Блогът на Татяна Димитрова На вкусен път с Татяна е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Татяна Димитрова се състезава в следните категории: Жител на света – Най-добър блог с чуждестранни рецепти и Кулинарни пътешествия – Най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Татяна Стойчева-Димитрова, живея в София, по образование и професия съм юрист. Моят блог „На вкусен път с Татяна“ всъщност е за две от заниманията, с които предпочитам да съм „заета“, когато не съм на работа – обичам да готвя и да пътувам. Също така ми харесва да организирам пътуванията и почивките, сама или заедно със съпруга ми. Да търсим хотели, да чертаем маршрути, да правим планове за посещения на местни забележителности и заведения е част от едно по-пълноценно преживяване. Почти никога не пътуваме сами, а сме по-малка или по-голяма група приятели, за по-весело.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Освен че обичам да готвя и да пътувам, също толкова любимо ми е да споделям с близки, приятели и колеги моите впечатления и приготвената от мен храна. Преди да имам блог, пак описвах начина на приготвяне на някой сладкиш например на листче или в имейл, ако някой от колегите или приятелите ми поискаше рецептата. Разказвах за местата, които сме посетили, показвах снимки и т.н., така че създаването и поддържането на блога беше естествено продължение на желанието за споделяне.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

И двете ми баби готвеха много вкусно, много вкусно готви и майка ми, като на храната и готвенето в семейството ми винаги се е отделяло нужното внимание и даже уважение. Честно казано, не си спомням кое точно е било първото ми ястие, имам спомен за безуспешен опит за приготвяне на целувки като дете.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Основните неща за готвенето съм научила от майка ми, а останалото съм научила сама – важното е желанието да опитваш, резултатът неизменно се появява в един момент. Аз нямам много голямо самочувствие като готвач, така че не се опитвам да уча никого. Ако някой ми поиска съвет или сметне, че споделеното в блога е полезно, съм много доволна. Понякога и дъщеря ми проявява интерес да си приготвя нещо сама в кухнята и тогава с удоволствие помагам, ако тя пожелае.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на кулинарен блог ми дава само положителни емоции и това мисля е най-ценното. Също така ми харесва общуването с нови хора със същите интереси като моите, кулинарните блогъри са едни от най-симпатичните хора.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Рецептите в блога ми в по-голямата си част са свързани с определена дестинация, която съм посетила или искам да посетя, понякога ги търся нарочно, понякога ми попадат случайно, нямам правило. Друга част от рецептите ми са свързани с някакви специални поводи на близките ми – рожден ден, имен ден, друг празник и тогава приготвям нещо според предпочитанията на човека.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Безспорно, най-запомнящите ми моменти като кулинарен блогър са от миналогодишната церемония по връчването на наградите на Блоговодител. Самото номиниране в две от категориите ме направи много, много щастлива, а спечелването на наградите на журито и в двете категории, в които бях номинирана, ме развълнува изключително и ми донесе голямо удовлетворение.

Сладко или солено?

И двете, според момента.

На кокал или с корен?

Готвенето на месо ми е по-интересно, но пък месото без гарнитура е някак самотно, така че и на този въпрос ще отговоря – и двете, защото взаимно се допълват.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

В ястията, освен вкуса, ме привличат интересните истории около произхода им.

В какво се състои радостта от храната за теб?

За мен радостта от храната е в споделянето й с любими хора. На мен лично не ми е достатъчно вкусно, ако ям нещо сама.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на дъщеря ми и съпруга ми, моите първи дегустатори, които не пестят както похвали, така и критики.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Истински се гордея с дъщеря ми, колкото и да звучи банално, защото сигурно всеки родител отговаря така. Иначе, в различни моменти се гордея с различни, малки неща, които са ме карали да се чувствам, че се справям добре – със семейството, с работата, дори с блога.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Имам и гафове, или по-точно не добре подбрани и/или изпълнени рецепти. Сещам се как преди около година си бях харесала една холандска рецепта за пай с пиле, като освен тестото за пая и пилето рецептата изискваше и телешки кюфтенца, свински наденички, гъби кладница, сърцевини от артишок, яйца, сметана, да не говорим за подправките. След като три дни събирах продуктите, накрая се получи нещо толкова сухо, че трудно се преглъщаше, а като си помислих и за цената на продуктите, направо още повече ми пресядаше хапката. Гледах го този пай, гледах, извадих пилешкото месо, кюфтенцата и наденичките от пая и забърках една яхнийка тип фрикасе, която стана чудна. Но още не мога да прежаля как съсипах бурканче с мариновани сърцевини от артишок!

