Детето не обича зелени подправки или чушка, или грах, или усеща спанака, въпреки че добре сме се постарали да го скрием в крем супа или зеленчукови кюфтенца. Почти няма родител, който да не се е сблъсквал с подобни детски “странности”, които понякога могат да бъдат сериозно предизвикателство за нервите и кулинарните способности на една майка.
Дали това наистина са странности или по-скоро обусловености, за които допринасят различни фактори?
По голямата част от децата подхождат с интерес към храната в периода на захранването и рядко отказват предложените каша/пюре. (Да, има изключения, но те са по-скоро точно това: изключения). Някъде след годинка обаче нещата започват да се променят и детето, което допреди седмица е яло всичко с охота, започва системно да отказва една или друга храна. Няколко години напред във времето част от тези деца имат доста лимитирано меню, често пъти свеждащо се до тестени и сладки изделия, пържени картофи и мляко.
Бъркаме ли някъде?
Вероятно, да. Всъщност има няколко ключови момента, където можем да сгрешим и ако не знаем за тях, вероятността да допуснем грешка и да допринесем за специфичните вкусови предпочитания на детето си, е доста голяма.
Учените са открили, че вкусовите предпочитания се формират в много ранна възраст и повлияват както избора на храна, така и свързаните с този избор здравословни последствия при възрастния човек.
А ако се питате колко рано е това „рано“, то отговорът е: по-рано или иначе казано – още преди детето да се роди! Точно така, съприкосновението на детето с вкусовете не започва със захранването, колкото и логично да ни се струва това.
Всъщност още в утробата бебето получава “вкусова” информация за храната на мама, защото вкусът на амниотичната течност, заобикаляща бебето, се променя съобразно менюто на мама. Колкото по-вкусово разнообразно е това меню, толкова повече вкусове “опитва” бебето още преди да се роди.
Вкусовата дегустация продължава и в периода на кърмене, когато кърмата също леко променя вкуса си под влияние на преобладаващите вкусове в менюто на майката. Още една причина кърмещата майка да се храни разнообразно, защото освен качеството и количеството на млякото ѝ, пълноценната и разнообразна диета на майката, повлиява и неговия вкус.
Безспорно, най-голямо влияние върху вкусовите предпочитания на детето и бъдещия възрастен човек имат захранването с твърди храни и храненето в ранното детство (до 3-4 годишна възраст). Това е времето, когато в важно да се заложи на разнообразие от полезни храни, вкусове, форми, текстури и цветове в чинията. Колкото повече различни неща опита детето през първите години от живота си, толкова по-склонно ще бъде да залага на разнообразието в храната си в последствие.
Предизвикателствата
И тук често пъти идват предизвикателствата. Първото по-сериозно предизвикателство е отказът от храна.
Детето казва НЕ,
извърта глава, бута чинията, плюе, стиска устни. Обикновено тези моменти започват някъде след навършване на годинка. Това е времето, когато малкото човече осъзнава себе си като отделен индивид, тества собствените си граници, заявява се пред света и един от механизмите да го прави, е казвайки “не”. А едно от нещата, на които най-лесно може да каже “не”, е храната.
Това поведение на детето е нормално, а това, което ние като родители е важно да запомним, е че един, два, три и дори осем отказа на дадена храна, не значат, че детето ни не я харесва! Според експерти една храна трябва да бъде поднесена на детето поне 20 пъти преди то да я приеме за нещо познато и да реши дали му харесва или не. С други думи, ако детето ви е отказало супата с броколи 10 пъти, вие не бива да се отказвате, а да продължите периодично да му я предлагате. Важно е да не настоявайте то да изяде цялата купичка, а само да я опита, да хапне няколко лъжички и по този начин да свикне с вкуса. Когато този вкус стане познат, той ще бъде приеман значително по-лесно.
Но дори да се справите отлично с отказът от храна вкъщи, почти сигурно е, че ще се сблъскате с второто сериозно предизвикателство:
храната в яслата и детската градина
Все още менюто на повечето ясли и градини залага на традиционни храни, каквито ние самите помним от нашето детство – макароните, юфката, фидето и тестените изделия преобладават за сметка на пресните плодове и зеленчуци, пълнозърнестите изделия и по-протеинови зърнени култури като елда и киноа.
Много родители считат, че причина за това са остарелите рецептурници, по които се готви в детските заведения. Оказва се обаче, че не е така! В обновения рецептурник за яслите например наред с традиционните храни, изредени по-горе, има изобилие от рецепти, отговарящи на съвременните разбирания за пълноценно и здравословно хранене като например смутита, кaшa c aмapaнт и cиpeнe, eлдa c извapa, пюpe oт aвoкaдo, бaнaн и жълтък, супи с коприва, лапад, нахут и праз лук, салата от червено цвекло, моркови и ябълки, кoмбинaция oт кинoa, aмapaнт и cyшeни плoдoвe, зaбъpкaни кaтo кpeм, кeкc c бpaшнo oт кинoa и cиpeнe, opизoви мaкapoни c бpoкoли и много други.
В колко български ясли обаче се предлагат подобни храни? Истината е, че далече по-лесно и бюджетно е да бъде избрана познатата кифла вместо да се заложи на разнообразието! И затова е важно ние като родители да бъдем информирани и да знаем правата си, а част от тези права включват да настояваме за горното разнообразие пред ръководството на съответното детско заведение, особено след като то е заложено в утвърдения от отговорните държавни институции рецептурник.
В тази връзка по подобен модел ще бъде актуализиран и рецептурника за детските градини като новото издание се очаква до месеци.
Успоредно с храната в детските заведения, друг фактор, оказващ сериозно влияние върху вкусовите предпочитания на децата, е даването в ранна детска възраст на
сладко
Към днешна дата продължаваме да научаваме нови неща за факторите, които влияят на избора ни на храна, но нещо, което се знае със сигурност е, че децата имат естествени предпочитания към сладки, солени и високо-енергийни храни. Когато тези предпочитания се насърчават от ранна детска възраст за сметка на разнообразието от други вкусове, децата изграждат трайни предпочитания към тях.
Ето защо е толкова важно поне до втората годинка добавената захар в храната на детето да бъде избегната напълно, а след това да бъде допускана само по изключение и по поводи, а не под формата на ежедневни лакомства и десерти. Което, разбира се, е доста трудно в свят, в който захарта е практически навсякъде, но е усилие, което определено си струва да направим!
Източник: Маги Пашова
0 Коментара