Блогът на Люси Евтимова Lussi`s World of Artcraft е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Люси Евтимова се състезава в следните категории: С аромат на ванилия – Най-добър блог с печива и десерти; Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч; Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство; Сладко удоволствие – Най-добър блог с рецепти за торти.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Люси (Евтимова) и съм от Благоевград. Не веднъж съм казвала, че съм маниак на тема изкуство, като киното и музиката са ми слабост. Отвори ли ми се време, обичам също и да се отдавам на четене или разцъквам някоя игра на компютъра, като името на блога ми подсказва коя е предпочитаната ми такава :)

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Направих блога си едва след като вече бях насъбрала доста снимки в кулинарно албумче на компютъра, но така и не събирах смелост, въпреки увещаването от близки и приятели. Ето защо и първите ми публикации са на тема грим за Хелоуин, а след това започнах да пускам и рецепти. Вдъхновявах се от много прекрасни кулинари като Йоли, Дианка от Опитайте, Бети и Ина от Ossigeno и никога не съм и предполагала, че ще казват името ми редом с техните.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

В моето семейство определено се хранехме по-скоро с традиционна българска кухня, като винаги дамите са били готвачките у дома. Самата аз не проявявах интерес към готвенето като малка, може би защото готвачите винаги си следваха тяхната рецепта, а аз не обичам да се бъркам.

У дома винаги се ядеше нещо сготвено, дори на закуска ще има пържени филийки или мекици, а не просто студени сандвичи. Ако пък ти се хапва сладко – пак ще трябва да се сготви, защото дъвки, вафли и други дребни сладости бяха непознати за нас. Не помня кое е било първото ми ястие, което направих сама, но знам, че веднъж като започнах да готвя, пред мен се разкри един нов и невероятно увлекателен свят, който ме държи и до днес.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Сама се научих да готвя всъщност, а дали съм научила някой друг – ще си кажат те :)

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на блог ми дава време да остана насаме с мислите си за момент. Нещо, което едва ли ще се сетя да направя в забързаното ни ежедневие иначе. Щом трябва да пиша статия обаче, сякаш времето спира и почвам да оценявам случващото се около мен и как мога да генерирам всички тези емоции, истории от седмицата и рецепти в един разказ, който да даде настроение на мен и на четящия. Стремя се да съм полезна, искрена и търпелива и насреща често ми отвръщат със същото, което е изключително зареждащо. Воденето на блог е и чудесен начин да поддържаш добра писмена култура, което си е още един бонус :)

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Избирам рецептите си според настроението. Хаотична съм и често ми хрумват различни рубрики като: рецепти от филми, стари градски, забравени и изгубени рецепти, полезни, сезонни и др. Например, както си гледам някой филм, и в него героят хапва нещо невероятно вкусно, в следващите дни трябва да се направи, снима и публикува, както и да разкажа за него … така стават нещата при мен. Страстта ме води. :)

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Сред най-запомнящите се моменти, разбира се, са наградите на Блоговодител. Не съм и мислила, че ще се озова (пък камо ли наградена) в една стая именно с хората, които са ме вдъхновили и уважавам толкова много.

Друго, което ме трогна, са няколко емоционални писма от мои читатели, които ме накараха да осъзная каква голяма част съм от ежедневието на някои хора, които се намират в много труден период и моята работа им дава цел, сили и настроение да продължат напред.

Сладко или солено?

Солено да ям, сладко – да готвя :)

На кокал или с корен?

На кокал… до кокал!

В какво се състои радостта от храната за теб?

Емоцията е това, което ме привлича в храната. Естетиката е много важна, но има ястия, които са много красиви, но някак стерилни. Пътувайки, съм хапвала в много разнообразни места: от средновековни ресторанти, екзотични, скъпи, до обикновена лавка за хот-дог в града например. Но това, което ме грабва в храната там, ще ме грабне и от престилката на баба, върху която е наредила питка и селски таратор, докато сме почивали на нивата. Храната е заредена с любов, ухае, жива е и апетитна. Наоколо има история за запомняне и тази храна ще бъде завинаги част от нея. В това се състои и според мен радостта от храната. Да имаш такива преживявания, които да изпълват едновременно сърцето и стомаха и да може да ги споделиш с околните.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Не съм мислила на кого бих посветила кулинарна книга, но може би, колкото и да е странно, бих я посветила на всеки. Всеки, който търси красивото и радостта от живота. Защо иначе да отделиш толкова време да подредиш една маса, да оформиш едно ястие по този начин, да украсиш една торта, ако не, защото искаш да ти е красиво и да му се радваш. Трябва да си отворил сърцето си за малките радости в живота и ако ти си такъв човек или имаш нужда повече от това в живота си, тогава книгата ще е точно за теб :)

