“Освободената” от робството пред печката българска жена през социализма има доста работа. Комунистическото общество, което, от една страна, декларативно поощрява нейното културно развитие, от друга страна, прибягва до изключително висока степен на нормативност, що се отнася до нейните семейни задължения.
“Освободената” от робството пред печката българска жена през социализма има доста работа. Комунистическото общество, което, от една страна, декларативно поощрява нейното културно развитие, от друга страна, прибягва до изключително висока степен на нормативност, що се отнася до нейните семейни задължения.
Отговорността на жената да приготвя храната в семейството е директно пренесена от патриархалното общество на предкомунистическа България, в което се е говорело за въвеждане на задължително обучение по готварство в девическите училища[1]. В този аспект на живота комунистическият феминизъм не се опитва да нанесе корекции.
Солидното въведение в многократно преиздаваната „Книга за домакинята“ например изрежда като задължения на жената невероятен списък от отговорности – изчерпателно описание на идеалните бит, семейно общуване и отглеждане на деца, за почти всеки елемент от които жената се оказва главният отговорник. Едната група от нейните задължения е съвсем битова – жената трябва да ръководи семейните бюджет и стопанство, върху нея „лежи сериозното задължение да осигури общата хигиена на жилището“. Тя трябва да се погрижи за облеклото на „всички в семейството“ („работничката и служителката трябва да се обличат добре и красиво, но не натруфено и безвкусно. Селянката не бива да изоставя национална си носия с прекрасните шевици…“). От нея се очаква да изработи дрехите на децата – спретнати и хубави, но не такива, които да притесняват игрите им, напътства книгата. Пак жената е отговорна за поднасянето на „здрава, питателна и разнообразна храна“ – указание, допълнено с изискването за бяла покривка, красиво гарнирано ястие и спокойно и съсредоточено хранене. Цялостното обзавеждане и украсяване на дома също е нейна работа – включително произвеждането на кувертюри и възглавници и украсяването на стената с „една-две художествени картини“.
Илюстрация от книгата „Соц гурме“ Велина Мавродинова
Освен тази група задължения, жената има и духовни отговорности. Тя се грижи за културното поведение на децата си. „За дружбата в семейството, за мира и спокойствието, за добрия тон и стил и топлите отношения между родители и деца най-важен фактор е пак жената.“ Културата на речта в семейството също й е предписана като отговорност. Тя е тази, от която се очаква да развие и художествените потребности на децата и да оформи естетическия им вкус. Във всичко това бащата е споменат единствено с това, че би могъл да научи децата да „поправят всеки повреден предмет, да оправят електричеството, да стегнат кранчето на чешмата и да сковат сандъче за цветя“.[2]
Мъжът ще научи децата да оправят електричеството
След като една жена със статут на народен учител дава тези указания на българското общество, не е чудно, че мъжката гледна точка не е по-щадяща по отношение на жените. Списание „Жената днес“ публикува отделни откровено сексистки и арогантни текстове в тази посока. „Доста жени губят от обаянието си, въпреки модното си облекло, поради недостатъчно грижи за своята чистота, особено като се има предвид, че физиологически жената е по-предразположена към нечистоплътност“, съобщава авторът Цв. Василев на страниците на списанието в дух, който няколко десетилетия по-рано би му спечелил бързо членство в Немското дружество за расова хигиена. „Много е важно например една съвременна жена, добра производственичка и активна общественичка, да поддържа и идеално чист и подреден дом, самата тя да е винаги добре облечена, да не се отнася пренебрежително към кухнята, защото „любовта идва през очите, а си отива през стомаха“, обявява Цв. Василев.[3] Той развива вижданията си и по-надалеч, като заявява, че „съвременната жена трябва да вярва в хората, в бъдещето, в доброто, в своя успех, да бъде ласкава, естествено свенлива и във всички случаи да бъде великодушна, нежна, внимателна, услужлива, сърдечна“. Освен идеалния чист дом, тя (според него) трябва да поддържа в идеална форма и себе си – да ходи на театър и кино, да посещава изложби и обществени събития, да спортува и да ходи на екскурзии, но също трябва „да внася разнообразие в домашната обстановка, в кухнята, тоалета, дори в интимните отношения… Човек намира хубави изживявания при жена си, в семейството, без да става нужда да ги търси другаде“.
Неотменното право на Човека (употребено в цитата в смисъл на „мъжа“) да търси хубави изживявания – ако в семейството ги няма, то извън него – е част от целия паноптикум от привилегии, с които разполага българският мъж, докато жената е „освобождавана“ по този специфичен за комунистическия режим начин. Текстът на Цв. Василев не е изолиран, а изразява общите идеи в българското общество. Женското списание „Жената днес“ редовно им предоставя територия, включително за да обясни, че не само в България е така, а навсякъде, и това е съвсем естествено. В цитирания вече текст за битовите новъведения в Рига например авторът заявява: „Можем да призовем към съзнателност мъжете и да искаме от тях да разделят домакинските задължения със своите другарки. Но струва ми се, в Рига към подобно начинание се отнасят сериозно само вестникарските хумористи… А останалите мъже предпочитат да си повтарят древната сентенция „Благодаря ти, господи, че не си ме създал жена!“.
