История на закуската

Разсъмвало се и подскачащото шимпанзе се изтъркаляло от пещерата. Пред очите му попаднали гниещи портокали, нахапан бут от елен и рожкови. Разбира се, че маймунекът не останал безразличен към благата. Същия ден му вървяло – и в битките, и в племенния живот, и със самките.

На следващата сутрин или след сто-двеста години приматът преднамерено си скрил храна под едни клони до обиталището. Та да го чака, като се събуди и изпълзи от леговището!

Няма значение дали само един ден или една епоха е минала от изправянето на ловуващия питекантроп. Звярът става първобитен човек, превръща се в homo sapiens от момента, откогато проумява смисъла на закуската. Когато осъзнае потребата да яде при разпукване на зората, когато си изгради навик да се храни, и когато съобрази да предвижда провизии за утре.

Тази промяна може да се е случила

в руската Ащирска пещера или в хърватската Крапина, или в други бърлоги в Гибралтар, Ирландия, Германия, в планините на италианската Вентимиля или другаде, където са откривани неандерталски кости. Изобретяването на закуската се повтаряло и в тилилейските гори на Европа и Азия, и в скалистите проливи на няколко морета. Едновременно и последователно, без видима връзка, също както прозрението за електрическата крушка хрумнало почти едновременно и на руснака Александър Лодигин, и на американеца Томас Едисън.

Еволюционно откритие е дивакът да не хуква веднага на лов или да заскача по дърветата, а първо да се погрижи за тялото и удоволствието си. Осъзнавал е кондицията на организма си. Съобразявал е неизбежния ход на времето. Мозъкът му се е развивал в практична посока.

А какво е ял праисторическият ни дядо?

Доказано е бил месояден. От немай къде посягал на корени, разквасвал се с плодове. Бил и антропофаг – удаде ли се случай, хапвал и по някой събрат, но не почвал от сутринта с канибализъм.

Също както електричеството и телефонът, и закуската е изобретявана едновременно от човечеството на различни места. Маймуната се превърнала в мислещо и говорещо същество, когато прозряла сладостта и силата от закуската, щом от предния ден взела да си набавя припаси. Закуската е лостът и демаркационният знак за качествените промени, за очовечаването.

Тя оформила мозъка на първобитния и вкарала ритъм в храносмилането му.

Сигурният залък

подтиквал примàта да се изправи, да се огледа, да пусне и другите си сетива, да отчете моментните си инстинкти и да предвиди повтаряемостта им. Да хапва сутрин му станало ритуал, от който черпел сила, ситост, доволство, отговорност да се запасява и рутина. Привикването към първото хранене за деня е сигурният инструмент за развитието на праисторическия предшественик. Взел да закусва и еволюирал!

Закуската отличава човека от звяра. Тя му носела наслада отпреди милиони години, а не само преди две-три хилядолетия. Човек се зарежда с калории, като се събуди, и няма да спре да го прави, докато свят светува. Навикът е полезен, оптимистичен и надали има по-фино калибриран

лост на цивилизацията от закуската!

Библията казва, че в началото бе словото. Ама някой трябва да се е събудил и да е събрал енергия, преди да го произнесе!

Филантропите отдавна се блъскат над загадката кога човечеството е стигнало до идеята да яде сутрин. Връзката с кремъка не е безспорно доказана. Загубено е време в противоречащи си хипотези. Учените се заблуждавали например да търсят зародиша на закуската в риболова, в орането на земята, даже във възникването на занаятите. Човечеството едва ли е чакало чак до Христа или до Ранното Средновековие, за да закуси! Като всяко полезно плътско удоволствие и това е осъзнато далеч преди Дарвин.

Кога, в коя епоха предполагате, че човешкото племе се приучило да си набавя калории в началото на деня?

Дилемата има едновременно няколко верни отговора.

• Когато се замогнало дотам, че да има стандартно меню за прехраната си – мед, яйца, царевица, тръстика.
• Когато прехраната престанала да зависи от лова и от случайността да попаднеш на ядливи корени.
• Когато homo sapiens се приучил не само да добива, но и да трупа храна, да се запасява.

Всичко това се е случвало непрекъснато, през известни интервали, но навсякъде в праисторическите обиталища на Земята. Изследванията, които се разминават по претенции и изчерпателност, са единодушни само когато

очертават разнообразието на закуската.

Закуската е функция на еволюцията в човешкия вид и мозъчната му дейност. Тя зависи още от климатичните условия на Земята, от географските пояси, от наличната растителност и животинските видове, а също и от трудовите и битовите навици и от културното многообразие. Не ще да е случайно, че светът закусва различно.

Французите например ядат сутрин кроасан или хлебче с чисто масло и  конфитюр и пият топъл шоколад.

Британската империя повелява

в чиниите да се слага всичко,

добито във фермите, и домъкнато от колониите. Английската закуска превъзхожда ирландската по наденичката и пържения боб. Но не и по бирата!

В Страната на изгряващото слънце прагматично закусват с остатъка от вечерята, но без бира. Японците сърбат мисо-супа, по-разточителните замезват с кеншинджиру – пиле с ориз.

Африканците дават храна сутрин само на децата, които ходят на училище. Майките им пекат фуфу, луку и угали – питки като катми от смляна маниока.

Руснаците им викат лепьошки, може и царевични.

