Това е нашата гатанка за баницата и надолу ще опитам да обясня смисъла й.
Да си представим как баницата влиза при царя. Царете от приказките, за разлика от демократичните конституционни монархии от наше време, са все такива: намръщени, несправедливи и наследствено обременени. По-намръщени от тях могат да са само главните им церемониалмайстори.
Тъкмо той – церемониалмайсторът – протяга към неговото величество подагричните си ръце с тава баница. В тавата мазно жълтее някаква чорлава, но стегната спирала. Няма прибори: трябва да си вземе парче с ръка. Царят смътно си спомня, че наскоро е заповядал да измислят някоя съкровено-символична сцена, от която да излиза, че милее за народа – свидното си и палаво дете, но честта му е засегната и си казва да не пропусне утре да разпореди да отрежат главата на церемониалмайстора. Протяга гнусливо ръка, но в този момент
ароматът на баницата го удря в носа,
пръстите му конвулсивно стискат, няма и минута, баницата е ометена до шушка, церемониалмайсторът все пак е осъден на смърт, но за саботаж в полза на вража държава: умишлено е скривал този величествен връх на народния гений от закопнялата му за малки човешки радости царственост.
И се поваля отмалял царят на трона си, трогнат от своята възвишеност, а споменът за току-що изяденото мазно, горещо, безумно вкусно, пръхкаво, ронливо, цапащо нещо, макар и мъчително, прокарва през магмата на божествения му произход чувство за ситост и вредно добродушие.
Прощава на клетия церемониалмайстор и той просълзен си мисли, че парчето баница, което без никакви угризения е откраднал още в кухнята, няма да е последното.
Опитайте и вие парче баница и ще видите, че благодушно ще простите
на жена си всички диаманти и палта от норки, за които е мечтала някога пред вас.
Няма празник или тържество у нас, които да минат без баница. Нашите майки и съпруги ни изгонват от кухните си и ги точат сериозно, с чувство за ежедневно тайнство. Гледката си струва: разточват парче тесто, което преди малко така съсредоточено и яростно са блъскали и били о плотовете си, че всички ние си мислим с тревога как някой път ще им свърши брашното и ще им хрумне да се захванат с нас… Мятат го с неуловимо движение във въздуха, после още един път и се издува тънък като хартия лист, и го завъртат за последно, вече над главата си, та в кухнята плувва нещо с големината на чаршаф и кротко каца на масата.
Българките, нашите съпруги, майки, сестри, дъщери, са красиви и ние си го знаем. Ние сме попривикнали на тази красота, даже леко сме се овъглили от нея… често сме мургави… но да видиш жена си, която изведнъж, разгорещена и сериозна, се превръща във фигура от нос на каравела и зад нея се издува платното и сякаш кухнята ще отплува… жегва ни нещо… не искаме да останем сами… толкова красота ни е дадена…
Нататък са плънки – традиционните са сирене, спанак, праз, тиква с орехи, месо с лук и гъби. Отделно има сладка млечна баница. И още двайсетина вида.
Много такива почти ветроходни платна се напластяват едно върху друго с плънка помежду им, навиват се на рула, изпичат се…
Разбира се, има и готови кори… и с тях също се получават чудесни баници…
Може пък да ги точиш с точилката, може да теглиш и усукваш тестото… – резултатът винаги е превъзходен…
Баницата много трудно може да се сбърка…
достатъчен е темперамент и усет за живота… както не може и да не се хареса.
Помните ли още царедвореца? Сега като знаете какво е баница, разбирате вече, че той ще даде живота си за царя, такава му е работата на човечеца, но как да не си открадне едно такова нещо като баницата и да не си я хапне за здравето на царщината? Че то е противно на човешката природа! Такова е тежкото бреме на царете… Благословените с баница живеят по други правила.
0 Коментара