От самото си създаване бирата и жената са неразделни. Археолозите още нямат неоспорими доказателства кое се е появило първо на човешката трапеза: хлябът или бирата. Но затова пък е ясно, че и в двата случая става дума за дело на жена.

Кодексът на Хамураби (21 века преди Христа) обръща специално внимание на жените, майсторки и продавачки на бира, и стига дори до наказание „хвърляне в реката” за нечестните! Неслучайно първото бирено божество – още при шумерите – е жена. Това е Нинкаси, дъщеря на Нинти, кралицата на свещеното езеро.

В намерени шумерски плочки отпреди 40 века се възпява нейното майсторство във варенето на бира с мед от фурми – тогава хмелът въобще не се е използвал. По подобна рецепта студенти са се опитвали да варят сладка бира в една уникална микропивоварна в Сан Франциско – Anchor. Ако ви се отваря път към Лион, посетете непременно локалната гордост Ninkasi, чиито артизанални бири са сред най-премираните във Франция. Стилизираната фигура на шумерската богиня напомня, че разнообразието от бирени стилове също е дело на женската изобретателност. В Лион ще откриете поне пет – в зависимост от сезона: от

баварската бяла с аромат на банани

през плодовата черешова, където сладостта на зърното прелива в тръпката на костилката. Не са за пропускане и цветистите нотки в светлия класически ейл, цитрусовият дъх в червения ейл. При всички случаи ви съветвам да завършите със стаута и незабравимия му вкус на препечено кафе. Не се плашете, чашките са почти ракиени, поднасят ви ги на красива дървена формичка и преживяването наистина си заслужава. Вечер една от залите на Ninkasi се превръща в концертно средище на обещаващи банди и диджеи.

Да не забравяме още една богиня на бирата, чието име и до днес е генерично название в испано- и португалоезичните страни. Става дума за римската богиня Сeres и съответно cerveza/cerveja, преминала в римския Пантеон като вариант на древногръцката Деметра. Сeres е и 150-годишна пивоварна в Дания, също наблягаща на различните видове бири, присъщи и на лионската Ninkasi. Като комплимент към Италия е специалният й продукт, който не се продава в Дания, но е доста успешен на Апенините – Red Еrik, където бирата е с цвят и вкус на горски плодове. Самият Ерик Червения, живял преди 10 века, е смятан за един от откривателите на Гренландия.

Но още преди Серес/Деметра е била почитана египетската богиня на плодородието Изида, която според преданията е

бдяла над постоянното качество на бирата

И как няма да бди, като едно от условията да се поиска ръката на фараонска дъщеря е било да бъдат проводени бурета с бира. Рамзес Втори е имал нужда от около 50 000 литра годишно за усмиряване гнева на боговете. С помощта на египтолози подобна бира е била сварена в Япония от местния гигант Kirin, а благородниците от Scottish&Newcastle правят търг с произведените по подобна рецепта бири, като приходите отиват за… рефинансиране на

бирената археология в Египет

Съвременната бира все пак е по-близка до образците от християнско време. Една от особеностите на манастирския живот в Средновековието е била нуждата от здравословна вода, тъй като много поклонници са преминавали на път за светите места през области, засегнати от епидемии. Затова и варенето на бира е било залог за оцеляването и на манастирите, и на поклонниците. В архивите е спомената една ирландска светица, варяща по Великден бира за всички църкви, където са ходели прокажени – света Бриджит. Другото й име е Saint Bright. Нейното име днес носи една китайска пивоварна и една разновидност на познатия ни „Амстел”, продавана в Холандските Антили.

След ерата на Карл Велики пивоварството се развива и извън манастирите и понеже става дума за основна храна, то е поверено в ръцете на жени. Някои от тях отивали толкова далеч в търсенето на нови аромати и вкусове за напитката си, че замествали току-що навлезлия в употреба (поради антисептичните си качества) хмел с друга трева от същото семейство – Сannabicae. Сигурно се сещате за какво иде реч, още повече че в момента

бира с канабис се прави в цяла Централна Европа,

а най-вкусната е във виенската пивоварна 7 Stern на едноименната улица, откъдето без страх от митнически проблеми може да си отнесете едно буре за домашна употреба за около 10 евро.