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Любимо ми е да приготвям някоя от френските яхнии, петел с вино или говеждо по бургундски, които, макар да отнемат ужасно много време, всъщност не са сложни за изпълнение. Харесва ми да приготвям такива ястия, с множество стъпки, следващи една след друга, докато се получи готов продукт. Като да редиш пъзел от хиляда части – първоначално ти се струва доста сложно, но ако си подредиш частите, отделиш ъгълчетата, после тези с по една крайна стена, след това останалите части ги групираш по цветове, всъщност е лесно и много увличащо и не искаш да спреш докато не поставиш и последната част от пъзела. С готвенето е същото – намираш продуктите, подготвяш ги (измерваш, почистваш, нарязваш), след това започваш да ги съединяваш едни с други на групички, след това свързваш отделните групи, докато дойде моментът с листенцето магданоз, например. Споделям рецептата за Говеждо по бургундски или казано на френски Boeuf Bourguignon.

Говеждо по бургундски

Необходими продукти за 6 порции:

170 г бекон

1 с.л. зехтин

1,5 кг говежда плешка, нарязано на кубчета със страна около 5 см

1 глава лук, нарязан на полумесеци

1 морков, нарязан на кръгчета

2 скилидки чесън, счукан

1 дафинов лист

1 ч.л. мащерка

2 скилидки чесън

750 мл червено вино

1 с.л. доматено пюре

2 с.л. брашно

500-750 мл говежди бульон

Сол и черен пипер на вкус

Сотирани гъби:

300 г печурки

1 с.л. олио

1 с.л. масло

Сол, черен пипер

Глазирани лукчета: 18-24 бр. малки лукчета

25 г краве масло

Щипка захар

Сол

Декорация

3 с.л. магданоз

Начин на приготвяне:

• Месото се почиства от жили и ципи. Нарязва се на кубчета със страна около 5 см. Хубаво се подсушава с кухненска салфетка.
• Беконът се нарязва на тънки ивици, които се запържват в тиган с 1 с.л. олио докато се зачервят леко. След това се изваждат в касерола с дебело дъно.
• Загряваме фурната до 230̊ С.
• В същата мазнина от бекона се запържват на порции кубчетата месо от всички страни и се прехвърлят в касеролата при бекона.
• Месото се поръсва с 2 с.л. брашно, сол, черен пипер, разбърква се и се слага във фурната за 4 минути.
• След това се изважда, разбърква се и отново се пъха във фурната за 3-4 минути. След което касеролата се изважда от фурната.
• Намаляваме температурата на фурната до 160̊ С.
• През това време почти цялата мазнина от тигана се излива и в останалото малко количество се запържват до златисто нарязаните моркови и лук, след което се добавят към месото.
• Тиганът се деглазира с част от виното и течността се добавя към месото, заедно с останалото вино и бульонът.
• Добавя се доматеното пюре, счуканият чесън и дафиновият лист.
• Кипва се на котлона, слага се капак и се премества във фурната.
• Задушава се така около 3 часа или до готовност на месото.
• През това време се приготвят малките лукчета и гъбите по описания тук начин.
• След като месото омекне, цялото съдържание на касеролата изсипваш в голям гевгир, сложен в тенджера.
• Отделяш парчетата месо обратно в касеролата.
• Притискаш останалите в гевгира зеленчуци, за да изцедиш сока, обезмазняваш течността (ако е необходимо) и я вариш докато се редуцира (пак ако е необходимо) до около половин литър.
• Дръпваш от котлона и добавяш 1-2 с.л. (1-2 топчета, колкото орех) бьор мание (брашно замесено с масло) и кипваш за още 2 минути, докато сосът се посгъсти.
• Сосът се коригира за сол и се изсипва върху месото, добавят се гъбите и лукчетата.
• Оставят се да поврат на тих огън десетина минути. (До този етап ястието може да се приготви и един ден предварително).
• Преди да се сервира, ястието се затопля и се оставя да поври няколко минути докато цялото се сгорещи.
• Сервира се като се гарнира с магданоз.