Блогът на Елица Сърбева Cake and Pancake е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Елица Сърбева е номинирана в категорията Кулинарни пътешествия – Най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи. 

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Елица Сърбева и към момента работя и живея в София. Работата ми е в сферата на технологиите и няма нито една допирна точка с блога или което и да е от хобитата ми. Не смятам, че се придържам към статуквото на един типичен блогър, менажирайки блога си, и определено не претендирам за професионализъм. Не публикувам всяка седмица и не винаги постовете са свързани с кулинарията, просто защото искам когато споделям нещо, то да е, защото имам какво да кажа или покажа, а не защото гоня срокове. Наред с кулинарията, обичам да пътувам. Старая се всеки път да е до нови места и повечето си пътувания също споделям в блога, защото и аз, както много други хора, търсим полезна информация в интернет преди пътуване. Фотографията ме вълнува, а от едно известно време – и йогата. Смятам, че това е страхотен начин да се отърся от натрупаното напрежение през деня.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Блога направих преди няколко години. Не беше спонтанно решение и не е обвързано с конкретно събитие или човек, защото по това време, а и сега, мисля, че ако се захващаш с такова занимание, трябва да си готов да инвестираш време и усилия. Поддържането на блог е приятно, но не трябва да се подценява, особено когато работиш на пълен работен ден.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Храната винаги ни е събирала и не е имало вечеря, в която да не седнем на масата като семейство. Първото си ястие приготвих, докато бях в начално училище. Беше точена баница със сирене като сама разточих и дърпах корите. Помня, че предния ден наблюдавах едната ми баба за пореден път как разтегля кори за баница с ръце. И това винаги ми е изглеждало много красиво! Друг е въпросът, че това е едно от най-любимите ми неща да хапвам. И така започнах… Години по-късно възобнових готвенето и нещата започнаха да се получават. Не е тайна, че когато имаш желание, звездите се нареждат за теб.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Не смятам, че съм стигнала етапа, в който бих могла да уча някого как да готви, защото аз самата все още се уча. Често импровизирам с нови рецепти, защото е вълнуващо и забавно и никога не готвя по памет. Имам няколко дебели тефтера, които съм изписала с рецепти и винаги са ми под ръка. Солените ястия не са ми страст и готвя предимно десерти. Радвам се, че помагам на други учещи се като мен с нещата, които публикувам и намират вдъхновението си в моя блог. Благодарна съм на хората, които отделят от времето си, за да ме четат. Това е най-голямото признание.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Какво друго може да ми дава воденето на блога, освен голямо удоволствие! В противен случай, нямаше да се занимавам. А наред с това приятни срещи и запознанства. Радвам се, когато някой пише, за да ми каже, че е сготвил някое от предложенията ми, изпрати снимка или че е посетил място, за което съм разказвала в блога. Запознах се с много хора, с които имаме сходни интереси и следя тяхното развитие. Бих казала, че повечето са истински естети и творци с нещата, които правят!

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Винаги се старая рецептите, които приготвям, да са с нещо нови и интересни. Свързано със сезона или някакъв празник. Когато пътувам, обичам да опитвам различни десерти и ястия от чуждестранната кухня и ако нещо ми допадне, се опитвам да го приготвя. Имам няколко изпробвани и сигурни рецепти, с които импровизирам от време на време, добавяйки нови продукти, а доста често се съобразявам и с желанията на всички вкъщи. В крайна сметка те са най-големите ми дегустатори.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Началото беше леко изпитание за психиката ми и когато написах първата си публикация. Бях много притеснена, защото идеята да изложа мислите си на публично достояние беше шокираща. Последните две години, когато бях поканена да съм гост на Годишните награди за кулинарни блогове, беше много вълнуващо! Свързах блоговете, които познавах от интернет пространството, с лицата на реални хора и имах удоволствието да се запозная с много от тях.

Бях много поласкана, когато бях поканена да се включа към екипа на първото по рода си блогосписание – SOintoFOOD, което жъне успехи и привлича все повече кулинарни блогъри. Успяваме да ги предизвикаме да импровизират с продукти и вкусове и интересът към него не спира да се увеличава.

Сладко или солено?

Сладко! Соленото може и с вино.

На кокал или с корен?

