Честита Нова година, нов ден и нова работна седмица, скъпи приятели! Предлагам ви едно спретнато резюме на най-добрите практики и настройки след празниците, за силно и позитивно начало на годината.
На първо време – защо ни е необходимо изобщо да търсим да възстановяваме някакъв баланс и хармония? Къде са избягали?
Губим хармонията си, защото от една крайност минаваме в друга.
От крайността в която сме подложени на огромна динамика, изискванията на ежедневието, стрес и безкраен списък от ангажименти, минаваме рязко в друга крайност, в която се залежаваме на дивана пред телевизора. Склонни сме да прекаляваме с храна, напитки, отдаваме се на мързел и апатия. Обикновено празниците и дългите неработни дни са едно спасително островче, където човек бяга от проблемите и нещата които не харесва и не иска в живота си. При завръщането обаче “тежката и грозна действителност” го удря през лицето с двойна сила.
Този ефект на махалото – от крайност в крайност би могъл да подейства деструктивно и подтискащо – както на тялото, така и на психиката. Вече стана модерно да се говори за “депресията след празниците/отпуската”. Ето един спретнат списък с идеи как да се справим с това положение и да върнем хармонията в живота си.
снимки Ивомир Пешев
Обърнете внимание на храната.
По празниците сме много склонни да прекаляваме с храни, които не са в нашата диета по принцип. Ядат се разни тежковъглехидратни неща – питки, баклави, баници, тиквеници, лучници, сладки и сладкиши – които са си прости захари. Питка, баница и баклава за десерт, напоени обилно с алкохол – това е огромен захарен шок за тялото. За да се справи, то има нужда от истинска инсулинова бомба. Което пък от своя страна води до резки пикове и спадове на кръвната захар. Което директно се отразява на емоциите ни – ставаме резки, сприхави, раздразнителни, гневни и податливи на депресия. От друга страна тези храни предизвикват и силен киселинен ефект в тялото и физическата, и психическата ни среда буквално се вкисват. С толкова много, изобилна и разнообразна храна с която буквално сме задръстили тялото, то просто не смогва да навакса с необходимите ензими, които да се справят с всичко това, храносмилането е нарушено.
Какво да направим?
Абсолютно погрешно би било да се люшнем в другата крайност и рязко да се подложим на гладуване, сокотерапия, или някакъв подобен вид изчистване. Така от пресищането отиваме към липсата. Отново объркваме тялото с погрешни сигнали. Добра идея е да си набавим ензими и пробиотици като добавка отвън, които да регулират нарушената чревна флора. И вместо да се лишаваме от храна, да заложим на балансиран и поетапен преход към обичайния режим на хранене. Да се избягват бързите въглехидрати – всякакви тестени изкушения, десерти. Да има повече белтъчини в менюто, не само плодове и салати, които предизвикват чувство за глад, лишение и недостатъчност. Ако чувството за липса на енергия, сънливост и отпадналост продължи, нека просто се включат в менюто повече сурови храни, фрешове и смутита, но да имат и хранителна стойност. Да се избягват всякакви консервирани храни, колбаси, сирена, прясно мляко. Те провокират още повече стомашни проблеми и ензимни дисбаланси, а и водят до задържане на вода. Може да се появи естествено влечение към ферментирали храни – туршии, напитки, кисело мляко, пълнозърнест хляб с квас. Заради натуралните си ферменти и ензими, те биха могли да спомогнат храносмилането. Хранете се редовно, с качествена храна, на малки порции, без лишения.
Оставете чувството за вина.
Каквото и да сме правили, или правим в момента, нека бъде без тежкото чувство за вина. То е много по-токсично от всяка неправилна храна. Ако сте си хапнали обилно – ОК, приемете го, приемете се без да се обвинявате и се обичайте такива каквито сте. В крайна сметка – нищо не е чак толкова фатално. Много по-важно е какво правим в дните между Нова Година и Коледа, а не обратното. Преживейте ги тези десет дена и продължете напред.
Движение.