Досега сме се задоволявали с твърде постна представа за произхода и видовете на закуската! И още: авторитетни източници предлагат опровергаваща се информация по векове и хилядолетия. Усъвършенстването на закуската съпътства еволюцията на различни континенти и територии. Първото хранене за деня е служило като локомотив за човешкия индивид, било е двигател на прогреса, на интереса, на знанията и обяснява защо въпреки сходната база от суровини варират и историческите сведения за закуската. Ето примери за глобалното меню от памтивека:

Хляб с мая се е правел

в Западна Европа още 3500 години преди Христа, твърдят историци. Първата хлебарница в Рим била отворена три века пр. н. е. Древните римляни познавали житото, гриса и меда, както и навика да си угаждат.

Древните гърци също познавали насъщния. Омир възпява хляба като белег на цивилизованите народи:

„За разлика от варварите, елините ядели хляб”.

И не се ограничавали само с него!

Маята като набухвател за хляб и кифли се разпространила на Стария континент чак през ХVІІ век, твърдят други изследователи.

Трета група учени пледира, че от династията на Меровингите през V-VІІІ век тръгва традицията да се поглъща сутрин парче хляб с вода, което притъпявало апетита докъм обяд. Меровингите обаче се появяват на световната сцена след падането на Римската империя. Е, да не би римляните да са били аскети и да са гладували? Да не би хлябът на Меровингите да е паднал от небето като еврейска маца? Не сме длъжни да поглъщаме всички трактати като чиста монета!

Латинците нарекли яденето сутрин jentaculum.

Терминът за храненето на обяд станал pradium. Бедните хапвали маслини и вино, а на трапезата на богатите имало още яйца, мед, сирене, фрукти и по-хубаво вино. В Рим и патрициите, и плебеите пиели vinum silatum – подсладено ароматизирано вино с вкус на абсент. Тук научните теории се разклоняват да събират треви и билки, с които абсентът просъществувал до разцвета си двайсетина века по-късно. Щом свойствата на абсента са били познати на Римската империя, какво остава за хляба и закуската!

В средните векове германските народи се засищали с черни хлебчета.

Френската академия на науките се е произнесла с археологически аргументи, че галите закусвали с хляб и вино. От известните 66 мъдрости и сентенции за закуската, най-многозначителен се оказва именно френският опит, че

„по-добре да закусваш с една жена, отколкото да вечеряш с нея”.

Маниоката е общият знаменател на храната на юг от Екватора. Стана дума, че африканките пекат питки от маниока за децата си. В Латинска Америка белят и намачкват маниоката, за да приготвят от нея палачинките бейху.

В Амазония племето камаюре започва деня си със сок от пеки – плод с жълта сърцевина, описван и като зелено манго.

В Югоизточна Азия

сутрин сервират ориз и зеленчуци.

На остров Вануату, ако искаш да закусиш, си го изпросваш с термина „лап-лап”. Местните езици често си служат със звукоподражания.

Островните хора в Тихия океан хапват месестите плодове на хлебното дърво, което в Индия е благодат за бедните – плодовете му се ядат пресни, пържени или варени. Кърмачките пият настойка от листата му и

млякото се лее от гърдите им.

Още в първите векове след новата ера славяните наблягали на попари и каши със зърнени култури. Кикеон (kykkеon) се нарича закуската на древните елини, тя е каша от ечемик, овкусена с мента.

И римляните се разнообразявали с каша, но от овес, описвана като puls на латински език, или bouillie, сиреч вариво, както и днес се казва на френски. Има смисъл човек и да се заслушва какво се яде, щом не е нито първият, нито последният на трапезата. Овесената каша се пренесла от Юга на Европа до Гордия Албион и до Северна Америка, където и до ден-днешен я консумират и й викат porridge. Явно е почитана и от франкофоните, щом каша на френски е gruau, а на английски gruel (което преносно значи и наказание).

Надлъж и нашир по Земята,

напред и назад във времето по закуската си личи как човешкият род е нагаждал физиологията  и капризите си към природните дадености. Европейците не сядат сутрин на масата без яйца, сирене и мляко, нито без чай и кафе. Току-що снесено яйце – à la coq било любимото меню на краля Луи ХV. Рохко или твърдо сварено, омлет или на око, очевидно яйцето се търкулнало на трапезата преди кокошката.

Пилето долита чак през 7-то хилядолетие пр. Хр. до тенджерите, но най-напред в Азия.

Млекарите са го изпреварили – масло, сирене, сметана, кисело мляко има още от 9-то хилядолетие пр. Хр. По света се пие и камилско мляко, и кобилешко, и биволско, и овче, и краве. Киселото мляко, то се знае, е родено на Балканите.

За кафето се разправят безкрайни легенди.

Някой си Калди, млад овчар йеменит забелязал как козите пощръкляват, като зобят от този храст. Набрал зърна и ги занесъл в манастира Шаоде. Монасите дегустирали и взели по-ревностно да се молят. Иранският лекар от ХІ век Авицена го препоръчвал като лекарство. В Африка до езерото Виктория етиопците пият кафе от дълбока древност. Аскерът на Османската империя под строй се тонизирал с кафе.  Венециански търговци сключили сделка да доставят кафе за турската армия през 1615 г. През 1644 г. кафе сервирали и в Марсилия.

Спирам, удържам се да не продължа за какаото, за мармалада, за чая, за баниците. Историята на закуската ме занимава вече от десет години. Събирам студии, статии, рецепти. Приучих се да си ги заделям – също както преди стотици милиони години шимпанзето си трупало рожкови и плодове.

Като в мексиканска вълна при всеки изгрев на слънцето шест милиарда души на планетата си хапват. И на моя, и на Ваша милост, с чаша кафе и портокалов сок, й става благо, размишлявайки как закуската е лост от първи род не само за предстоящия ден, а и въобще за човешката цивилизация.

Текстът е откъс от най-новата книга под печат на нашата авторка Милена Димитрова