Когато в средата на XV в. венецианският художник Джовани Белини рисувал картините си, никой не би предположил, че оранжево-розовият цвят на тогата в една от картините му ще даде вдъхновение за името на напитка цели 500 години по-късно.
Преди да стане хотелиер и ресторантьор, през 1931 г. италианецът Джузепе Чиприани е барман в Hotel Europa във Венеция. Тогава редовен клиент му е богатият млад американец Хари Пикеринг, докато един ден спира да идва. На въпроса на Джузепе защо, той обяснява, че има финансови проблеми. Джузепе му дава 10 000 лири на заем, а 2 години по-късно Хари се появява отново и му връща петорно по-голяма сума, като в знак на благодарност, че е помогнал в труден момент, му дава и пари да отвори собствен бар. Единственото условие – да го кръсти на него. Така Джузепе Чиприани създава Harry’s Bar именно там, в сърцето на великолепната Венеция.
Звучи като легенда, но не е: Harry’s Bar е останал в историята като любимо място на Ърнест Хемингуей, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, барон Филип де Ротшилд, Пеги Гугенхайм, Уди Алън и Джордж Клуни. Освен във Венеция има и още няколко заведения Harry’s Bar по цял свят.
През 1934 г. в Harry’s Bar във Венеция се ражда и напитката, смесица между просеко и пюре от бяла праскова. Защо Белини? Защото розово-оранжевият цвят на питието напомнил на Джузепе на цвета на тогата на светец в картина, рисувана от художника Джовани Белини.
Всяка бутилка пенливо вино съдържа милиони (наистина!) мехурчета. Докосвайки езика ви, всяко от тях оставя отпечатък на удоволствие и емоция, достойна за най-съкровените ни моменти: снежните празнични дни около елхата и трапезата с близките ни хора.
Коктейлът е брънч с приятели в неделя,
питие след работа,
той е дългите дни безвремие и споделеност около празниците,
покана за разговор само двете с най-добрата приятелка,
нектар на боговете,
сладки мехурчета свобода.
0 Коментара