„Зеленият“ инфлуенсър Рада Бонева

В края на септември Българска фондация Биоразнообразие и тази година проведе своите „Годишни награди за биоразнообразие и климат“ – изключително важни, тъй като дават гласност на наболял глобален проблем – опазването на околната среда. Гост водещ на събитието беше лъчезарната Рада Бонева, която от години е активист в опазването на природата, неуморно образовайки обществото ни чрез своя подкаст и блог. Тя е млад посланик на климата и истински приятел на на БФБ.

Повече за наградите, останалите категории и победителите, може да прочетете на официалната страница на Фондацията.

Тъй като живеем в свят, в който опазването на околната среда зависи от ежедневните ни избори, а доста хора все още не осъзнават отговорността си, ролята на Рада е от изключителна важност. Тя е пример за това как да помогнем с малки жестове за големи промени.

Рада, ти даваш гласност на много важни въпроси, ти си нещо като „зелен инфлуенсър“, как може да накараме повече хора освен да предприемат действия и самите те да накарат други хора да последват „зеления“ пример?

Моята „стратегия“, ако мога така да я нарека, и подход, са да разказвам за нещата по такъв начин, че хората отсреща да се припознаят в тях. Да си кажат, че това или онова не е невъзможно, да предприемат стъпка, после две и три напред, и да действат с все по-голям размах. Убедена съм в силата на личния пример и, вярвам, това е приложимо в много сфери, не само в зелената.

Участваш и подкрепяш Българска фондация Биоразнообразие – кое е най-важното в тяхната и като цяло – вашата, работа?

Неслучайно правя това, което правя, на български език (предимно) и у нас – тукашната реалност е малко или много различна от другата, другаде. Тук една-две шепи хора (но растем!), се борим с тази кауза години наред, и съм благодарна, когато срещна съмишленици. Темата с опазването на околната среда е обширна, и това, в което съм се убедила, е, че е много важно човекът или организацията да открие своята подниша, в която може да бъде максимално полезен. За едни това е енергетика, за други – храна и разхищение на храна, за трети, да речем, модата, а за други – биоразнообразието. В моята работа се старая да разказвам историите и постиженията на всички тях, за трудностите и успехите, но най-вече за добрия пример на работещи за природата хора в България.

 

Била си сред номинираните в наградите на БФБ, а тази година бе гост водещ. Какво ти донесе това да си от едната и от другата страна?

Церемониите на Наградите са устроени така, че да се обърне внимание на всеки номиниран. Това може да е изморително за водещите и организаторите, но пък, да си призная, е много вдъхновяващо. Като предишен гост ми е било готино да се срещна с много съмишленици на едно място, а сега , от позицията на сцената, да ги гледам пред мен, беше не по-малко магично. Както сподели една колега, „Тези награди са ми любимото събитие в годината! За малко забравяш, че има и друга реалност, и се потапяш в зеления балон на действащи хора“. И това е хубаво, защото рядко можеш да ни видиш на едно място.

Поставяш акцент върху биоразнообразието и климата, дори си участвала в мисия в Хондурас, в която си се занимавала точно с това. Това е рисково, тъй като Хондурас е провъзгласена като най-опасната страна за екоактивисти. Как успя да се справиш с този проблем?

Да, вярно е, че държавите в Централна и Южна Америка са неблагоприятно място да се занимаваш с тази дейност. Множество говорители и активисти от засегнатите коренни населения изчезват мистериозно, търпят редица заплахи, други биват убити. Това, което ние приемаме за даденост – да говорим смело по теми, които ни вълнуват, и да се опитваме да разрешаваме локални, национални и глобални проблеми, в някои части на света е буквално животозастрашаващо. И това е ужасяващо! Уж сме на ниските нива по свобода на словото, но какво остава да не можеш да се застъпиш за чистия въздух в града си, или за близката река, която е изхранвала теб и предците ти, гората, която е свещена за народа ти, и така нататък.

В Хондурас, по време на журналистическата ни мисия, се сблъскахме с няколко различни казуса в страната, които показват прякото влияние на климата там. През 2020 есента местните търпят не един, а цели два последователни разрушителни урагана, Ета и Йота. Като така или иначе някои все още се възстановяват от щетите от Урагана Мич от 1998. Преди е било в рамките на нормалното и очакваното да има екстремни природни бедствия на всеки 15-20 години, днес местните са в „готовност“ това да се случи във всеки един момент, и живеят в страх и стрес. И въпреки всичко това, това са едни от най-усмихнатите и ведри хора, които съм срещала! :)

Какво е климатична справедливост, какво научи директно от жителите в Хондурас и е важно да знаем ние в България?

Най-общо казано, климатичната справедливост, или по-скоро НЕсправедливост, е дисбалансът между Глобалния Север и Глобалния Юг. Онези, които живеят на най-бързи обороти, произвеждат най-много и потребяват най-много, влияят пряко и косвено на онези, които са най-малко „виновни“ за това. Това е икономически, политически, екологичен, етичен, социален и правен казус и проблем. Данните показват, че най-богатите 1% от световното население са отговорни за 15% от емисиите въглероден диоксид, или 2 пъти повече от най-бедните 50% от населението.

Това може да намери израз в това как производителите на какао и палмово масло рядко имат възможност да опитат крайния продукт като шоколад, защото е твърде скъп и недостъпен за тях. Огромни количества гори се изсичат и изгарят, за да се засаждат още и още култури, за да се смогне на интереса на „модерния свят“. Тенденциите в бързата мода пък засилват оборотите на така или иначе голямата „мелачка“ на индустрията, която се слави с неетичен труд, лоши условия и силно замърсени водоеми. Всички тези неща влияят на здравето на хората и техните семейства, на техния поминък. Някои избират да емигрират в търсене на по-добри условия за живот. Други търсят дом другаде просто защото екстремни природни бедствия като наводнения, урагани или суши са отнели домовете и поминъка им. Това все са уроци, от които можем да се учим като общество. А като потребители, да даваме гласност на проблемите им, и да правим осъзнати избори всеки ден за това как и какво потребяваме и какво подкрепяме с парите си.

В блога си имаш разнообразни и много интересни идеи за подаръци, дейности, дори препоръки за ресторанти, които са свързани с еко лайфстайла и zero waste. Смяташ ли, че това е посоката, в която цялото общество трябва да се насочи?

С риск да повторя казаното по-горе – със сигурност смятам, че трябва да забавим темпото. Удобствата и презадоволеността, в които живее съвременният градски човек едва ли ще убедят всеки да генерира нулеви отпадъци, но дори само ако се стреми към това, е по-голяма крачка от стоенето на едно място. Вярвам в систематичните промени, които ние, ден след ден, превръщаме в устойчиви навици – тоест нещо, което ще устои във времето и ще резонира с нас. Всяко едно нещо има своята екологична алтернатива и това може да се прояви наистина както при избора на коледен подарък и украса, през материите в гардероба, начина ни на придвижване, дори по какъв начин мием съдовете си и какъв шампоан използваме. По-добро и за планетата, и за джоба ни :) (В основата на философията за нулеви отпадъци, преди рециклирането и преизползването, стои редуцирането. Намаляване на личното ни потребление, отърваване от ненужното и преосмисляне на това от какво наистина имаме нужда. Повечето екологични продукти пък са създадени да ни служат дълго, което, в крайна сметка, пести финансови средства.)

Какво е посланието ти за читателите ни?

Бъдете осъзнати и знайте, че промяната започва отвътре :)