Въпреки че някои го смятат за кастрирано червено вино, хубавото розе приятно освежава топлите летни вечери
Топлите летни вечери често изправят ценителите на хубавото червено вино пред едно терзание. Сезонът не е подходящ за любимото им вино, а да се пие само бяло, е скучно. Винолюбивите хора ценят и обичат спокойствието, но не и скуката. Заради такива колебания е измислено розето, което е едно по-специално вино.
Първото, което човек трябва да знае за него, е, че то не е получено от смесването на бяло и червено.
Класическото розе се прави от червени сортове
(най-често от “Каберне совиньон”) по технология за бяло вино. Обикновено гроздето се мачка и се оставя няколко часа или най-много половин ден да ферментира с ципите, от които се отделят багрилни и ароматни вещества. След това виното се отцежда и нататък се обработва както всяко бяло вино. Ако престоят с твърдите части е по-дълъг, става червено вино. Ако е прекалено кратък, губи не само откъм цвят, но и откъм характер. Възможни са различни технологични решения (понякога по-бледо обагрени червени вина се предлагат като розе), но в общи линии това е правилото. Изключение е единствено розовото шампанско, при което се купажират (смесват) бели и червени вина. Тъй като винарските технологии стремително се развиват и всяко категорично мнение е осъдено да звучи старомодно, ще добавим една подробност – някои винари смесват бели и червени сортове при производството на розе, но това все още е по-скоро изключение.
Иначе казано, розето прилича малко на кастратите от италианската опера преди два века. За да се запазят високите регистри в техните гласове, се е налагало да бъдат осакатени някои ниски части от техните тела. С други думи розето е
мъж по природа с нежна и женствена душевност
С какво хубавото розе примамва ценителите? То съчетава свежестта на бялото вино с аромата и плодовия вкус на червеното. Все пак от него не може да се очаква дълбочина и многопластовост в аромата и вкуса, както при едно класическо отлежало червено вино, нито богатият букет, характерен за някои бели вина. При розето най-често доминират няколко аромата – ягода, череша, малина и вишна, украсени с нюанси на цитрус и цветя при по-класните представители на жанра. В него няма да откриете много от характерните за червените вина драматични нюанси на пикантни подправки, препечено, кожа или тютюн. Тези детайли, както вече казахме, са кастрирани. Нито ще откриете нюанси на ядки, мед, смокини, пъпеш или праскова, които са характерни за някои класни бели вина. На розето природата не му ги е дала. Лишено от тях, то си остава едно весело и бъбриво леко винце, което, леко охладено, услажда и освежава летните вечери.
Как да познаем доброто розе? Първо по цвета. В това отношение потребителите са облагодетелствани, защото повечето изби бутилират розетата си в прозрачни бутилки, за да изпъква красивият им цвят (когато го има). Правилното розе е с изразително свеж и интензивен цвят, който може в нюансите си да се доближава до ягода, череша или малина. Ако има леко прасковен нюанс,
ако стои умърлушено в бутилката и няма блясък, значи нещо не е наред
И тук, както при белите вина, за предпочитане са последните реколти. Розета, които могат да стареят две, три или повече години, са рядкост. При това стареенето при тях не подобрява качествата, както е при червените и при отделни бели вина, а в най-добрия случай след престоя в бутилката те успяват да се съхранят. Тоест няма смисъл да се чака.
Някога като световен еталон се смятаха розетата от Долината на Лоара във Франция. Днес повечето винарски сили ги произвеждат, а сред ценителите се е установило схващането, че
европейските розета са по-скоро сухи, т.е. по-близки до червеното вино,
а американските са по-скоро сладки, т.е. по-близки до бялото.
В миналото този по-специален жанр не беше особено популярен у нас. До края на 80-те единственото наистина добро такова вино беше “Розе от Южния бряг”. От няколко години обаче по-сериозните български изби опипват почвата в тази област. Повечето правят, общо взето, приемливи вина, а някои са наистина добри. Фаворити са розетата с марка Maxima и No man’s land. Второто е по-интересно, защото е произведено от сорта “Ранна мелнишка лоза” и има леко пикантен завършек във вкуса. Много добро, с приятна плодова свежест е розето от реколта 2003 г. на винарна “Сините скали” – Сливен. Внимание заслужават също вината от Свищов (с изразен плодов вкус), Славянци и “Вини” – Сливен. Те имат едно сериозно предимство пред фаворитите в групата – струват два пъти по-малко, без да са два пъти по-лоши.
0 Коментара