Илиана Николова е създател на блога „Щъркелово гнездо“, който е сред номинираните за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. 
Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?
Здравейте! Казвам се Илиана Николова и живея в родния си град Ловеч. Икономист съм по професия, в момента работя в голямо предприятие. В свободното си време обичам да чета книги, а при всяка възможност съм на разходка.
Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?
Блогът ми тази година ще отпразнува десети рожден ден, истински юбилей :) Всичко започна с включването ми в готварски форум през 2007г. Макар че още от ученичка съм се интересувала от кулинария, именно участието ми във форума отключи страстта и вдъхновението. След това, през 2008г. имахме идея с моя съпруг за съвместен проект. Той измисли името – Щъркелово гнездо, като символ на семейното огнище и домашния уют. Идеята беше като цяло блогът да не е само кулинарен, а да се включват и статии на други теми. Но вече толкова време водеща тема си остава кулинарията.
Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?
Не си спомням на каква възраст точно съм готвила за първи път, но през лятото обичах да си ходя на село. Докато баба и дядо бяха на нивата, аз отивах в градината, вадех си картофи и си ги пържех :) Имам и друг спомен. Правих палачинки за първи път. Сигурно съм била в шести клас. Пак на село. Оказаха се доста сполучливи и с брат ми ги изядохме за нула време, а не останаха за баба, която беше доста разочарована… Имам и друг опит, който си спомням, но неуспешен. За него ще разкажа малко по-надолу :)
По отношение на традициите – и друг път съм го казвала. У дома са повече традиционалисти и затова храната, която приготвям, най-често е такава. От българската кухня. Иначе уважаваме много българските празници и често менюто ни е съобразено с тях. Обичаме да се събираме около трапезата, която е подготвяна дълго, старателно и с много любов.
Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Никога досега не съм се замисляла кой ме е научил да готвя. И сега не ми е лесно да отговоря, защото съм черпила идеи и от майка ми, и от бабите ми, и от свекърва ми. А братовчедките ми ме вдъхновиха да правя първите си сладкиши. Затова бих могла да кажа, че всички те са ме учили по някакъв начин. Но всъщност съм се учила най-много сама.
Кого научих аз… Все още не мога да кажа, че съм научила дъщеря ми, но смятам, че има още време за това :) Знам обаче, че съм научила мои читатели да готвят вкусни неща и съм им много благодарна, че са споделили с мен нещата, които са приготвили по предложените от моя страна рецепти.
Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
Дава ми много… Преди всичко удоволетворение. Усещането, че си полезен на някого, дори и една проста картофена супа да се научи да готви от теб, е уникално. Наред с това чрез блога се запознах с много хора, които вече са ми много близки.
Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Различно. Често виждам нещо, което ми харесва и го приготвям веднага, понякога готвя това, за което са ме помолили вкъщи, понякога приготвям нещо, което смятам, че ще бъде интересно на дъщеря ми. А понякога ми хрумва идея докато се прибирам от работа :) И когато рецептата се е оказала сполучлива, я споделям с читателите.
Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?
Интересен въпрос. Хубаво е, когато вървиш по улицата, пазаруваш в магазина или си стоиш на плажа и някой те разпознава и ти се обажда. Прекрасно е, когато твои познати, за които не си подозирал, че знаят за хобито ти, ти споделят, че често се отбиват в твоето местенце и откриват идея за поредната вечеря. И тогава, когато приятел ти се обади, за да ти каже, че неговите колежки обсъждат рецепта от Щъркелово гнездо, без да знаят, че той те познава :) (Тук ще има хора, които ще се разпознаят и те си знаят кои са :) ). Изключително благодарна съм на всички, които споделят с мен, че съм им била полезна.
Няма да забравя и момента, в който получих първите си награди от „Блоговодител“ на церемонията през 2015г. Тогава беше истински вълнуващо и неочаквано за мен. Емоцията беше неописуема.
В такива моменти наистина осъзнаваш, че това, което правиш, има смисъл и ти дава много сериозна мотивация да продължаваш да го правиш, да продължаваш да се развиваш, да опитваш нови рецепти и да ги споделяш с читателите и приятелите си (защото част от читателите ми вече са ми и приятели).
Сладко или солено?
Много сладко, със солено.
На кокал или с корен?
По възможност и с тесто :)
Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?
Понякога е историята, понякога е вкусът, може да бъде и случката, а най-обичам тези от спомените. Детските спомени.
В какво се състои радостта от храната за теб?
Самото приготвяне на храната е празник за мен. И след това, когато видиш доволните лица на близките си и усетиш топлината на споделената трапеза.
Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
Вероятно на съпруга ми. С благодарност за подкрепата, която получавам от него и за търпението му към мен.
Кое е нещото, с което истински се гордееш?
С дъщеря ми. Радвам се, че е такава, каквато е и, че е мое дете. И с блога. Той е второто ми дете и ме радва толкова, колкото и дъщеря ми.
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
Е, кой ли няма. Сещам се за два. Не, за три – четири. Първият беше, когато бях дете и бях решила да правя пандишпаново руло сама. Бях на село и братовчедка ми беше дала рецептата. В нея пишеше, че трябва да обърна готовата платка върху кърпа и да я навия гореща заедно с кърпата. Проблем с разбиването на тестото нямах. Нямаше миксери на село тогава, но баба ме беше научила да разбивам с тел. Да обаче, като не съм правила такова нещо никога сама и съм наляла много олио в тавата за печене. След като се изпече блата, го обърнах с всичкото олио на една от хубавите и нови кърпи на баба, навих го и си продължих по рецептата. След като баба се върна, няма да ви казвам какво настана. :) Така и не си спомням дали ставаше за ядене това руло, но няма да забравя напоената с олио кърпа и голямото негодувание на баба.
Помня и един изкипял кекс във фурната по една прехвалена рецепта, и едни изгорели пълнени чушки. И първата ми содена питка за Бъдни вечер, с която можех да убия някой, ако го бях ударила. Затова пък сега си имам прекрасна рецепта за такава питка и горещо я препоръчвам на всички, а рулото с много олио продължавам да правя и до днес, но си научих урока :)
Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Гордея се с всяка една рецепта, която съм приготвила, защото в нея съм вложила много любов и съм зарадвала близките си. Но бих искала да ви предложа една стара семейна рецепта от българската кухня, която много обичам и винаги приготвям така, както ми я е разказала баба и както я е готвила нейната свекърва, моята прабаба. Рецептата по принцип е сезонна и се приготвя през зимата, надявам се читателите да ме извинят, но наистина тя за мен означава много и аз съм изключително щастлива, че мога да продължа традицията и да запазя и разпространявам такива рецепти, защото те са част от кулинарното ни наследство. Сигурно не е случайно, че едната ми номинация за наградите на Блоговодител тази година е в категория „Гозбите на баба“ :)
Куркудена чорба
Рецептата е традиционна за моето семейство и е приготвяна точно така от баба ми и от прабаба ми, които са от с. Горско Сливово. Обикновено се правеше, когато се колеше прасе на село, заедно с печено кисело зеле със свинско на фурна, както и пълнени чушки с кълцано прясно свинско месо.
Не аз съм я измислила, а съм следвала и продължавам да следвам точно тази рецепта, за да запазя традицията в нашето семейство по отношение на приготвянето на тази супа или чорба, или както искате я наречете. Знам, че в различни региони куркудената чорба се приготвя по различни начини. Някои я правят с праз, други режат кисело зеле вътре, слагат фиде, не я застройват.
Продукти:
- 500 г шарено свинско месо
- 1 по-голяма глава лук
- около 1 литър вода
- около 1 литър зелева чорба (може да отиде по-малко или повече – въпрос на вкус)
- 1/2 к.ч. ориз
- 1 ч.ч. кисело мляко
- 2 с.л. брашно
- 2 яйца
- 1 ч.л. червен пипер
- чубрица, черен пипер, суха целина и сол, ако е нужно
Месото се нарязва на малки кубчета, а лукът – на ситно (след като се нареже се разделя се на две части). В тенджера се слага водата да заври заедно с едната част от лука. Месото се изпържва много добре в малко загрята мазнина и към него се прибавя останалия лук. Като се изпържи и лукът, се прибавя червения пипер и месото се изсипва във врящата вода. Ври на слаб огън около 30 минути, след което се прибавя и добре измития ориз. Когато вече всичко е напълно сварено, се изсипва зелевата чорба. Трябва да се внимава, защото чорбата може да е много солена. Затова първо е добре да се изсипе половината, а после се добавя по малко и се опитва на вкус. Добавят се подправките, също на вкус. Изчаква се да поври около 5 минути, опитва се отново, защото след като поври малко, зелевата чорба си променя вкуса. Сега, ако прецените, че е необходимо, може да добавите още малко от нея и да оставите да поври още мъничко. Ако обаче се случи така, че се получи много кисело или солено, вкусът се регулира с още малко вода. Брашното се смесва с киселото мляко, като се разбърква много добре. Изсипва се в супата. Ври още 5 минути и се отстранява от огъня. След като поизстине, супата се застройва с добре разбитите яйца.
0 Коментара