Месо консумирам изключително рядко, предпочитам риба и зеленчуци. Като цяло не се лишавам от нищо.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Не смятам, че ще съм изключение от правилото като кажа, че човек се храни с очите си. Важно е как е представено едно ястие. Но и не бих отказала арепа (вид доминикански десерт) в пластмасова чиния, стига да го хапна на плажа в Пунта Кана или мексикански такос на паркинга в Лос Анджелис, какъвто успях да опитам преди две години. Учудващо е какви вкусотии можеш да намериш да се продават по улицата (колкото и странно да звучи!) :)

За мен храната не е просто източник на калории, с които да живея. За мен храната е удоволствие. Имам себе си за чревоугодник и не правя компромис с нещата, които консумирам. Всичко от старателното избиране на продуктите, през приготвянето и до крайния етап, ми носи удоволствие.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако някога стигна до момент да публикувам кулинарна книга, не мисля, че тя ще е посветена на конкретен човек. Ще е посветена на цялото ми семейство, които всячески търпят всичките ми кулинарни прищявки и опитват, коментират и ме съветват. Ще отделя и малка част от книгата на пътуванията, на радостта от това да предизвикваш сетивата си с нови вкусове и аромати от цял свят.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Чувствам се горда винаги след като съм приготвила нещо ново и засукано. А най-горда се почувствах, когато наскоро след няколко опити, се научих да правя хубав омлет! Нещо толкова простичко, но голяма мъка ми беше. В страни от кулинарната тематика – горда съм от всичко, което съм постигнала сама.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Гафовете ми в кухнята не са един и два! Говорейки за това да се науча да правя омлет – доста често крайният резултат нямаше нищо общо с целта… Като се започне от това да изсипя цял поднос с току-що украсени мъфини на земята, през това да забравя да сложа набухвател, да изгоря някой кекс, да сложа сол вместо пудра захар в крема за торта, да се опитам да разбия сметана в топлата купа, която току-що съм измила, да пресека млечен крем за торта, защото реших да му добавя сок от цитруси и още много други :) И това е само, когато става въпрос за сладкарство … няма толкова описателни епитети, с които да ви разкажа опита ми при приготвяне на пилешки крилца.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Гордея се с всяка рецепта, която съм приготвила, защото това означава, че ме е заинтригувала с нещо.

Но помня една торта, която стана божествена и при това без брашно. По принцип не съм от хората, които бягат от захар, тесто и глутен като дявол от тамян. Старая се да се храня умно и си позволявам от всичко в умерени количества.

Кафена торта без брашно

Необходими продукти:

за блата с диаметър 20 см: 150 г шоколадови парченца;

110 г масло;

3 яйца;

8-10 г неподсладено какао;

Щипка сол;

100 г захар;

за крема с кафе:

2 жълтъка;

100 г захар;

12 г царевично нишесте;

160 мл топло мляко;

Ванилов екстракт;

4 г (1 с.л.) нес кафе;

5 г желатин на прах;

30 г студена вода;

240 г сметана

Какао за поръсване

Начин на приготвяне:

На блата: Разбъркваме маслото и шоколада на водна баня.

Отделяме белтъците от жълтъците и прибавяме жълтъците един по един към шоколадовата смес като разбъркваме непрекъснато.

Изсипваме и какаото към шоколадовата смес и разбъркваме и оставяме да изстине.

Разбиваме белтъците на сняг със захарта и внимателно ги добавяме към изстиналата шоколадова смес, разърквайки с шпатула.

Намазваме форма за торта с падащи стени с масло и покриваме дъното с хартия за печене. Ако нямате такава форма, покрийте и стените с хартия за печене, за да е по-лесно изваждането на блата след изпичане.

Печем в предварително загрята фурна на 180С за около 25 минути. Когато е готов, оставяме да се охлади напълно.

на кафения крем: Разбиваме с телена бъркалка жълтъците и захарта и им прибавяме царевичното нишесте и ванилията. Изсипваме при тях и топлото мляко като разбъркваме добре. Слагаме сместа на тих огън и бъркаме непрекъснато, докато не се сгъсти.

Когато свалим от огъня, прибавяме нес кафето и разбъркваме, докато се разтвори от топлината на сместа. Оставяме настрана да изстине.

Изсипваме желатина в студената вода и оставяме за 5-10 минути да набъбне. След това го слагаме на тих огън, докато се разтвори и се прибавя към кафената смес, разбърквайки добре. Оставяме настрана да доизстива.

Разбиваме на сняг сметаната и внимателно я прибавяме към изстиналата кафена смес.

Разпределяме крема върху основата и прибираме в хладилник за не по-малко от 4 часа.

Преди сервиране поръсваме с какао.