Според философа Райчо Пожарлиев, липсата на интерес у българския мъж към кухнята по време на социализма е предопределено. „За да нарасне ролята на мъжа в подобни дейности, те трябва да се мислят твърде индивидуалистично, като някаква особена престижна сфера на творчеството, докато онези условия на асортимент и на кухненска традиция обират възможността за творчество. Въобще жената е обречена да бъде някакъв елементарен изпълнител. С три вида продукти в хладилника, самият дефицит е антиеманципаторен. Той просто предопределя тя да си остане в амплоато на изпълнител.“[4]
Според една публикувана статистика, българската жена през 70-те употребява средно 93 минути за готвене и миене на съдовете, докато мъжът – 8 минути. Чистенето е балансирано малко по-добре – 84 срещу 56 минути.
Любопитни са данните за децата: 31 минути на ден от страна на жената и 10 минути на ден от страна на мъжа – данни, които поставят под съмнение достоверността на статистиката изобщо, тъй като в оставащите часове сутрин и вечер, излиза, че децата се грижат сами за себе си. Така или иначе, разминаването между влагания в семейното домакинство труд между мъжа и жената излиза на повърхността.[5]
Разбира се, мъжете не са оставени изцяло на мира и властта и медиите периодично повдигат въпроса за неравновесието в задълженията им в сравнение с жените. „Жената днес“ води двойнствена политика в това отношение, защото наред със сексистките статии, в които неравноправието на жената се третира като даденост, списанието прибягва и до своите предпочитани литературни герои, за да разпространи обратното послание.
„…Люба се връща от работа винаги първа, а Николай обикновено закъснява. Спрял се с приятели, поприказвали, почерпили се – мъжка работа. Люба приготвя вечерята, трябва да изпере, да изчисти апартамента. Иска й се утре да отидат на театър, затова бърза, радостна е. Скоро Николай си идва от работа, той е в добро настроение. Изведнъж Люба се сеща, че е забравила да купи хляб.
– Николай, иди моля ти се за хляб, докато още не си се съблякъл. Не знам как съм забравила да купя.
Николай продължава да се съблича и раздразнено казва:
– Все нещо ще забравиш. И аз съм длъжен да стоя там на опашка с жените. А какво щеше да правиш, ако ме няма?…
Люба се мъчи да се усмихне, а очите й пълни със сълзи…“[6]
Този откъс е цитиран и в издадена през същата година книга, която отбелязва, че „грубиянското отношение към жената се проявява особено ярко и при разпределението на труда в семейното домакинство, при деленето на домакинските и други задължения“.[7]
В началото на 70-те, когато еманципацията започва да се развива стремително в Западна Европа, и в България настъпва известно раздвижване. През 1971 г. Българската комунистическа партия провежда своя Десети конгрес. На него държавният глава Тодор Живков посочва, че жената е натоварена средно с пет часа домашен труд повече от мъжете. „Тази пренатовареност на работещите жени – бързо уточнява той – се отразява неблагоприятно върху производителността на труда в общественото производство.“ И едва след това добавя вредите за здравето на жените, семейните отношения и възпитанието на децата. На този конгрес комунистическата партия преповтаря всичките обещания, които е дала две и половина десетилетия по-рано – в резолюция тя предвижда да изработи „цялостна концепция и широка програма от мероприятия за създаване най-добри условия жената да изпълнява високоблагородната си социална функция на майка и заедно с това да участва в трудовия процес…“: бързо увеличаване на детските заведения, масово откриване на ученически столове и бюфети, разширяване и подобряване на общественото хранене, привеждането му на промишлена основа и производството на полуфабрикати и готови храни.[8]
В България ще мине още десетилетие, преди българската домакиня да започне да изпитва облекчение. Но участието в трудовия процес е ключовата дума във феминистката мантра на българската комунистическа власт и правата на жената да отделя време на децата си и да приготвя храна в комфортни и приятни условия са двете страни на нейния живот, към които комунистическото правителство никога няма да насочи вниманието си. Неговото послание към българката е изключително ясно и праволинейно: тя трябва да работи в държавната икономика.
[1] Това препоръчват например Богдана Касърова и Спаска Димчевска в своята „Готварска книга с полезни упътвания за младата домакиня“, издадена през 1933 г.
2 „Ролята на жената за подобряване на битовата култура на нашия дом“, народен учител Мара Пуховска, в: „Книга за домакинята“, изд. 1956 г., ред. Пенка Чолчева.
3 Цв. Василев. „Образът на съвременната жена“ в: „Жената днес“, бр. 01/1966.
4 Райчо Пожарлиев в интервю за тази книга.
5 „Българката. Опит за портрет“, 1973. Съставители Пенка Духтева и Дарина Герова.
6 „Жената днес“, бр.1/1962.
7 Райна Пешева. „Буржоазни остатъци в отношението към жената“, 1962. Библиотека за жената
[8] Директиви на Десети конгрес на БКП, 1972.
0 Коментара