Когато започнах да се занимавам със здравословно хранене и да изучавам неговите принципи, твърдо вярвах в две неща – че всяко неразположение може да бъде преодоляно с промяна в начина на хранене, и че този тип терапия не крие никакви странични ефекти. Днес, няколко години по-късно, все още вярвам в лечебната сила на храната и на правилното хранене, но вече с известна доза внимание и умереност. Срещите ми с различни хора през тези години ми помогнаха да разбера, че медалът има и обратна страна. Крайното придържане към принципите на определен начин на хранене, дори първоначално той да е имал изключително благотворен ефект върху организма, може в един момент да се окаже вредно и дори опасно за здравето. Този риск настъпва, когато човек забрави да се вслушва в гласа на собственото си тяло и пренебрегва нуждите му за сметка на хранителните си убеждения.
Истина е, че
живеем в изключително замърсена среда и храната ни не прави изключение.
Прекалената консумация на храна, бедна на хранителни вещества и богата на химикали, оставя своя отпечатък върху здравето ни. Затова е важно да се стремим да подбираме качеството и количеството на храната, която поемаме т.е. да се стремим да се храним по-здравословно и с грижа за себе си.
Кога обаче здравословното хранене преминава границата на „здравото“ и се превръща в своята противоположност? Къде минава границата на това да следваш един здравословен хранителен режим и да се превърнеш в жертва на този режим?
Здравословното хранене е преди всичко балансираното хранене, при което организмът получава необходимото му количество качествени хранителни вещества, за да функционира оптимално. Независимо дали човек е всеяден или е избрал да следва някакъв модел на хранене (вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н.), той би могъл да се храни здравословно, ако се стреми да следва принципa на балансираното хранене.
За жалост голяма част от хората, които
се хранят изключително небалансирано,
са имено твърдите привърженици на „здравословното“ хранене. Много от тях с течение на времето стават жертва на едно ново хранително разстройство, което психолозите наричат „орторексия невроза“. Думата „орто“ е с гръцки произход и означава правилно. Орторексиците са фиксирани върху това да се хранят правилно.
Началото на орторексията е напълно невинно – свързано е с желанието на индивида да се справи с някакво хронично заболяване по алтернативен начин или да подобри общото си здравословно състояние. Безспорен факт е, че гладуването лекува: при контролиран глад, тялото изчиства токсините и започва да разгражда болни тъкани и клетки, за да си осигури енергия. По този начин доказано се лекуват редица заболявания и това е основата на детокс терапията.
В същото време възприемането на един контролиран начин на хранене, който драстично се различава от масовия, изисква воля и самодисциплина. Онези, които успяват да си я наложат често развиват чувство за превъзходство над безволевите създания, които не могат да устоят на порция пържени картофки или парче торта. С течение на времето все по-голяма част от времето на орторексика е заето от мисълта какво яде, колко яде и какви са здравословните последствия от поетата храна. Консумацията на чиста храна добива псевдо-духовни измерения. Ден, изпълнен с кълнове, листа от маруля, крекери от амарант и шепа накиснати ядки, се счита за смислен и пълноценен, почти свещен. Всяко отклонение от правилния начин на хранене (което в отделните случаи може да варира от консумация на шепа стафиди до парче сирене или блокче шоколад) се възприема като падение и трябва да бъде изкупено с още по строги лишения, пост и задължителен детокс.
Постепенно жертвата на орторексията достига момент, в който по-голямата част от времето й е посветена на планиране и приготвяне на отделните хранения – накисване, покълване, сушене, блиндиране и т.н. Вътрешният живот на орторексика е доминиран от усилията да устои на хранителните изкушения, да се самонакаже за случайно допуснатите отклонения и да подхранва чувството си на превъзходство спрямо онези, които не се хранят с чиста храна.
Имено това издигане на начина на хранене до смисъл на живота
превръща орторексията в хранително разтройство.
По тази основна характеристика тя не се различава от другите две широко разпространени хранителни разтройства – булимията и анорексията. Докато булимиците и анорксиците са фиксирани върху количеството на приетата храна, орторексиците се фиксират върху нейното качество. И в трите случая обаче централно място в общия план на живота заема храната.
Може би коренът на проблема на това сравнително ново хранително разстройство се крие в склонността на съвременната медицина да лекува всички здравословни проблеми само с медикаменти, изцяло игнорирайки влиянието на хранителните навици върху здравето. Така, когато тази медицина се окаже безпомощна пред някое хронично заболяване, отговорът се намира в т.нар алтернативна медицина и много често е свързан с промяна в начина на хранене. Проблемът настъпва, когато здравословното хранене се превърне в болест само по себе си, защото в тези случаи може да се окаже, че то е дори по-лошо от заболяването, чието лечение е отключило фиксацията.
Ето защо към основните принципи на разделното хранене – балансираност, чиста храна, разнообразие и избягване на химикалите и силно преработените храни, бих добавила още един – умереност. Да бъдем умерени в онова, което консумираме, но и умерени в онова, от което се лишаваме, защото опасността за здравето и живота е еднакво сериозна и в двете крайности.
За финал ви предлагаме две вкусни и хранителни ястия, с които да разнообразите менюто си. В основата и на двете рецепти е популярната вече киноа – онова уникално растение, което единствено в природата съдържа всички аминокиселини, необходими за синтезиране на пълноценен протеин.
Топла манджа с киноа
Продукти за 2 порции
• 150 г киноа
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 домата, обелени и нарязани на кубчета + 1 домат, настърган на ренде
• 1-2 шепи орехи
• 1-2 стръка пресен босилек
• Сол и лют пипер на вкус
Приготвяне
На дъното на незалепващ тиган загрейте една чаена лъжица Гхи и задушете лука за 1-2 минути. Измийте киноата добре под течаща вода, оцедете и добавете към лука. Разбъркайте добре в продължение на още 1-2 минути. Изсипете доматите в тигана, разбъркайте и оставете да ври на среден огън, докато доматения сок изври и се сгъсти (около 20 мин). Добавете сол на вкус и щипка лют пипер за по-пикантен вкус. Отместете тигана от котлона, добавете орехите, разбъркайте и сервирайте доматената киноа, поръсена с пресен босилек.
Пълнени тиквички с киноа
Продукти (за 5 тиквички)
• 5 малки кръгли тиквички
• 100 г киноа
• 50 г червена леща
• 1 глава стар лук
• 1 морков
• ¼ чаша сушени плодове (череши, стафиди)
• ¼ чаша суров шам фъстък
• ½ ч.л. кимион
• ½ ч.л. сол
Приготвяне:
Покрийте дъното на незалепващ тиган с Гхи. Добавете кимиона и се изчакайте 30 сек да си пусне аромата. Последователно добавете нарязаните на ситно лук и морков и задушете на тих огън. През това време измийте добре киноата и лещата под течаща вода и изсипете в тигана. Разбъркайте всичко добре и долейте вода, така че да покрие сместа. Междувременно издълбайте тиквичките, нарежете на ситно и изсипете в тигана вътрешността на 2 от тях (останалите можете да запазите за зеленчукова супа). Когато течността в тигана изври и свестта започне да наподобява гъста каша, отстранете тигана от огъня. Добавете сушените плодове и ядките, а по желание и 1-2 супени лъжици нарязан на ситно магданоз. С готовата смес напълнете тиквичките. Подредете се в тава върху хартия за печене и печете 25 мин на 180 гр.
Още съвети за здравословно хранене и живот – в сайта на Маги Пашоваwww.zdravismagi.com
0 Коментара