Едва ли има нещо по-нежно от дребничките бели цветчета и деликатно зелените листа на левурдата, които напомнят за друго изтънчено растение – момината сълза.
Тези, които обичат подправката и умеят да се възползват от нейните лечебни и хранителни свойства, ще разберат защо се умилявам от вида и аромата й. Тя е една в природата.
Усещам почти приятелско чувство към нея, а имената й: див чесън, мечи лук, черемуш, горски лук и латинското – Allium ursinum L, определят характера й. Носят се какви ли не приказки за произхода на наименованието й през румънския, албанския и гръцкия език, че и за желанието на мечките да я ядат след зимен сън, за да прочистят стомасите си.
Аз съм от тези домакини, които искат сами да видят и пипнат, или поне да получат информация от първа ръка. Билкарят, който носи в квартала ни билката и ми обеща горски луковици за догодина с уговорката, че ако около мен няма планинска сянка, влага и шума, няма как да я развъдя, рече, че хората я знаят с името див чесън.
Дивият чесън – левурдата,
е многогодишно тревисто растение, което има единична луковица – част от подземното му стъбло, продълговата и около сантиметър дебела. Листата му излизат от основата и са два, или три броя с дълги дръжки до двадесет сантиметра, които се уголемяват в широки петури, заострящи се на върха си. Който не може да си го представи, нека да си припомни листата на момината сълза, с тази разлика, че тези на левурдата силно миришат на чесън, щом се разтрият между пръстите, а тези на момината сълза не притежават този мирис и са отровни. Различното е и в цветовете, които при левурдата имат околоцветник от шест бели линейно-ланцетни листчета, събрани от петнадесет до двадесет и пет броя в красиво наглед съцветие, разположено на върха на не дебело тръбесто стебло. Самият плод има три гнезда (в кутийка) с много черни семена, които узряват през месец юли.
Ако ги засадите в домашни условия, трябва да е в ранна пролет и есен и да знаете, че тези растения ще направят луковици едва на третата година. Растението цъфти от месец май до месец юни и има характерна наситена миризма.
Красиво е и се използва за декорация в градините.
Луковиците му се засаждат през есента на десет сантиметра дълбочина в плодородна и със слабо кисело РH почва на разстояние от десет сантиметра. Разпространено е във всички наши гори и по влажните гористи места в планините. Среща се в подобни зони из Европа, Мала Азия и Кавказ. Брала съм го и в по-ниски гористи местности около морето.
Левурдата съдържа сяра; етерично масло с винилсулфид и винилполисулфид; меркаптан; калий; калций; флуор; витамините A, C, B1, B2, B3, B6, B9; селен; мед; желязо; цинк; манган; йод и други, които оправдават използването му в народната медицина. Редовната му употреба намалява кръвното налягане, предпазва организма от натрупване на лошия холестерол, изчиства кръвта, бъбреците и пикочния мехур, укрепва дейността на сърцето и артериите, повишава апетита, лекува катар на стомаха и червата, някои кожни болести (с прясно изцеден сок от листата или от счуканите луковици се лекуват труднозарастващи рани, лишеи, пъпки) и такива на щитовидната жлеза, кашлици и белодробни заболявания, тежък ревматизъм. Враг е на дизентерията, стафилококите, стрептококите, глистите и открай време сокът на растението се е
използвал по време на епидемии и войни.
Запарка от една-две чаени лъжици сушени луковици, заляти с триста милилитра вряща вода и престояли около час, можете да приемате по няколко пъти на ден преди хранене в малки количества – кафяна чашка от бабиното време, за очистване на организма. Извлекът се прави предимно от луковиците на билката по обичайния начин. Слагате ги в стъклен съд, без да ги притискате и заливате с висок процент чист спирт, или ракия. Добре е да престоят на слънчева светлина на някое закътано място в продължение на двадесет дни. След това капвайте по петнадесет капки във вода и изпивайте наведнъж, както съветват знаещите билкари. Спиртният извлек се отразява добре на паметта, високото кръвно налягане и помага за прочистването на артериите.
Тъй като лечебните свойства на левурдата се доближават до тези на чесъна, растението не бива да се ползва от хора, страдащи от обострени язви на стомаха и дванадесетопръстника, с гастрит, панкреатит, хепатит и с непоносимост към някоя от съставките му. Тези, които са здрави и могат да си позволят употребата му, трябва да знаят, че най-често се използват в суров вид листата, тъй като при изсушаването се губи повечето от полезността им.
Левурдата се среща в природата само през пролетта
и за мераклиите в кухнята уточнявам, че спокойно могат да си я замразят. Купете си повече китки от някой билкар (аз съм ненаситна и вземам по десет броя, та наведнъж да приключа), защото диворастящото растение има много по-силен аромат от това, което се предлага в магазините. Най-често една китка струва един лев и ако ви искат повече, се залавяйте с пазарлъка.
Измийте го лист по лист, щом иде от гората. Изтръскайте. Отрежете дръжките и ако приемете съвета ми, тях скълцайте на ситно и съхранете отделно от листата. Листата нарежете на едри ленти, за да са видни после при употребата им. Сложете в малки пликове, от които изкарайте въздуха. Веднага приберете във фризера. В случай че левурдата е “истинска”, ви уверявам, че поне три дена, при всяко отваряне на фризера, всичкото вътре ще мирише силно на чесън.
Как и за какво да употребите тази и прясната левурда сами ще прецените, стига да сте любители на чесновия вкус. Аз я
добавям към свежи салати от домати, марули,
айсберг, краставици и репички. Прилягат й картофените салати и тези от сварени яйца и сладка царевица. Може да си я объркате само нея със сол, сок от лимон и зехтин (олио). Тъй като топлинната обработка отнема част от качествата на растението, при приготвянето на супи от спанак, коприва, лобода, лапад и други зелении; агнешка, ярешка, пилешка супа; бульони, крем супи и боб чорба, прибавяйте листата накрая, така както правите с магданоза.
Наситнените стебла на растението може и по-отрано да пъхнете в тенджерата. Най-после храбро прибавяйте от левурдата към гъбите с ориз и всеки един пролетен треволяк, сготвен с него, върху печеното агне, пиле, риба, експериментирайте върху спагетите и макароните, задушеното броколи, или в таратора.
Проявете интерес към красивата и полезна левурда и скритите й качества. Фантазирайте с нея в кухнята и не забравяте, че честото й употребяване ще помогне на организма ви да се пребори с пролетната умора, ще го тонизира, ще овкуси не само храната, но и живота ви.
0 Коментара