Разбира се, за никого не е тайна колко важно е движението за добрата физическа форма. Но отвъд шаблона – движението е това, което ще ни създаде разнообразие и динамика и ще ни извади от коловоза на инертността. То е много приятно разнообразие от ежедневието, към което болезнено се връщаме. Не е необходимо да се стремим към някакъв тежък и ангажиращ спорт. Дори разходка, излет в планината, в близкия парк или гора са достатъчни, за да ни проветрят главата, да наситят клетките с кислород, да сменим картинката и усещанията. Инертостта – от дивана в хола към стола в офиса е един от най-сигурните начини да потънем в депресията.
Какво точно искаме?
Нека бъдем честни със себе си. Дали работата към която се връщаме днес наистина ни подтиска и депресира? Празниците са нещо като спасително островче, в което ние намираме утеха, ако нещо в живота ни куца. Те са добър индикатор за промяна. Точно в контраста между тях и ежедневието изскачат на повърхността всички онези неща, които се стремим да пропускаме, а всъщност ни правят нещастни всеки ден. Всички грозни, страшни, болезнени, трудни за казване и приемане неща, от които човек бяга, го преследват като сянка и никога не го оставят на мира, докато не събере кураж да извади скелетите от гардероба и да светне лампата. Затова сега е един добър момент да погледнем честно – това ли е което искаме от живота си и докога сме склонни да правим компромис със себе си? Често е трудно човек да дефинира какво точно иска и накъде да поеме. Но първата и важна стъпка е да разбере какво не иска. И не, не сте притиснати от обстоятелствата, парите, сметките, не сте в клопка. Просто трябва да решите какво искате. Време е хората да излязат от клишето, че битието определя съзнанието. Точно обратното е – ние със своето съзнание решаваме какво ще бъде нашето ежедневие.
Направете си списък.
Обикновено новогодишните списъци с обещания изобилстват с “да бъда по-добър, успешен, смел” и прочие. Да променя това, да променя онова. Но тези списъци често са само мисловни и имат свойството да живеят няколко дена, а после потъват в безбрежността на мислите, задачите и ангажиментите. Затова му дайте материална форма. Както казахме – ако не знаете накъде да поемете и какво точно искате в живота си, то със сигурност знаете какво не искате. Седнете с един бял лист пред себе си и напишете всичко негативно, което искате да премахнете от живота си, а срещу него – позитивните неща, с които мечтаете да го заместите. След това откъснете лявата част и носете останалото винаги със себе си, за да ви напомня къде искате да стигнете.
Например – вместо „аз не съм сутрешна птица и не обичам да ставам рано“ напишете ‘моят ден започва добре, пълен съм с енергия и я влагам с радост в нещата, които обичам’.
Поглеждайте списъка често, особено в ситуациите, в които някой или нещо ви провокира да реагирате по начин, който би извикал някоя от “лошите” ви черти.
Намерете тръпката в това което правите. Захванете се с нещо, което ви кара да скачате сутрин от леглото с желание, с нещо, което ви пали, с нещо, което обичате! Емоцията е това, което ни дърпа напред.
Бъдете дейни!
Помните ли – инертността е най-прекия път към депресията. Голяма част от новогодишните обещания се провалят, защото попаднали в обичайната подтискаща среда, хората губят и мъничкия проблясък смелост и се отдават на инертността, докато чакат нещо отвън да се случи и да им промени новата година. А това, че календарът се е превъртял, не е достатъчна причина нещо да се промени, и то не се променя от самосебе си. Промяната, в каквото и да се изразява тя, е резултат от ясно изразено намерение, чисто и ясно съзнание, визуализирана, видяна и много важно – почувствана, наситена с емоции. И след всичко това – действие! Ако не предприемете конкретни стъпки към осъществяване на тази промяна, можете да си я мечтаете и визуализирате, и пожелавате колкото искате – ще си останете само с това. Случването на промяната е партньорски процес между вас и Вселената, който изисква дейното участие и на двете страни. Това е партньорство с Бог. Ако чакате нещата да ви се случат ей така, само защото сте ги пожелали – ще има да чакате.
0 Коментара