Убедена съм, че много от вас ще побързат да отговорят, че храносмилането започва в устата, където с помощта на зъбите раздробяваме храната. Други ще допълнят, че освен механичното, в устата се извършва и химично разграждане на въглехидратите до по-прости захари от ензима амилаза, съдържащ се в слюнката.
И, разбира се, ще сте прави, но не напълно! Защото храносмилането започва една стъпка по-рано, още преди да сте поставили храната в устата си! А първият орган на храносмилането е… мозъкът!
Нека да обясня! Мозъкът е час от т.нар цефалична фаза на храносмилането. В момента, в който до мозъка стигне информация за храна (чрез мислите, зрението, слуха или обонянието ни), той започва да подготвя храносмилателния тракт за разграждането и усвояването на тази храна. Мозъкът изпраща сигнали до храносмилателния тракт и по този начин стартира слюнкоотделяне, синтез на стомашна киселина, на панкреатични и чревни ензими. Тялото е готово да приеме храната и да започне същинската част на храносмилането. За да се уверите че е така, представете си един едър, сочен, ярко жълт лимон. Представете си как го разрязвате на две, отрязвате дебело кръгло парче, поставяте го в устата си и започвате да дъвчете. Бих се обзаложила, че в този момент устата ви вече е пълна със слюнка. А пред вас дори няма лимон!
Цефаличната фаза на храносмилането е от ключово значение. Тя гарантира, че същинското храносмилане ще се случи ефективно, а именно, че тялото ще синтезира достатъчно количество от необходимите му езними и стомашни сокове, за да разгради и усвои пълноценно приетата храна.
Ако преди и по време на хранене мозъкът ни е ангажиран с друга дейност и е фокусиран в посока, различна от храненето, цефаличната фаза на храносмилането не протича. Това на практика означава, че синтезът на храносмилателни сокове и ензими не се осъществява пълноценно, храната ни не се разгражда ефективно и ценните хранителни елементи не достигат до клетките. На практика може да ядете най-чистата, полезна и подходяща за вашия организъм храна и да усвоите едва 20-30% от веществата в нея!
Редица научни опити и проучвания неопровержимо потвърждават горния факт. В един такъв опит група участници изпиват в спокойна обстановка чаша специално разработен за целта коктейл от минерали. С помощта на модерни технологии учените замерват каква част от минералите са усвоили участниците.
При повечето от тях стойностите са между 95 и 100%.
Малко по-късно същите участници са поканени да изпият същия минерален коктейл, но този път до всеки участник стоят двама души и едновременно му говорят различни неща, имитирайки състоянието multitasking. След повторното замерване се оказва, че усвояемостта на втория коктейл е 25%-30%.
Много често в основата на различни храносмилателни проблеми – от възпалени черва, язва и гастрит, до хроничен дефицит на хранителни вещества и постоянно чувство на глад, (породен от същия този дефицит), е нарушената цефалична фаза на храносмилането или иначе казано
храненето в условия на стрес!
Макар хроничният нискочестотен стрес да е обичайна и неизбежна част от ежедневието ни днес, съществуват редица механизми, които, прилагани съзнателно, могат да гарантират ефективно протичане на цефаличната фаза на храносмилането и съответно по-пълноценното разграждане и усвояване на храната, която консумираме.
Предлагам ви да опитате 3 такива механизма и да ги превърнете в обичайна и неизменна част от рутината си на хранене. Не само че по този начин ще си гарантирате по-добро храносмилане, но също така ще увеличите удоволствието и насладата от храненето си. Не се учудвайте, ако прилагайки тези механизми, неусетно отслабнете с няколко килограма без да променяте хранителния си режим! Защото когато пълноценно усвояваме храната си, ние се нуждаем от много по-малко количество от нея!
А ето кои са и 3-те техники:
Подгответе се умствено за храната си – отделете 2-3 минути преди да започнете да се храните, за да се настроите. Помислете си какъв е пътят, който е извървяла храната до вас. Благодарете умствено на природата, която е осигурила тази храна, за да нахрани тялото ви и да ви даде енергия. Благодарете за изобилието в живота и в чинията ви. Не е необходимо да сте религиозни, за да направите това. Настройването на вибрацията на благодарността е най-добрият механизъм за снижаване на стреса и оттам за активиране на цефаличната фаза на храносмилането. Използвайте го!
Когато се храните, хранете се – правете само и единствено това! Отстранете всички стимули и дразнители; изключете телевизора, намалете звука на телефона, уверете си, че не поглеждате в компютъра. Фокусирайте се само и изцяло върху храната си. Ако споделяте храненето си с приятна компания, това е напълно ОК, но всичко останало като служебни разговори, гледане на филми и новини, четене, преглеждане на имейли и т.н. оставете за времето след като приключите с храненето!
Използвайте всичките си сетива, за да се насладите на храната си! Разгледайте внимателно какво има в чинията ви – цветовете, формите, отделните елементи. Вдъхнете ароматите. Помислете за какво ви напомнят, с какво ги свързвате. Изберете си нещо и вместо с вилицата, го вземете с пръсти. Усетете допира на храната до кожата ви. Проверете какво е усещането. Каква е текстурата на парчето храна – гладка, грапава, мека; каква е температурата му. А после го поставете в устата си; затворете очи и бавно го изследвайте с език. Първата хапка от всяка храна е най-интензивна. След втората-третата вкусовите рецептори се насищат и вече не усещаме толкова ярко вкуса. Затова никога не пропускайте възможността да се насладите пълноценно на първата хапка.
Храненето може да бъде като правенето на любов – красиво, чувствено, докосващо всички сетива, даряващо удоволствие и наслада. Но може да бъде и точно обратното – бързо, кратко, автоматизирано, предизвикващо чувство на гузност и вина. Вие избирате!
0 Коментара