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордея се с близките си и блога си.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Гафове в кухнята бол, но честно казано съм факир в замазването им и винаги ги превръщам във второ ястие. Наистина не мога да се сетя за конкретна случка.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Имам много любими рецепти, сред които са най-вече тортите ми за Хелоуин. Обичам сама да създавам рецепти и последното ми творение, което ме изпълни с гордост, е торта „Тоблерон“!

Торта Тоблерон

Необходими продукти:

За чийзкейк – блата: 200 г крема сирене

120 г черен шоколад

150 г кафява захар (може и бяла)

60 г бяла захар

60 г брашно

120 г масло

1 ванилия

3 яйца

За шоколадовия блат: 3 яйца

170 г брашно (малко по-малко от чаша)

150 мл прясно мляко

150 г захар

100 мл олио

3 с.л. какао

1 ч.л бакпулвер

щипка сол

За крема: 250 мл течна сметана

200 г тоблерон

За ганаша: 150 мл течна сметана

100 г тъмен шоколад

Още: бяла халва, ядки бадем

златен спрей, златен брокат, златна захар

Начин на приготвяне:

Започваме с приготвянето на чийзблата. Моят размер на тавата е квадратен със страна 24 см.

Загряваме фурната на 175 градуса с обдухване.

В касерола разтопяваме на котлона маслото и шоколада.

Охлаждаме леко и прехвърляме в купата на миксера.

Постепенно прибавяме кафявата захар и две от яйцата, а след това и брашното. Бием сместа до пухкавост и оставяме на страна.

В друга купа разбиваме останалите съставки – крема сиренето, яйцето, кристалната захар и ванилията.

В тавичката, застлана с хартия за печене на дъното, намаслена леко с олио, изсипваме две трети от шоколадовата смес, а отгоре – бялата смес. Накрая правим шарки с останалата ни шоколадова смес.

Печем блата за около 30-40 минути, а след това охлаждаме напълно.

През това време правим и втория блат. За целта разбиваме яйцата със захарта на крем, а след това постепенно прибавяме олиото, млякото, а след това пресятото брашно, какао, бакпулвер и сол :)

Прехвърляме сместа в същата тавичка, отново с хартия за печене и печем на 150 градуса за същото време. Оставяме да се охлади напълно след това.

Докато чакаме, правим крема – загряваме сметаната до точка на кипене на котлона, а след това дърпаме от огъня и прибавяме начупения тоблерон.

Оставяме да поизстине леко, а след това разбивам с миксера, докато стане по-светъл и по-пухкав като консистенция.

По същия начин приготвяме и ганаша, но не го разбиваме с миксер. Оставям го да се охлади напълно и го прибирам в хладилника.

Сглобяване на тортата: Разделяме двата блата по диагонал и ги нареждаме един върху друг, като ги редуваме.

Разпределяме от крема между блатовете по равно и измазваме с него отвън (без дъното).

Между блатовете може да поръсите с малко счукани бадеми и бяла халва, но може и да и оставите само за украса.

Така сглобената торта, завиваме с опаковъчно фолио и оставяме за през нощта в хладилника.

На следващия ден (или след няколко часа), заглаждаме с плоско ножче крема и изправяме тортата вертикално.

На микровълновата разтопяваме ганаша и започваме да измазваме с него тортата отвън, докато е още течен. Той стяга бързо, защото тортата е студена и направо го изливам на места и заглаждам.

След това със златен спрей напръскваме тортата и поръсваме от златната захар и ядливия брокат.

Доукрасяваме още с парченца бяла халва, която пада върху тортата като сняг. Харесвам точно това във вкуса на този шоколад – малките, хрупкави парченца нуга.

За още повече блясък напръсках и блокчетата шоколад със злато и наредих в основата на тортата.

Може да режете тортата на листа по вертикал или да я сложите да легне, но каквото и да изберете няма да съжалявате.