Кафето идва от Кафа

Историята на кафето започва от етиопския регион Кафа, признат за биосферен резерват на UNESCO. Кафеените дървета в тропическите гори на Кафа са диворастящи и зърната се берат на ръка. Резултатът е лимитирано производство на т.нар. “fcoffee” (forest coffee) с премиум качество.

В генетичен смисъл, всяко кафе на земята произлиза от Кафа. Ако всичко в природата се случва поради някаква причина, това твърдение само по себе си е доказателство за съвършенство. За качеството на местните сортове Арабика благоприятстват идеалните условия на околната среда и климата. Чисто, натурално и автентично, кафето Кафа е предшественикът на всички кафета.

Kafa е и новото кафе на Lavazza –

най-фината разновидност Арабика за истинските еспресо ценители. Зърната се обработват с простотата и гаранцията за качество на производител със 120-годишен опит, страст и професионализъм.Кafa е продукт на земята. Луксът му е от културно, а не от материално естество.

Кафето във всеки пакет Кafa е уникално. То расте в гората, с минимална човешка намеса. Кафените зърна се избират и берат на ръка, едно по едно. Характеризира се сподчертания послевкус на мед и фурми с привкус на зрели череши.

Ето какво пише Виторио Кастелани в книгата „Корените на кафето“, един проект на Lavazza:

“…Тази географска и културна изолация позволи развитието и запазването на много древни обичаи. Дори сега един възрастен свят човек живее и работи в построения в Индо-колониален стил и рушащ се дворец на Рас Маконен, баща на императора Хайле Селасие (Ras Tafari).

Отшелникът лекува местното население с традиционна медицина и с кафеени листа и люспи от кафе, отслужвайки всекидневно Буна ритуала и дава своята благословия на на древния семитски езек Edare, докато всеки посетител отпива гореща чаша с местен сорт кафе Арабика. Покривите на белите къщи някога били покрити със зърна кафе, оставени да съхнат на слънце. Днес посещението в оградения местен пазар предлага уникална гледка: купища зелено кафе в чували, щамповани с Jebena кафеник върху тях, заедно с всички необходими аксесоари за церемонията като мангали (метален или керамичен съд), кадилници, ниски малки маси и всякакви ароматни подправки, смесени с изключително разнообразие от естествен тамян…”

Етиопия е изключителна страна, където кафето е много повече от повод за почивка: то е ритуал, придружен от легенди и разкази, с които се предават традициите и тайните. Никой не може да каже точно кога се е появило кафето. Истинско предизвикателство е да се открие точно кога ароматът на тази тъмна напитка е започнал да се стеле по прашните улици и села.

Това, което е сигурно е, че първите растения Coffea Arabica произхождат от Африка и по-точно от Етиопия. Етиопците познават кафето повече от пет века — време, достатъчно, за да се експериментира с всевъзможни форми на консумация на напитката, която днес познаваме и обичаме.

Съществуват много разкази и легенди за първия начин на употреба на кафето.

Като цяло всички източници се позовават на легендата на младия пастир Калди, история, която се случва в Етиопия през 400 г. пр.н.е. Момчето забелязва, че козите му стават доста неспокойни, след като са пасли диворастящи кафеени зърна. Калди опитва няколко от тях и не след дълго почувствал прилив на сила и енергия. Преминаващ случайно монах, любопитен да разбере защо младият Калди е толкова жизнен, решава от своя страна да опита червените плодове. Изведнъж той също усеща възбудата с всичките си сетива, до такава степен, че не успява да заспи. Остава буден в пълно състояние на концентрация върху своите молитви чак до залез слънце на следвашия ден. Монахът споделя тайната за кафето на братята си и скоро мълвата се разпространява сред всички монаси в Етиопия.

Ако оставим настрана легендата, тази тъмна напитка постепенно се превръща в официалната напитка на ислямския свят. В края на XIX век, благодарение на търговията между запада и арабските народи, изпечените кафени зърна стават част от ежедневието, а кафето става популярно и извън ислямските общества – особено след като се премахва забраната на етиопската православна църква, която приема кафеения екстракт за неморален и опасен за хората.

В продължение на много векове кафето по-скоро се яде, отколкото пие. Зърната или се консумират цели, или натрошени и смесени с гхи (пречистено масло). Тази практика е придружена с молитви и медитация и все още се прилага в отдалечените етиопски провинции Кафа и Сидамо. Най-древната традиция в консумирането на ядливите части на листата и зърната на растението Coffea Arabica идва от региона Кафа. Тук растението все още расте в дивата природа, а етноботаниците вярват, че самата дума „кафе“ произхожда от наименованието на региона.

Когато споменем Етиопия, почти винаги си представяме една

бедна, опустошена от глад и войни страна.

Забравяме, обаче, че културата и историята на Етиопия са сред най-забележителните в Източна Африка. Тя е невероятно пъстра мозайка от народи и етноси, обединени от една голяма страст – кафето. Северната част на страната се населява от семитски и християнски Амхара и Тигрей етноси, а Югът и се обитава от ислямски Оромо народ, който винаги е бил посветен на отглеждането и събирането на кафе.

Оромо пекат сушени зелени кафеени зърна с масло и сол за енергия, каквито някога са се консумирали от воините за сила преди племенните сблъсъци.

В изолираните етиопски села жените са главните действащи лица в процеса на събиране на реколтата кафе. Те умело сушат зърната, счукват ги в хаванче, след което ги пресяват, изпичат и смилат, за да приготвят една безценна за цялата общност напитка.

Ритуалът Буна

В района на Харар, групи от Оромо, Ларари, Амара и Сомали тържествено приготвят кафето у дома чрез използване на Jebena. Кафето може също да се овкуси с черен кардамон. В други райони на страната се използват различни подправки като корен от джинджифил (в района на Кафа) и канела по границата със Судан. Няколко мюсюлмански общности от региона Кафа предпочитат да добавят сол в кафето вместо захар, или потапят супена лъжица масло в чашите си.

Въпреки че кафето се сервира под формата на еспресо в кафенетата на Адис Абеба – една традиция, наследена от италианската колонизация – Буна все още е един от най-важните ритуали в ежедневието на местните. Пиенето на кафе у дома е древен ритуал, който понякога може да включва цялото село.

В най-хубавата стая в къщата, два мангала се поставят на пода и се поръсват с цветя в знак на гостоприемство. Най-младата жена подрежда за изпичане зелени кафеени зърна в първия мангал, а в другия поставя зрънца тамян или смирна. Движенията й се извършват в пълно мълчание, сякаш участва в религиозен ритуал.

Опиянени от аромата, гостите опитват печени семена, пуканки, поръсени със захар или парченца пържен захаросан хляб, сервиран от домакинята по време на дългото приготовление на кафето.

Когато зърната са готови, младата жена ги смила в хаванче,

докато водата бавно завира върху жаравата.

След това жената провежда церемонията, като излива горещата вода в Jebena (традиционнен черен глинен съд за кафе), преди да добави фино смляното кафе. Всяко семейство пази един или повече такива съда с различни размери и с различни декорации. Колкото по-дълго се използва, толкова повече Jebena подобрява вкуса на кафето, което е причина за Буна винаги да се използват най-старите кафеници.

Първото опитване, известно като Абол, е най-силно, тъй като кафето е по-концентрирано. Второто се нарича Хулутегна и третото – Берека. То е най-важното, тъй като е придружено от благословията на всички в къщата.

Недалеч, друга жена от селото хвърля цветчета около двора – знак, че една нова Буна е на път да започне…