Когато 15-годишната ми дъщеря внезапно пожела да отиде на готварски курс, първо се изненадах, а после се зарадвах и трескаво започнах да търся в гугъл как да се случи това, преди тийнейджърското й желание да увехне.
Amuse Bouche ни привлече не само с френското си име (желанието й възникна по време на курс по френски в Страсбург), но и заради програмата Kitchen Survivor за начинаещи, в която за 8 вечери се научаваш не само да не изпадаш в паника в кухнята, но и на отношение към храната и приготвянето й. Плюс вкусни и бързи рецепти.
И когато девойката започна да се връща с блеснал поглед и да разказва за Бо и Бо, реших да разбера на какво се дължи тази приложна магия.
Ключовата дума е „удоволствие”
От френски Amuse Bouche буквално означава „удоволствие за небцето“. Към него се прибавят удоволствието и вдъхновението, което двамата млади учители – Бояна Рачева и Борис Тасев, влагат в работата си и с които неизбежно заразяват всичките си курсисти или клиенти на различни събития и тийм билдинги, на каквито често ги канят.
Бояна и Борис са доказателство, че когато следваш истинските си желания, успехът и радостта са неизбежни. И двамата не са учили готварство. Боряна е химик, има магистърска степен по медицинска химия и бакалавърска – по органична. Може би затова и молекулярната кухня й е по сърце. „Всъщност в готвенето има много физика, химия и математика“, обяснява Борис. Той е завършил приложна макроикономика и финанси в САЩ, в престижен университет с пълна стипендия, но въпреки че е имал чудесни възможности да остане зад океана, решава да се върне. Все пак Америка е „виновна“ за любовта му към готвенето – започва с кулинарните си експерименти, когато живее сам като студент.
За Бояна и Борис, които са двойка от 5 години, готвенето започва като хоби, за да се превърне в истинска страст.
Всеки ден готвят сами вкъщи, търсят рецепти, eкспериментират,
ровят в интернет, четат книги, включват се в онлайн курсове, гледат стотици кулинарни предавания на многото езици, които общо знаят – английски, руски, немски, испански, френски… „Приятелите ни ръчкаха да направим ресторант, но не искахме, защото това е монотонно, правиш едно и също“, разказват Бо и Бо. „ А сега при нас е много динамично, работим с много и различни хора, имаме курсисти на всякаква възраст – от 10 до 70 години. 10 е долната граница, макар че са идвали и по-малки деца, едва се подаваха над масата. Правихме хляб, поизцапаха се и много се забавлявахме.“
Покрай готвенето двамата обикалят цяла София в търсене на качествени продукти и решават да създадат магазин, в който събират всякакви продукти от малки български производители, чиято работа познават – ходили са на място и знаят как се отглеждат зеленчуците, животните, откъде идва зърното и как се мели и пакетира брашното… За съжаление вече нямат време за магазина.
И сега в кулинарното училище купуват продукти предимно от фермерските пазари, платформата Farmhopping, Чифлик Ливади и други производители на добра храна.
Бояна и Борис са собственици на Amuse Bouche от 2 години и половина. Създател на училището е шеф Ангел Димитров, който, заминавайки на работа в САЩ, им предлага те да продължат. „Ние променихме малко концепцията и курсовете ни
не са само кулинарни, но и социални
Хората идват в събота и неделя, или вечер, за да се научат на нещо, да сготвят за себе си. Идват за удоволствие, да се запознаят с други хора. На всеки курс приготвяме обяд или вечеря, 2-3-степенно меню, и сядаме да се храним заедно“, разказва Борис.
Курсовете в Amuse Bouche са наистина разнообразни – освен оцеляване в кухнята за възрастни и деца от 10 до 14 г., Бояна и Борис и гост-готвачи предлагат курсове по средиземноморска и френска кухня, сезонна кухня с Farmhopping, суши, молекулярна кухня, десерти, многообразие от различни национални кухни и други. „Етно курсовете правим с Мулти Култи колектив, с готвачи от различни етноси от Мулти култи китчън и от ресторантите от Мулти култи картата, за да покажем различната култура, да промотираме разнообразието на храната, да покажем, че на различните места по света се яде наистина много вкусна храна“, казва Борис. Това се случва често, поне веднъж месечно и са гостували готвачи от Ирак, Сърбия, Ливан, Перу, Непал, Индия, Доминиканската република.
Бояна и Борис работят с Мулти Култи от самото им създаване.
“Приходите от тези курсове отиват за благотворителност –
покриваме си разходите за продукти и организация, всичко останало се използва за другите проекти на Мулти Култи. Това е нещо, което наистина правим с удоволствие“, казва Борис.
За да не се карат в кухнята, Бояна и Борис последователно си отстъпват водещата роля в курсовете. От 3 г. Бояна е вегетарианка, затова оставя месата на Борис – не че не е виртуоз в пълното разчленяване и оползотворяване на всяка частица от пилето например. И за двамата е изключително важно да не се разхищават продукти – щом са вложени толкова усилия за производството им, с добро планиране трябва всичко да бъде оползотворено. На това учат и курсистите си.
„Човек трябва да се опитва да се специализира. В кулинарията също има мода. Преди две години водех сладкарските курсове, но се оказа, че нямам време да чета за модните тенденции. Всяка година излиза нещо различно. Преди три години бяха модерни макароните, след това еклерите, а сега – десерти в чашки. И при полезните неща има мода – преди години беше киноа, след това просото, после – чиата. Сега рожков набира сила“, смее се тя.
А какво мисли като химик, тези супер продукти супер ли са наистина? „Всяка храна може да бъде супер, зависи ти самият от какво имаш необходимост, всеки организъм е различен. Не трябва да се следват сляпо тенденциите и да ядеш непременно чиа с лъжица на закуска“, смята Бояна.
„Това е и идеята на училището – да се опитаме да обясним на хората, че всеки организъм е уникален и е важно да правиш информиран избор. Да четеш, да се консултираш, да питаш хора, които са преминали през определен начин на хранене. Тук обясняваме какви продукти използваме и защо. Хипократ казва –
нека храната да е твоето лекарство
Храната е нещото, което ни дава енергия. Човек живее средно 72 г., от които 6 прекарва в хранене. Както при една добра кола – ако слагаме лошо гориво в организма си, ако се храним с лоша, некачествена, недобре приготвена храна, вероятно е нашият организъм да се развали. Няма как да не се разболяваме. Въпросът е да се храним с качествени продукти – не е важно да са биосертифицирани, но качествени, да знаем как са произведени. Хубаво е да сме си ги приготвили ние, да са колкото се може по-пресни, колкото се може по-сезонни и по-местни. Защото когато живееш в синхрон с природата, много по-лесно се адаптираш. Например по това време на годината не ядем домати, а кореноплодните зеленчуци – моркови, цвекло, целина, пащърнак, зеле“, разсъждава Борис.
Става ли модерно готвенето? „Хората се пробуждат и започват да установяват, че това, което се предлага във фаст фууд или бързооборотните ресторанти, въобще не е най-доброто и не може изобщо да се сравни с домашно приготвената храна“, казва Бояна.
Двамата сами си правят кетчуп, приготвят майонеза на момента, бульоните варят сами, имат дехидрататор, а скоро ще се сдобият и с ферментатор. „Храним се, за да си набавим някакви хранителни вещества, за да функционираме. Ако храната, която ядем, няма никакви хранителни вещества, а само празни калории, очевидно е, че ще останем гладни и организмът ни подсъзнателно ще ни кара да ядем все повече и повече с надеждата да изядем нещо полезно“, казва Бояна.
„Нека дам икономически пример. От 5 години се храним здравословно. Готвим си сами. Не сме боледували нито веднъж. Не даваме пари за лекарства, не губим време. Парите ги даваме за качествена храна. А с качествена храна, си нахранен с по-малки количества“, добавя Борис.
А как човек да разбере коя е правилната за него храна?
С наблюдение. Човешкото тяло е много добра и съвършена машина. Кравите и лосовете например отиват поне веднъж годишно да ближат сол, за да възстановят баланса на солите в организма си. Не са отишли на доктор, просто знаят. Маймуните се самолекуват – когато се чувстват зле, търсят определени растения, които знаят, че ще им помогнат. Същото е и с нас – ако твоят организъм има нужда от нещо, той започва да го иска. Ако ти се яде определена храна – значи има причина. Важно е да се научим да слушаме тялото си“, завършва Борис.
0 Коментара