Храната и убежденията

Храната ми е такава, каквато вярвам, че е. Ако изям 2 яйца с убеждението, че ще повлият лошо на холестерола ми, вероятно ще стане така. Ако изям същите 2 яйца, вярвайки че доставям на тялото си ценен и блансиран протеин в комбинация с незаменими мастни киселини, ще получа имено това!

Как мислите, дали е вярно това твърдение?

Да, вярно е! Отговаря нутриционистът Магдалена Пашова в своя блог Naturelita.

Нашите убеждения по отношение на храната влияят не само на психиката и емоциите ни, но й на физиологичните процеси в организма ни. Този факт е научно доказан и ако прочетете докрая ще разберете, как може да използвате тази особеност на връзката ум-тяло в своя полза!

През 2012 е направен следният опит: 64 добороволци са разделени на 2 групи. Всички получават по една чаша млечен шейк с енергийно съдържание 380 калории. На половината участници казват, че им е дадена супер калорична напитка с обща енергийна стойност 640 калории, а на останалите казват, че напитката е диетична и съдържа само 140 калории.

Онова което се случило, доказва, че

мозъкът ни (респективно убежденията ни) влияят не само на избора ни на храна,

но и на ефекта от нея върху тялото ни! Ето какво произлязло от опита!

След като участниците изпили напитката, изследвали нивата в организма им на хормона грелин. Този малко известен хормон е открит през 1999 г от японски учени и е известен като хормон на глада. Когато храната напусне стомаха, клетките започват да синтезират хормона грелин. Той се свързва с нервните клетки на главния мозък и създава усещането за глад. Когато сме гладни, нивата на грелин се покачват, а при засищане спадат и се повишават нивата на друг един хормон – лептин, известен като хормона на засищането.

Обратно към опита с млечния шейк, оказало се, че при хората, които вярвали, че пият супер-калоричен шейк, грелин рязко е паднал (сигнал за засищане), а при хората, които вярвали, че пият диетичен шейк, той почти не се е променил (те все още са в режим на глад)! С други думи една и съща напитка предизвиква напълно различен физиологичен отговор сред двете групи участници!

Изводът на учените е, че

нашите убеждения влияят на тялото ни

и могат да променят реакциите му към храната. Маркетолозите много добре знаят това и го използват като наричат дадени храни „здравословни“, „ниско-калорични“, „за тънка талия“ и т.н. дори ако тези храни съвсем не са такива, както е в повечето случаи с пакетираните храни!

И обратното може да бъде вярно. Моя клиентка беше чела за замърсената среда, в която се отглеждат рибите в развъдници и защо изобщо според авторите на статията не е добре да се консумира никаква риба. Няколко дни по късно на една бизнес вечеря се случило така, че хапнала парче риба и малко след това й станало лошо. „Виждаш ли“, каза ми на следващата ни среща, „хората бяха прави – толкова е замърсена, че чак е отровна!“ Хм, как мислите, дали случайно прочитането на статията има роля в реакцията на тялото й?

Сега когато знаете как тялото реагира на убежденията ни, можете да го използвате в своя полза! Помислете кои са вашите ограничаващи убеждения относно здравословното хранене. Например:

– да се храниш здравословно е безвкусно

– ако не ям месо, ще остана гладен/а

– не мога без хляб/мляко/сладко и т.н.

– нямам време – ще хапна нещо набързо и в движение

След това

помислете с какви позитивни убеждения можете

да ги замените. Например:

– здравословното хранене е истинска наслада за небцето и тялото

– една богата салата ми дава усещане за ситост, лекота и енергия

– чувствам се чудесно, когато ям по-малко хляб/мляко/сладко

– имам достатъчно време – ще отделя 20 минути за обяд, но ще се фокусирам изцяло върху него

Ако така или иначе тялото следва убежденията ни, то няма ли да е чудесно, да накараме тези убеждения да работят за нас!