Православните християни, които вярват във възкръсването на Иисус Христос, който ще възкреси всички за вечен живот, никога не забравят своите мъртви близки.
Всекидневно се молят за тях и се надяват, че милостивият Бог, за когото всички са живи, ще прости греховете им в отвъдния свят. В събота, ден определен от Църквата за покойниците, (защото в събота Господ Иисус Христос също е бил мъртъв с тялото си) се извършват богослужения и траурни песнопения с молитви за успокоение на душите им.
На всяка Света литургия (в първата й част Проскомидия) от последната просфора – малък, кръгъл, ритуален хляб, използван като образ на безкръвна жертва, направен от две парчета заквасено тесто и положен върху средата му с определени религиозни символи печат, се изрязват триъгълни частици за всички починали с вяра християни.
В църковния календар има и други дни за почитане на мъртвите, в които се извършва литургия за упокой и обща панихида – Задушница. Макар и в някои краища на страната да се правят задушници около големите ни празници, Църквата определя само три такива:
- Задушница пред Великия пост, (Голяма Задушница), в съботния ден срещу Неделя Месопустна
- Задушница пред Петдесетница (Черешова Задушница), в съботния ден срещу Петдесетница
- Архангелова Задушница, в съботния ден срещу Архангеловден
Отрано в тези дни християните занасят в храмовете това, което са приготвили да раздадат в памет на починалите, чиито имена се дават на свещениците за молитвено споменаване по време на литургията за упокой.
После посещават и почистват гробовете. Прекадяват ги с тамян – символ на чистата молитва; преливат с вода и червено вино, олицетворяващo пречистата кръв на Иисус и жертвата му за нас; палят църковни свещи – израз на безсмъртието на душата и ги украсяват с цветя – знак за добродетелите на отишлите си от този свят.
Там се раздава храна на близки и непознати (не се оставя на гроба), които с думите “Бог да прости”, ги споменават. В този ден не се забравят гробовете на други сродници и приятели. Раздават се дрехи, пари, храна на болни и бедни хора, които като ги приемат също изричат имената на починалите.
На Задушница е прието да се подава коливо – варено, подсладено жито; пита или хляб; червено вино; плодове; мед; мляко с ориз; сладки, или бонбони.
Коливото като символ на бъдещото възкресение (Сам Господ Иисус Христос се възприема като житно семе, което като умре ще очертае на мнозина пътя за спасение – “Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод”) изисква от домакинята време, търпение и чистота при приготвянето.
Ето стъпките, които трябва да следвате:
Изберете груханано (освободено от люспата) жито и вижте дали зърната му са еднакви на големина, което ще улесни едновременното им увиране.
Прегледайте ги и при нужда почистете от сламки, камъчета, или друго. Измийте и накиснете от вечерта в студена вода. На следващия ден, ако искате да запазите вкуса на житото, го прехвърлете в разлат съд, в който не сте готвили мазни храни, такива с лук, чесън, или силни подправки. Налейте прясна студена вода, която да го покрие поне три пръста и не забравяйте, че широкият съд ще му помогне да ври спокойно, без да изкипява.
Щом житото уври, посолете на око, разбъркайте, а сетне отлейте и запазете в купа останалата от варенето гъста бяла вода.
Уврялото житото прехвърлете в цедка и добре облейте със студена вода. Така зърната ще се отделят едно от друго, макар и да изгубят част от вкуса си. Отцедете и разстелете върху чиста (без влакна) кърпа, която ще попие ненужната влага. Оставете го да почива, но от време на време разбутвайте с ръка зрънцата. Щом житото изпръхне, се заемете да го овкусите. Всяка домакиня първо обърква коливото с галета, препечено брашно, или и с двете, но аз го харесвам със счукани на прах бисквити. Сложете житото в тава, или друг удобен съд и започнете с бисквитите. За да стане вкусно, трябва всяко зърно хубавичко да се оваля в бисквитения прах и да наедрее. После добавете смлените орехи, настърганата на ситно ренде лимонова кора, част от захарта, канелата и ванилията.
След като добре объркате житото, го прехвърлете в подходящ за случая съд и поръсете обилно с останалата пудра захар. Отгоре направете християнския символ – кръст от канела (ядки, зърна), с които може да окрайчите и основата на коливото. Не украсявайте обредното жито с цветни украси, ярки плодове и по възможност се придържайте към сребристите тонове, били те от пръчици, бонбони и тъй нататък.
Някъде в коливото слагат по малко смлени, или скълцани на ситно бадеми, черен пипер, карамфил, стафиди, но аз ги избягвам.
Сега на Задушница често оформяме коливото в един съд и от него раздаваме, но преди време българката го е туряла в малки кръгли купи (чинии), които подавала на роднини и съседи. На дъното им първо посипвала пресята канела, захар и орехи, които обърквала. После слагала ред жито, което ръсела с галета, ред орехи, щипка канела и накрая поръсвала с повечко захар.
Примерна (защото всеки и според вкуса си употребява различно количество бисквити, галета, препечено брашно, орехи, захар, канела, лимонова кора и ванилия) рецепта за коливо:
- шест чаени чаши жито – 1 кг
- четири чаени чаши обикновени с масло (Petit Beurre) бисквити 2 пакета от 230-250 г
- две до три чаени чаши смлени орехи
- една до една и половина чаени чаши пудра захар (сама си меля кристалната захар)
- лимонова кора на вкус
- канела на вкус – 2-3 ч.л.
- две ванилии на прах
Винаги имам в повече от тези продукти, които и да останат, употребявам за направата на дребни сладки, или бисквити.
Съществуват други начини и рецепти за направата на коливо, но аз следвам утъпкания от баба и мама път, което ми спестява време и ненужни изненади.
У дома заради многото бисквити, орехи и други аромати житото, оставащо след направата на обредното коливо, неизменно ръсим с кристална захар и веднага хапваме като десерт.
Коливозмото се прави от гъстата бяла вода,
в която е вряло житото и която щом изстине, се пелтосва. Всякога се подава в малка купичка, в чиято среда се слагат, без да се объркват:
- лъжица, две от свареното жито
- толкова смлени орехи, или цели обелени бадеми
- бели стафиди
- пудра захар
- канела на вкус
Коливозмото е много питателно и се дава на децата.
Нашите пра- и прапрабаби тачели Задушница като празник, който в един ден свързвал света на живи и умрели. Отрано омесвали хляб, или погача, върху чиято среда слагали домашния просфорен печат( наречен още просфорник, който стоял редом до иконата-покровителка на дома); приготвяли (до четиредесет) купи с коливо; печали курабии; беряли сезонни плодове, цветя и с молитва към Господ Иисус Христос тръгвали към църквата и гробището, където с обреди и подавки почитали мъртвите си близки.
0 Коментара