Та думата ми беше за някои средновековни пивоварки, обвинявани във вещерство и съответно изгаряни на клада. Според изследователи прилаганият и до днес немски закон за чистотата на бирата от 1516 година е именно с цел забраната на други растения, съставки на бирата, освен хмела и малцования ечемик.

Една героиня на Братя Грим – феята Рапунцел, в наши дни е символ на биобира, продавана в магазини за честна търговия и устойчиво развитие, а лансирането й беше през 2004 г. на Форума на културите в Барселона. Днес монахините рядко присъстват в бирените символи, но все пак в Белгия не е за изпускане Moeder Overste, много по-добра от трите вида Abbesse на Liefmans. Едно от любимите места на студентството в Брюксел е Moeder Lambic – тясна, задушевна, работеща до зори бирария с над 1000 вида бира, от които 50 наливни. Още две дами присъстват в менюто им: бялата Blanch-ke и правената по мексиканска рецепта Patrona със запомнящия се силует на интелигентно-чувствена и доминантна дама. Господарка ни гледа и от немската Augusta, която носи името на покровителката на града, в който се прави от 1488 – Аугсбург. Разбира се, като уважаваща се немска семейна пивоварна тя е наследила и манастирските рецепти, по които се е правила в началото на XVI век (hefe weizen, keller, marzen), и откритията на Пастьор от средата на XIX век (urhell, privat).

Жената е на почит дори когато не е конкретна историческа личност.

Статуята на Germania краси Frankenthaler и произвежданата в Санкт Петербург „Бавария”. В една юбилейна Lowenbrau жената укротява лъва символ. Поляците я обличат в национални носии за нуждите на Okocim и Zywiec. В традиционна поличка от цветя ни гледа таитянката от Hinano. Момиче присъства в името и на хонконгската Blue Girl. Друг колорит носят съответно Red Lady Ale от САЩ и Elen’s от Италия. Също италианската Birra Morena има и източноевропейски посестрими – новосибирската „Смуглая лейди” и нашенката от Ромско. Е, не всички могат да имат

Janneke – Рубенсов модел

и върховната бира в серията на холандския Hertog Jan, Ян Примус, което всъщност е другото име на Гамбринус.

Невинаги обаче образът на жената в бирената символика е такъв. В един продукт на Tuborg тя е старовремска сервитьорка с боне и престилчица. Такива са и образите, които ни гледат от логата на немските Glenk, Schierling и Landskron, както и на австрийската Josef Sigl. Е, поне носят с усмивка по една халба, но в Kuchelbauer, Licher и Trumer са с по една във всяка ръка, в Hoesl с общо 4, а рекордът е на Franken с 5 халби. Колкото и да не ми се иска, но маркетингът не само у нас използва къде по-деликатно, къде не компанията на момичета – имена на бири, с които времето минава по-бързо. Едва ли е случайно и съвпадението с името на горещия хамбургски квартал в един експортен за САЩ продукт на Becks – St. Pauli girl.

Вече 30 години бирата свързва моделите си с модата или събитието на сезона – от появата на хита „Макарена” до войната в Ирак. За руския и немския пазар пък е част от продукцията на словашкия Topvar, чиито топлес модели са общи с еротичните бири на немския пивовар Lang. Все пак стотината момичетата от венецуелската серия chica Рolar-2005 са по бански, а спечелилата два медала за последните две години немска Heylands brown shuga е само силует, макар и недвусмислено приведен. За Мара Отварачката няма смисъл да споменавам, но все пак не е излишно да се замислим защо рекламираната от нея бира

носи името на съпругата на Дионисий, Ариана,

а и защо едни от най-популярните бири в България също са с женски имена.

И ако си мислите, че това питие не ви касае, не пропускайте, ако сте в Пловдив, да помолите да ви отведат в Belgian beer café до Дома на младоженците. Гарантирам ви, че ще откриете неподозираните вкусове на черешовата Belle-vue, след което смело може да се доверите на наливната тъмна Leffe. Тогава със сигурност ще гледате с други очи и на бирата, и на мъжете. А и те на вас.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара