва всеки свой концерт с песента „Химн на любовта“, посветена на Марсел.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.
0 Коментара