Човек трябва да избира своята напитка с разум. На разума помага най-вече чаят.
Спорът кое е „по-отровно“ — чаят или кафето, е твърде стар. Един шведски крал дори помилвал двама осъдени на смърт убийци при условие, че от този ден нататък единият ще пие само чай, другият — само кафе. Кралят искал да узнае кой от двамата ще умре по-скоро. Пръв обаче умрял кралят…
Днес сме осведомени доста точно за въздействието на чая и кафето върху нашия организъм. Лекари и експерти по хранене проучват през последните двадесет години особено много кофеина, който се съдържа и в чая, и в кафето. Макар че чаят съдържа повече кофеин от кафето, дневно можем да изпием повече чай, отколкото кафе, без да си навредим. Каква е причината? Изследователите откриха:
освен кофеин чаят съдържа още и танин, който смекчава действието на кофеина. Чаят достига най-силното си въздействие едва след 40 минути.
Кофеинът на чая не действува като този на кафето пряко върху сърцето и кръвообращението — той действува непосредствено върху централната нервна система. Освежително и подкрепително средство за стомаха, помощник при интелектуална дейност, успокоителна напитка за напрегнати нерви, средство против втвърдяване на кръвоносните съдове и против високо кръвно налягане. Всяка глътка чай ни доставя удоволствие и вътрешно спокойствие, благотворно отпускане на цялото тяло. А какво освежаване носи една глътка чай на тези, които стоят на голяма горещина до топилната пещ или на жаркото слънце събират реколтата, и на тези, които са нощна смяна и жадуват за нещо освежаващо.
Чаят ободрява — казват едни: чаят приспива — казват други. И едните, и другите са прави. Решаващо е колко дълго оставяме чайните листа да постоят във врялата вода. В първите две минути след като попарим чая, той изпуска почти всичкия си кофеин, едва след това започва да се отделя танинът. Следователно, който иска по-добре да работи, да остави чая в чайника само две минути; който иска чаят просто да го ободри, да чака пет минути; а който иска по-добре да спи, да попари съвсем малко чай и да го остави да кисне повечко.
И още нещо, което прави чая интересен: витамини, между които В1, тъй нареченият витамин на растежа, минерални и микроелементи като например флуор, също са измежду здравословните му съставки.
Някои смятат чая за „проста напитка“. А той разкрива разностранни вкусови усещания и е всъщност най-универсалното питие, на което светът се наслаждава. Никое друго, колкото и опияняващо и стимулиращо да е, не буди толкова богати географски асоциации, колкото приготвената по всички правила запарка от листа на Камелия Синензис. Много силен и горчив като хинин — черният чай от московските самовари. Наполовина толкова силен, с бучка и половина захар, горещ — в спалния вагон Брест- Владивосток. Черен чай с конфитюр — в Киев. Зелен чай с бонбони — в Таджикистан. Зелен чай с грозде — при узбеките. Зелен чай с коняк — в Средна Азия. Грузински чай, едва подсладен, в чашки от най-тънък порцелан — в Ленинград. Сутрешен индийски чай в Делхи, с много мляко и захар. Чайна супа — при бурятите на Байкал: от чай, сол, мляко и мазнина. Кавказки чай, забележително ароматичен — в прочутата чайна в Тбилиси. Чай с вкус на кафе — в Куба. Чай с притъпен от прекалено държане на запарката аромат — по бреговете на Балтика, където предпочитат кафето. Хималайски чай с едва доловима следа от тропически подправки – в Кашмир…
Как се приготвя чай?
Китайският автор Лy-Йю, живял около 780 г. преди нашата ера, пише: „Когато към повърхността на водата се издигат малки мехурчета, е още много рано. Мехури, напомнящи капки, показват, че вече е време. Бурно вряща вода показва, че е пропуснат подходящият миг.“ Това е глатното правило за кипването на вода за чай.
От държания в добре затворен стъклен или порцеланов съд чай се вземат по една равна чаена лъжичка чайни листа (т. е. по 1 — 1 1 /2 г) за чаша чай и се слагат в предварително загретия порцеланов чайник. Заливат се с кипяща вода и се оставя да стане запарката, и то от 2 до 3 минути, ако искаме да се ободрим, 5 минути — ако искаме чаят да действува успокояващо.
Веднага след като изтекат тези минути, преливаме чая във втори чайник (също предварително загрят), при което чайните листа остават в първия чайник. Така запазваме желаната от нас сила на напитката.
Чаят не търпи метални съдове — не бива да се запарва в метален чайник!
Рецепти
Чай по руски
2 чаени лъжички (с връх) грузински чай за всяка чаша чай, лимон на резени, захар. Чайните листа заливаме в сгорещения чайник с вряща вода, чакаме 5 минути, разливаме в чашите до половина и доливаме с вряща вода. Подслаждаме по вкус. Някои предпочитат вместо захар – ром или сладко.
Чай по казахски
3 супени лъжици черен чай, 1/2 супена лъжица сладка сметана или мляко. Слагаме чайните листа в сгорещен порцеланов чайник и ги заливаме с 1/2 л вряща вода. След 3 минути добавяме сметаната (млякото). Разбъркваме добре и веднага преливаме в друг чайник през цедка. Чакаме 2 минути и сервираме.
Чай по узбекски
6 чаени лъжички зелен чай, парченца лед. Заливаме чайните листа с 1 л вряща вода и оставяме да изстине. Прецеждаме, добавяме парченца лед и сервираме.
Чай по шотландски
3 пълни чаени лъжички черен чай, 1/4 мляко, захар. Слагаме чайните листа в предварително сгорещен порцеланов чайник. Смесваме млякото с 1/4 вода, сгорещяваме го до завиване и заливаме чая. Този чай се запарва в продължение на 6—7 минути. Подслаждаме по вкус.
Черен китайски чай
По 1 чаена лъжичка китайски чай за чаша, вряща вода. Поставяме чайните листа в порцеланова или стъклена чаша и заливаме с вряща вода. Покриваме чашата с чинийка и чакаме 3 минути. Капакът се маха, само когато отпиваме от чашата и веднага пак се слага върху нея.
Зелен китайски чай
По 1 лъжичка зелен чай за чаша, вряща вода. Изсипваме чайните листа в предварително сгорещения порцеланов чайник, заливаме с вряща вода, захлупваме и чакаме 3 минути, след което преливаме във втори сгорещен чайник. Сортове чай, които дават богата запарка, биват заливани по няколко пъти. Някои предпочитат втората и третата запарка.
Лимонова (портокалова) захар
Няколко лимона или портокала се измиват добре с вода, сапун и четка. Натриваме повърхностите на бучки захар върху кората на плодовете. Съхраняваме захарта в плътно затварящо се бурканче. С нея подслаждаме и ароматизираме чай.
0 Коментара