ЗА ЖИВОТНИТЕ И ХОРАТА

От редакцията на „Жената днес“ мило ми съобщиха, че искат да им напиша текст за д-р Мила Бобадова. „Ти я познаваш, тинтири-минтири, напиши!“ Няма проблеми, си помислих аз. Все пак наистина я познавам. Дори ми е приятелка. Колко му е да напиша KOZATA ANI E SUPER. После осъзнах колко съм се прецакала. Седнах да пиша, т.е. да трия всяко изречение, с което ми хрумваше, че мога да започна. Стигна се дотам, защото цветното и шумно човече, познато на хората като д-р Мила Бобадова и на интернет като Козата Ани, изобщо не е лесна за описване. В общи линии, ако не трябваше да напиша N хиляди знака по поръчение, всъщност KOZATA ANI Е SUPER би я описало идеално.

Да започнем класически. Д-р Мила Бобадова е родена… няма да ви казвам коя година, пораснала е и сега е ветеринарен лекар в клиники „Добро хрумване“, които може да намерите в София „на центъра“ и в кв. „Борово”. Тя е носител на наградата „Човек на годината“ за 2011 г. на Българския хелзинкски комитет и въпреки това изобщо не го споменава и натяква на хората. Аз сигурно щях.

Тя е от хората, които умеят да запалват, и то не просто искра, а цял огън. Мила е човек, който във всеки един момент има кауза и доста често

тя сама е рицарят на бял кон, в червена броня на бели точки,

който спасява и помага на всеки, който е в нужда, без значение дали е човек, куче, коте или таралеж.

Разбирате, че щом Мила е ветеринарен лекар, то в този текст безспорно ще се говори доста за мили животинки и нуждата хората да станат по-отговорни и по-благородни. Ако не ви е интересно, просто отгърнете страницата.

От 2006 година Мила и група ентусиасти от форум за домашни любимци започват инициатива за правата на животните. Всички се организират в началото заради замислена промяна на текстовете от Закона за етажната собственост, който предвиждал, че ако искаш да си вземеш куче, трябва да получиш писмено съгласие от всички съседи – вляво, вдясно, отгоре, отдолу. Недоглеждането в този проект е, че законът изисква получаването на съгласие за отглеждането на куче, но в същото време не изисква разрешително от съседите, ако искаш да си вземеш крокодил или лъв. Т.е. ако си направил забележка на съседа отляво да си разкара мушкатата от площадката пред асансьора, никога няма да може да си отглеждаш така желания Балкан или Джесика. За радост тази идея на законодателя отпада благодарение на усилията на Мила.

От 2007 до 2011-а Мила прекарва голяма част от времето и енергията си в опити да вкара текстове в Наказателния кодекс, които да инкриминират насилието над животни. Тя казва, че това не е била лека битка, но в продължение на години не се отказва нито за момент от каузата. (Всъщност се отказва на всеки 12 часа, но на следващия ден продължава напред.) Няколко пъти текстовете са влизали само като проект в НС, последвани от обяснения, че „то няма смисъл в момента да се пипа, защото така или иначе по някое време ще се променя НК, пък и вие си имате ЗЗЖ (Закон за защита на животните)“. Нооооо! ЗЗЖ сам по себе си не може да съдържа текстове, които инкриминират

набучването на кол на глава на котка

(да, това се случва) или кучешките боеве. Хубавото е, че Мила не чака да дойде това „някое време“. В този период обикаля страната и събира подписи в подкрепа на инкриминирането на насилието срещу животни и й се налага да отговаря с много търпение (тя не се слави като най-търпеливата към глупости) на всякакви безумни въпроси от сорта на „Ако убия муха, колко години ще лежа?“ или „Аре с’а, глупости – значи как да си заколя прасето, като ще ме вкарат в затвора!?“ В крайна сметка доброто побеждава и Народното събрание приема текстовете за защита на животните и те стават част от действащия Наказателен кодекс.

Мила може да ви разкаже и да ви разреве с много страховити истории за т. нар. puppy mills. Това са нерегистрирани и нелицензирани развъдници за кучета. Там се случват изключително страшни неща. Женските кучета в тези развъдници са само машини за кученца, които са оставени да забременяват при всяко разгонване, и телата им се деформират до неузнаваемост. Бебетата от тези puppy mills се натоварват по няколкостотин в един камион, тръгват към зоомагазините в България и стоката се превръща в артикул. Един ден вие се разхождате по улицата и на витрина на зоомагазин виждате красиво малко йоркширско териерче, а малкото ви хлапе писва, че иска това кученце, което прилича на плюшена играчка. Купувате го и след 3 месеца то вече тежи внушителните за размерите му 10 килограма. Тези животни са обременени с хиляди заболявания и ще ви се наложи до края на живота им да гледате инвалиди. Послушайте Мила, не си вземайте животно, което седи на витрина, не и преди да се уверите, че то наистина е от лицензиран развъдник, който гарантира порода и добро здраве.

„Осиновявайте!“ Това е нещо, за което Мила призовава много горещо. Има хиляди бездомни душици, които се нуждаят от малко грижи и любов и ще ви дарят с цялата благодарност и обич на света. Реално за характера на кучето или котето

няма значение дали е персийка, хъски или улична превъзходна

На хората често не им хрумва, че могат да спасят някое улично куче, вместо да купуват „марково”. Сред обясненията, на които се е наслушала Мила, фигурират абсурди като: „Няма да мога да изградя навици на улично куче”, „Грозно е” и „Щом е родено на улицата, значи така е трябвало да бъде”.

В повечето случаи обаче бездомните кучета не са родени на улицата. Родени са в дом, но хората ги натирват. Най-вече заради нежелана бременност на женския им любимец. Пък и в приютите вече има и много породисти кучета. Ако не вярвате, отидете и ще намерите всякакви породи – от ротвайлер до мопс.

Друга нелека битка на Мила е тази със стопаните за кастрацията на домашни котки и кучета. Некастрираните животни, които не водят сексуален живот и чиито стопани ги тъпчат с хапчета срещу разгонване, често получават гнойно възпаление на матката и развиват тумори, които водят до мъчителна смърт. А голяма част от стопаните се асоциират със собствените си животни и особено

мъжете често се хващат за най-скъпото им, когато се отвори дума за кастрация

Другият проблем са нежеланите котенца и кученца на домашния любимец, които, след като се появят на бял свят, се оказват Голям Проблем. Проблемът има нужда от храна, лекарства, освен това пишка неконтролируемо и един ден бива грижовно напъхан в кашон, поставен до някоя кофа за боклук или изоставен в двор на другия край на града. Тези животинки, ако изобщо оцелеят, стават част от хилядите бездомни глутници помияри.

Бобадова се опитва да решава проблемите както на безправните животни, така и на хората в беда. Тя беше инициатор на кампания по събиране на дрехи, играчки, лекарства, книги и учебници за бежанците, и то в момент, когато държавата беше в ступор и не можеше да им осигури най-елементарни условия за живот. Мила и нейни приятели започнаха изграждането на класна стая и забавачка за бебетата в лагера за бежанци. Осигурили са дъски, тетрадки, учебници, книги, моливи и всичко необходимо за една класна стая. За забавачката има осигурени меки постелки за пода и стотици играчки. ОБАЧЕ! (Разбира се, че има ОБАЧЕ.) Нужните две помещения бяха дадени на администрацията на лагера и класната стая и забавачката ще чакат, докато се намери и изчисти някое друго изоставено помещение или мазе в сградите на лагера.

Но Мила е устойчива и търпелива. Продължава да събира играчки, дрехи, храна, пелени, лекарства, търси преводачи, лекари и учители. Продължава да спори с всеки, който се опита да омаловажи нейните усилия да направи света по-добър и да помогне на хората и животните в нужда. Много силно вярва, че промяната трябва да започне от самите нас, и съветва всеки, който иска да промени нещо, да използва собствените си сили и да действа.

Как ще познаете Мила, ако я срещнете в препълнена стая? Тя със сигурност ще изкрещи изключително силно да се запази тишина и когато това се случи, ще бъде първата, която ще наруши тишината, като каже нещо толкова смешно, че ще се задавите от смях и ще й простите крясъците.