Фей Сян е много известен и обичан поп певец, актьор и телевизионен водещ не само в Китай и Тайван, но и в САЩ. Роден е в Тайван в семейство с три деца – и тримата стават певци, но най-успешна е кариерата на Фей Сян.
Самият той не само пее, но и композира, като някои негови песни стават много популярни в САЩ и Китай и се изкачват високо в музикалните класации. С негова песен цяла година Китайската телевизия закрива всяка вечер предаванията си. Пее в мюзикъли на сцените на Бродуей под името Крис Филипс. През 1995 г. се присъединява към групата на Сър Андрю Лойд Уебър и пее със Сара Брайтман. През 2000 г. се връща в Азия и става един от най-високо платените звезди в региона. През 2019 г. Фей Сян обявява, че след 46 г. на сцената на шоу бизнеса се разделя с публиката си и подарява на феновете турне с прощални концерти в Китай, Макао, Малайзия, САЩ, Канада, Австралия, Сингапур и Тайван. Но животът му предлага друга сцена – киното. Като изпълнител на главната роля в китайската филмова фентази трилогия „Назначаването на боговете“ Фей Сян гостува в България за откриването на Китайския филмов фестивал през този май и даде ексклузивно интервю за сп.“ Жената днес“.
Г-н Фей Сян, знаехте ли нещо за България, преди да дойдете у нас? Слушали ли сте българска музика?
Да (без да се замисля). Няма да забравя изпълненията на българската вокална група „Мистерията на българските гласове“. Слушах ги за пръв път, когато бях млад. Те станаха световно известен феномен. Неповторими са и възхитителни. Песните им са невероятни, както и техниката им на пеене.
Къде ги слушахте?
За съжаление не беше на живо. Много пъти съм слушал записите им. Песните им са наистина богатство, и то световно богатство. „Мистерията на българските гласове“ е единствената ми среща с българската музика, но тя е незабравима за мен. А днес, понеже съм за пръв път в България, много ми се иска да гледам и български филм.
Има прекрасни български филми и ви пожелавам да имате възможност да видите някои от тях. Кажете как стана преходът ви от музикалната сцена до филмовата камера?
Пях през по-голямата част от живота си и е странно, че в един момент станах киноактьор. Мислех си, че съм постигнал всичко в кариерата си на певец и приключвам, оттеглям се – ще се пенсионирам, ще си живея спокойно, ще си гледам котките в чудесното ми жилище в Лондон. И тогава ми се обади режисьорът Уършан. Разказа ми за проекта си за филмова трилогия и ми предложи да прочета сценария. Мислех, че просто търси мнението ми като приятел. (Фей Сян скромно премълчава факта, че самият той е писал сценарии и е режисирал филми.)
Прочетох внимателно и трите части на бъдещия филм. Сценарият беше по книга, написана преди 300 години за събития, случили се преди 3000 г. Хареса ми много и му казах, че е положил огромни усилия да построи сюжета по книгата и му пожелавам успех. И тогава дойде изненадата. „Искам ти да играеш главната роля – тази на Царя“, ми каза той. В първия момент не можех да повярвам. Но ето, тази вечер в София видяхте първата серия на трилогията. Надявам се, че ще имате възможност да видите и следващите две.
Играете един жесток цар…
В първия епизод е така, защото героят е обладан от злия дух на Лисицата, но образът се променя, развива се. Ролята е трудна – на социопат, готов да използва всеки около себе си в свой интерес. Подобна роля не е лесна, защото противоречи на нормалните човешки взаимоотношения. Отне ми много сили и време. Две години снимки, тренировки за бойни изкуства, конна езда и какво ли още не. Но мисля, че се получи. Допаднаха ми сценарият и режисурата, защото историята, която се разказва, е много древна. В същото време заради внасянето на драматични моменти в интимните отношения между Царя и Лисицата, заради трагедията, насилствено предизвикана от него между бащи и синове, филмът зазвуча съвременно. Доброто и злото се срещат непрекъснато и битката им е свирепа. В първата серия на трилогията моят герой е безмилостен, омагьосан. Но ще видите в следващите серии как героят ми се променя, променя се вътрешният му свят. Мисля, че подобно развитие на личността се среща често в наши дни. Втората серия от епоса ще излезе в Китай през януари догодина. Третият епизод също е готов.
Ще играете ли и в други филми?
Да, вече завършвам нов филм.
Намирате ли някаква връзка между китайското и западното кино?
Европейското кино получава, според мен, значителна подкрепа от държавата, особено във Франция. Това означава, че филмо-производителите не изпитват толкова силен комерсиален натиск. В САЩ е различно – там разходите за производство на филми са толкова високи, че продуцентите са принудени да избягват всичко, което няма да донесе печалба. Тази комерсиалност снижава стандартите. А филмът е изкуство, освен продукт, който се продава. Той е и двете заедно. Не си представям, че на света има продуцент, сценарист или режисьор, който ще направи филм, за да го гледа сам в хола си. Всеки, който прави кино, иска то да стигне до много хора, които да го харесат и тук е тайната на успеха – съчетанието между изкуство и комерс. Но все пак изкуството трябва да е на първо място, за да е добър продуктът.
Правителството на Китай подпомага ли финансово филмовата индустрия?
В Китай сега разходите за кинопродуциране са все още приемливи. Не казвам ниски, но са такива, че се произвеждат филми. Има известна държавна помощ, тя не е решаваща и дори не е толкова необходима. Сега в Китай има много хора, които желаят да инвестират частни капитали в киното. Тъй че, ако искаш да направиш филм, не е трудно да намериш финансиране. Разбира се, филми като трилогията „ Назначаването на боговете“, която има характера на суперпродукция, крият голям риск действително.
Имате ли любим филм?
Цял живот гледам кино. Има толкова добри филми, че ми е трудно да посоча един. Харесах южнокорейския „Паразит“, който спечели преди години „Оскар“. Много специален филм, черна комедия с интересен социален сюжет – как бедните хора от ниските прослойки се издигат. Потресаващ и много дълбок човешки филм.
Какво е личното ви послание към хората?
Мисля, че изкуството е толкова важно в живота ни, защото то е начинът да изразиш себе си, да споделиш ценностите си, да влезеш в непосредствен контакт с другите. Да изразиш любовта. Изкуството е общуване, обмен на идеи и ценности. Ето, вие гледате един китайски филм и си казвате: предаността, обичта между баща и син са същите, както при нас. И те наистина са сърцевината на живота.
Такава съкровена връзка, споделяне между хората, може да се осъществи само чрез изкуството. То е от човека и за човека. Затова твърдя, че каквото и да се създаде чрез изкуствен интелект, то не е изкуство. Забелязвам тревожна тенденция всичко да се развива към технизиране, към механизиране. Някои дори казват, че изкуственият интелект може да пише сценарии, пиеси…всичко. Е, добре, нямам нищо против изкуственият интелект да прави живота ни по-лесен, по-ефективен. Но нека не му позволяваме да се меси в изкуството. Изкуството е средство за човешки взаимоотношения. В тях изкуственият интелект няма място, а само човешката душа, която може да обича.
Бел. ред. След прожекцията на филма „Назначаване на боговете – Буря в Джаогъ“ Фей Сян беше затрупан в Дома на киното от желаещи да вземат автограф и да се снимат с него. На никого не отказа, макар че бе късно вечерта и беше летял от Китай до София.
0 Коментара