Блогът на Дарина Николова Kokona е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Дарина николова се  състезава в категорииите: Гозбите на баба – Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня; Топло от фурната – Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници; Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч и Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Дарина и съм автор на кулинарен блог – Кокона. По професия предприемач и мениджър в сферата на туризма. Родом от Добрич, от много години живееща във Варна.

Освен воденето на кулинарен блог, друга моя страст е киното. Абсолютно не минава ден без да гледам филм или някой сериал. За разлика от манджите, второто не изисква никакви усилия и часове приготвяне, снимане, описване на рецепта, затова може би не съм и много постоянна в публикуването на рецепти в блога, но съм постоянна в гледането на филми и сериали.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

„Кокона“ се появи преди 7 години. (Според архива на блога, първата си рецепта съм публикувала на 18.04.2011 г.; скоро имах рожден ден). Подвизавайки се в един кулинарен форум с много от сегашните кулинарни блогъри, вдъхновена от техните ястия, реших, че и аз искам да си имам такова местенце, но макар да изглеждам цапната в устата, по онова време много се притеснявах и не се чувствах толкова добра като тях, за да имам блог, в който да показвам ястията, които приготвям вкъщи. А и не обичам да съм център на внимание. Вниманието към моята особа винаги ме е притеснявало. И макар да бях насърчавана от приятели, направих си не един, а три блога и си стояха празни повече от година. Едва през 2011 г. се престраших да пусна първата си рецепта.

Вдъхновители ми бяха много от сегашните блогъри. Ще изпусна имена, няма да изреждам всички, но Пепи и Илианка бяха едни от тях и към днешна дата са ми най-близки по душа. По него време нямаше много блогъри, но наличните бяха за мен най-добрите. Затова и се срамувах да описвам какво готвя, а повече показвах снимки на приготвеното. Като новоизлюпен блогър, а и преди това, бях завладяна от тортоправенето. Връщайки се назад, в първите години съм направила видимо 70 торти и сигурно има поне 20-30, които не съм показала на аудиторията. Дианка (Опитайте…) и Димитрана (Тайната на нашата вечеря) бяха едни от моите вдъхновителки и още в първите си стъпки в тортоправенето се бях хвърлила на дълбоко, с една вита торта (на Димитрана), украсена с марципан (по идея на една форумка Мейче). Бяха уникални тези торти и не бях виждала никога преди това такава. Никога, никога няма да забравя тяхното отношение, внимание, добрите думи, отзивчивост. Дими ме следваше с такова внимание, присъщо само на човек с голямо сърце. Затова и първите ми стъпки са с ясен спомен и няма как да забравя. И Дианка, и Дими са ми любимки и им благодаря от сърце за търпението и отношението.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Първото си ястие сигурно съм сготвила като дете. Изобщо нямам спомен какво е било. Имах една малка книжка „Какво да сготвя, когато мама я няма“ и помня че готвех от нея най-различни неща, но кое е първото – не помня. Като дете правех през ден кекс или пандишпанено руло с мармалад или сладко. Сега и да ме накара някой, няма да мога да навия руло, което да не се напука (пробвах), но на крехка възраст бях станала спец на кексове и рула.

Ако не бърках рула вкъщи, то го правех в една от братовчедките ми. Бяхме се специализирали в това. Дори помня, че слагахме 7 яйца, 14 с.л. захар и 14 с.л. брашно. Семпло, но крайният резултат винаги беше много вкусен. Няма да забравя как неотдавна, вече на години, майка ми сподели, как като се приберяли от работа с баща ми и заварели отново кекс и руло, въздишали, но са си хапвали и никога не са ми споделили, че вече не искат да ядат рула и кекс. А първото правене на по-така сладкиш имам спомен, че беше „Агнеси“. Много сложно ми звучеше, но след като го направих, нарязах на ромбчета и видях крайния резултат, се почувствах много горда от себе си.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Спомените как баба точи баници, никога няма да забравя. Тя правеше много тестени изделия. Други ястия не помня от нея, но си готвеше жената. Просто аз не се вълнувах от такива неща, че да запомня нещо. През ден точеше кори, цялата къща беше застлана с хартии и сушеше, а после правеше най-вкусната добруджанска кавърма, милина, месеше мекици, на които ние казвахме содени питки, правеше Малай.

Майка ми правеше прекрасни торти и козунаци, зареждаше ни редовно с дребни сладки, които по магазините все още не предлагаха. Умее да готви всичко и няма рецепта, която да и се опъне. При мама и баба е най-вкусно.

Брат ми също готви много вкусно и изпипва рецептите. Беше ми първи учител при приготвяне на агнешко. Бях малка, той учеше в СПТУ по туризъм и готвеше също често вкъщи, когато нашите бяха на работа, а аз само наблюдавах. И към днешна дата продължава той да е главен кулинар във фамилията, когато се събираме.

По-късно, под ръководството на майка ми, замесих първите си погачи. Правех сигурно през ден такива и ги хапвахме вместо хляб. Помня как зимата не искаха да втасват, наливах в грейка гореща вода, слагах тавата и завивах с одеяла. Понякога не ми се получаваха, но пак си ги хапвахме. Но за първи път когато направих погача, тя взе че стана прекрасна и огромна. Вдъхнових се и се възгордях. От мама се научих да меся. Но от малка поемах инициатива сама да готвя и да правя изненади, а не някой да седи и да ми показва. Бях по-скоро само наблюдател, отколкото да изявявам желание да готвя заедно с някой, а и никой не ме караше да го правя. И сега съм така. Или аз готвя едно ястие от – до, или ако ще готви някой друг, стоя на страна и не се включвам.

През годините започнах да се уча от всички. Да звъня по телефона, мама да диктува, после свекърва ми да казва, от брат ми… В близките 2 години мама ме научи да правя от вкусната й сланина руло. И до ден днешен се уча от тях. Уча се от блогъри, от форуми, от книги, от приятели. И майка ми и свекърва ми са големи домакини и готвят много вкусно. Учим се една друга и до ден днешен и си споделяме рецепти.

А аз кого научих – май никого, поне засега. Пък знам ли, някой чрез блога ми може да е понаучил нещичко и от мен. Иначе по телефон съвети давам :) Особено около празници.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог? 

Какво ми дава воденето на кулинарен блог… на първо място – удоволствие. Не съм постоянна в блогуването, но когато го правя и споделя нещо от кухнята е с голям кеф, а не просто да напиша поредната бройка рецепта в архива. Затова и имам месеци на затишие. Блогът не е ангажимент за мен, а начин да си доставя удоволствие, когато ми е кеф и когато искам този кеф да споделя с други хора.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Определен подбор коя рецепта да се появи в блога ми – няма. Готвя, ако ми е кеф – споделям. Ако съм в затишие, рецептата не вижда бял свят.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Нямам най-запомнящи се моменти като кулинарен блогър, но имам други кулинарни спомени, които са ми най-мили и се улавям, че с носталгия се сещам за тях. Първите години, когато всички в кулинарния форум бяхме като едно семейство. Нямаше Фейсбук, нямаше Пинтерест, нямаше „сподели в Гугъл“, нямаше лайк, гласувай, нямаше материални облаги от домашно сготвените ни ястия. Нямаше дистанцията, която сега има. Всички бяхме на едно място, а сега сме някак пръснати и раздалечени. Всеки се е отдал на хобито си, но в някакъв негов отделен кулинарен свят. Кулинарният форум беше едно малко местенце, в което с удоволствие си споделяхме всичко от кухните, а и не само това. Някак си станахме много близки покрай него и тази общност ми липсва. Благодарение на Пепи и Илианка сме събрани в едно такова малко местенце, в което ми е приятно да пиша и споделям повече, отколкото в блога си. Там сме си по-близки и във всеки момент може да споделиш всичко, което те вълнува, без да се налага да пишеш цяла публикация за това.

Сладко или солено?

Ако въпросът беше зададен преди години, сигурно щях да отговоря – сладко, заради хобито да правя торти, но никога не съм обичала да ги похапвам. А с днешна дата отговарям определено – солено. От малка си обичам соленото повече от сладкото.

На кокал или с корен?

Определено на кокал. Зарзавати също ям, но месцето е на почит у дома.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Освен вкуса, в дадено ястие ме привлича и естетиката и географията. Храня се с очите. Храната трябва да изглежда добре в чинията, за да ме накара да я опитам. Да, понякога не толкова красиво изглеждащи ястия са много вкусни, и все пак…

С интерес опитвам ястия от чуждестранни кухни. Любопитство просто, но си признавам, че ми е трудно да преглътна зелева салата със захар, примерно. Не на всяка цена любопитството ми надделява, за да опитам дадено ястие. Понякога просто се въздържам. Удоволствие ми доставя, когато сервирани от мен чинии с ястие се върнат празни, но и до ден днешен при събиране с приятели, винаги успяваме да преядем с различни видове салати и разядки и да няма място за останалите удоволствия.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако някой ден публикувам кулинарна книга, в което се съмнявам, де, но все пак, ще я кръстя: „365 дни свинско“ и ще е посветена на мъжа ми:) Далеч съм още от тия 365 рецепти, но нищо невъзможно няма. За всяка седмица от годината вече имам по една рецепта с прасчо.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

С приятелите си и семейството.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Както всеки човек, и аз имам гафове в кухнята. Най-запомнящият се е тарама хайвер, за който унищожих литър олио сигурно и макар майка да се опитваше да ми обясни по телефона как да го поправя, а и съм виждала как тя успява да го направи, така и не успях. Излетя хайверчето в кофата.

И другият ми голям провал-майтап беше един руски сладкиш с близо половин килограм мед. Абе, докато четях още рецептата ми се стори съмнително, тъй като успявам и с лъжичка мед в тесто да направя печиво на камък, а и години ми отне да загрея, че не трябва да препичам меденките и да ги чакам месец да омекнат, като просто трябва да ги пека малко време и да могат да се ядат веднага, но все пак реших да го приготвя. Сложих си продуктите, спазих си рецептата, изпекох го и това нещо като изстина беше точно като тухла. Няма отхапване. Ако го пуснеш от метър разстояние да падне на земята, просто ще издрънчи. Обаче на вид беше перфектен сладкиш.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Ястие, с което да се гордея, няма. В началото мислех да споделя семпла рецепта за джоланчета с ябълки и ябълков сайдер, които за 2 месеца сигурно приготвих 5 пъти и са много вкусни, но предвид че лятото идва, ще споделя рецепта за един много вкусен сладолед с градински чай.

И вероятно ще учудя хората, като споделя, че не обичам сладолед, но приготвям често такъв. А точно от този със салвия, в съчетание с описаните продукти в рецептата , мога да кажа, че никога няма да откажа. Изненада в лицата видях след като опитаха вкуса моите близки. Бяха възхитени, затова и това ще е рецептата, която ще споделя. Не е на кокал, но все пак…

Мелба Павлова с целувки, ягодов сос, сладолед с градински чай и парченца ягоди

Необходими продукти:

За сладоледа: 150 мл прясно мляко

100 мл сладкарска сметана

1 пакетче бурбонска ванилова захар

3 жълтъка

100 г кристална захар

7-8 листенца салвия (градински чай)

10 броя ягоди

За целувките: 1 белтък

300 г пудра захар

За ягодовия сос: 10 броя ягоди нарязани на ситно

50 г захар

1 равна ч.л. царевично нишесте

За украса: 5-6 ягоди

100 мл разбита сладкарска сметана

листенца салвия (градински чай)

Начин на приготвяне:

Сладолед: Метална, стъклена или пластмасова форма, в която ще съхраняваме сладоледа, се слага във фризера.

Прясното мляко, сметаната и бурбонската ванилова захар се слагат в съд на котлона, докато кипнат.

Жълтъците се разбиват със захарта, добавят се нарязани на много ситно листенца салвия и сместа се добавя към горещата сметанова смес, като се разбърква непрекъснато, докато леко се сгъсти (около 2-3 мин).

Готовата смес се изсипва във формата за сладоледа, добавят се нарязани на ситно парченца ягоди, разбърква се и се връща във фризера за около 30 минути.

След като мине времето се изважда, отново се разбърква, и се оставя за още поне 1 час във фризера.

Целувки: Белтъкът се разбива съвсем леко с вилица. Добавя се всичката пудра захар и се бърка с лъжица. Получава се гъста смес – като моделираща маса.

Изрязват се кръгове от хартия за печене, като се очертават по чинията на микровълновата.

Слага се лист върху чинията, с ръце се оформят малки топчета от захарната смес, слагат се върху хартията – добре е да са максимум 3 топчета и на разстояние, защото се надуват и увеличават почти четворно обема си.

Пекат се 1 мин и 20 секунди, на мощност на микровълновата 850 вата, или 23-24 секунди на максимална мощност.

Препоръчително е да се пробва с една целувка, докато се улучи мощността и времетраенето на приготвяне на целувките. Трябва да не прегарят, да са бели на цвят, с леко лепкава текстура във вътрешността. Разбира се, може да направите десерта и с готови целувки.

Ягодов сос: Ягодите и захарта се слагат на слаб огън, докато заврат и си пуснат сок.

Нишестето се разтваря в 30 мл студена вода, добавя се към ягодите и се разбърква за около 1 минута, докато леко се сгъсти сместа.

Сервиране: Мелба Павлова може да се сервира освен в чаши, в сервизна чиния или плато.

Непосредствено преди сервиране, в сервизна чиния: натрошават се целувки, добавят се топки сладолед, парченца ягоди, ягодов сироп и се декорира с разбита сметана и листенца салвия.