Зимата се счита за беден на зеленчуци сезон и желанието ни да консумираме нещо полезно и свежо често пъти ни отвежда до щанда с екзотични плодове, пропътували хиляди километри, за да стигнат до нас.
Въпреки че бананите, цитрусите, ананасът и другите повече или по-малко познати плодове, които се предлагат на нашия пазар, са за предпочитане пред купа чипс, те не са най-добрият източник на витамини по две причини:
– високото съдържание на захар в тези плодове и
– фактът, че обикновено се берат зелени и узряват по пътя, като се съхраняват при не най-подходящите условия и неминуемо губят част от витаминозното си съдържание.
Зимата обаче е и сезонът на една група зеленчуци, които са много трайни, устойчиви на суровите климатични условия и отличен източник на витамини, минерали, фибри и способност да се борят с различни заболявания. Тези зимни съкровища са кореноплодните зеленчуци. Освен че в повечето случаи са местни култури, кореноплодните зеленчуци се приготвят сравнително лесно, а когато се съхраняват правилно, те се превръщат в най-добрата жива храна и имуностимулатор през студените месеци.
И ако досега ряпата, морковът, целината, цвеклото и алабашът не са присъствали често на трапезата ви, надявам се информацията в този материал да събуди апетита ви и да ви накара да посегнете към тези скромни, но много хранителни зеленчуци при следващото пазаруване.
Цвекло
В България е познато само червеното цвекло, макар че по света са популярни още две разновидности – златно (golden beet) и раирано (striped beet). Цвеклото съдържа малко калории и много фибри. Богато е на магнезий, желязо, полезната за сърцето фолиева киселина и противораковия антиоксидант бета-каротен. Още по-полезни от корена са листата на растението, в които се съдържат два пъти повече фолиева киселина, калций и желязо. От листата може да се приготви изключително хранителна салата, но за жалост на нашия пазар обикновено се продава само коренът на растението.
Съхранен в хладилник, коренът на цвеклото запазва полезните си свойства
до един месец. Може да се консумира суров под формата на салати или прясно изцедени сокове, или печен. Най-лесният начин за печене на цвеклото е като целите корени се увият в алуминиево фолио и се пекат на умерена фурна 30-40 минути. След изстиване външната обелка на растението се сваля изключително лесно, а печеният корен може да се добавя към салати и гарнитури. Добре е да имате предвид, че за пълноценното усвояване на желязото в цвеклото не е препоръчително то да се консумира в комбинация с млечни продукти. Възможно е до 24 ч след консумиране на червено цвекло урината ви да придобие червеникав оттенък – това се дължи на естествените пигменти, съдържащи се в зеленчука, и не бива да ви притеснява.
Ряпа
У нас се срещат различни сортове бяла, червена и черна ряпа. Последната може да бъде леко лютива и да предизвика газове и подуване, ако се консумира от хора с чувствителен стомах. Ряпата е богата на витамини (С, В1, В2 и Е), минерали (калий и калции), фибри и ензими. Заради високото съдържание на калий (което в черната ряпа е три пъти повече отколкото в бялата) ряпата е изключително полезна за сърдечната дейност и предпазва от инфаркт. Витамините С и Е са мощни антиоксиданти, а витамините от групата В помагат за по-лесно преодоляване на стреса.
При избора на ряпа обърнете внимание на кората на корена на
растението – той трябва да е твърд с лъскава и ненаранена кожа. В хладилник ряпата може да се съхранява от една до три седмици. Зеленчукът е най-полезен в сурово състояние под формата на различни салати. Може също да се изпече на фурна в комбинация с други кореноплодни зеленчуци (моркови, целина), брюкселско зеле и прясна мащерка или да се добави към зеленчукови супи. Ако ви попадне ряпа с хубави и здрави листа, не пропускайте да си направите от тях салата.
Целина
Като повечето кореноплодни растения, целината съдържа голямо количество полезни фибри и малко на брой калории. Основните витамини в нея са А, С, В1, В2 и К, а от минералите преобладават желязо, калий, магнезий и фолиева киселина. Етеричните масла в надземната част и корените от целина имат противовъзпалително действие и подобряват метаболизма. Грубата целулоза в корена стимулира работата на червата и помага при затегнат стомах.
При избора на целина обърнете внимание на корена –
да е твърд и без тъмни петна, а листата да са свежи и лъскави. Коренът може да се съхранява до 2 седмици в хладилник, препоръчително опакован в целофан или алуминиево фолио, а надземната част е най-добре да се използва до няколко дни.
Освен в супи и бульони, с които най-често се свързва употребата на корена от целина, той може да консумира в сурово състояние: напр. в салата от настъргана целина, ябълки и моркови или прясно изцеден сок от същите продукти и сок от ½ лимон. Стъблата и листата на целината могат да се добавят към пресни салати и зелени сокове с детоксикиращ ефект.
Алабаш
Подобен е хранителният профил и на алабаша. Богат на витамини, минерали и фибри, той поддържа имунитета на организма и го прави устойчив на инфекции. Зеленчукът помага за усвояването на желязото и регулира действието на червата. По възможност избирайте малки глави алабаш, които са по-вкусни от големите. Избягвайте наранени, напукани или пожълтели по краищата глави. Съхранявайте до 1-2 седмици в хладилник.
Коренът от алабаш може да се добави в сурово състояние
към прясно изцедени сокове или салати, напр. в комбинация с моркови и червено цвекло. Алабашът може да се включи и в различни готвени ястия и супи, а главичките му могат да се издълбаят, напълнят с комбинация от кафяв ориз и зеленчуци и да се запекат на фурна.
Пащърнак
Известен още като бял морков, пащърнакът е несправедливо игнориран за сметка на оранжевите си събратя. Този нискокалоричен кореноплоден зеленчук е богат на белтъчини, въглехидрати, фибри, витамини (А,В и Е) и минерали (натрий, цинк, манган, мед). Пащърнакът има естествено диоритично действие и регулира функцията на стомашно-чревния тракт. Съдържа вещество, което действа спазмолитично и съдоразширяващо, което го прави подходяща храна при лечение на колики, спазми и стенокардии. Зеленчукът се причислява и към естествените афродизиаци в природата.
При избора на пащърнак търсете дребни и средни корени
без кафяви петна и бръчки. Съхранявайте в хартиен плик в хладилник подобно на морковите. Пащърнакът може да се добави към различни салати, сокове, яхнии и супи, а също така може да се задуши и пасира на пюре, овкусено с различни подправки, или да се нареже на много тънко и да се приготви като чипс, запечен с малко зехтин, морска сол и черен пипер.
Имуностимулираща супа от кореноплодни зеленчуци
Продукти:
1 с.л. кокосово масло или гхи
1 стрък праз лук
4-5 сушени червени чушки
1 средна глава целина
1 глава алабаш
1глава ряпа
2-3 моркова
2-3 пащърнака
1 чаша доматен сок
1 чаша сварен червен боб сол и пипер на вкус
Приготвяне:
На дъното на дълбока тенджера се загрява мазнината и нарязаните на ситно лук и чушки се задушават за 2-3 минути. Добавят се доматеният сок и кореноплодните зеленчуци, почистени и нарязани на кубчета. Всичко се разбърква добре и в тенджерата се доливат около 1.5 л вода. След като водата заври, котлонът се намалява и супата се оставя да къкри около 40 минути до омекване на зеленчуците. Към края се добавя червеният боб и супата се овкусява със сол и черен пипер. По желание може да се добави и чаена лъжичка лют червен пипер или къри.
Поднася се топла, поръсена с пресен магданоз.
0 Коментара