Древните гърци са познавали добре пащърнака, наричан от тях лунно растение. Събирали са го от дивата флора. Хипократ, бащата на медицината, твърдял, че при разстроени нерви пащърнакът е и храна, и лекарство. Днес той е разпространена градинска култура. Използва се главно коренът, а етеричното му масло е ценна суровина за фармацевтичната индустрия.
Най-голямо значение от съставките на пащърнака имат въглехидратите. Захарите му се състоят главно от глюкоза, фруктоза и захароза. Освен това в корените му се съдържат значителни количества нишесте. Пащърнакът е богат и на пектин. В това отношение той надминава дори ябълката.
Етеричното масло, което се съдържа в листата, корените и семената, определя характерната миризма на растението. Значително е съдържанието на витамини, особено в листата на пащърнака – витамин С, каротин (провитамин А), витамини от групата Р, фолиева киселина и др.
Разнообразен е минералният състав на растението. По съдържание на калий то е на първо място в групата на сеникоцветните зеленчуци и етерични култури – пред магданоза, копъра и др. Съдържа също фосфор, желязо (значително количество) и много микроелементи като барий, арсен, алуминий, ванадий, молибден.
Пащърнакът е богат на ензими и някои специфични лечебни вещества като алкалоиди и гликозиди. Особено място заемат т. нар. фурокумарини. Два от тях – бергаптен и ксантотоксин – са в основата на препарат за лечение на витилиго, който прави кожата чувствителна към слънчева светлина, подтиква образуването на пигмента меланин, от който зависи нормалният й цвят. Поради това му качество при допир с листата на пащърнака по кожата, особено на руси хора, се появяват тъмни петна, съпроводени със сърбеж. Ето защо при изваждането на пащърнака е най-добре да се работи с ръкавици, а особено чувствителните хора да не се допускат до насажденията му.
Пащърнакът е бил използван в народната медицина при заболяванията на черния дроб и на далака, сварен с чист пчелен мед. Отвара от пащърнак се пиела при болки в кръста. За лечение на стомашни заболявания го давали сварен с мляко или под формата на отвара. Средновековни автори изтъкват доброто му действие против паразити (глисти), които са били силно разпространени по това време. Против насекоми носили изсушен пащърнак като муска на шията. Използван е бил също и за лечение на мъчно заздравяващи рани, ситно настърган и размесен с мед.
В народната медицина пащърнакът се препоръчва за възбуждане на апетита. Както при повечето подправки, механизмът на действие се обяснява главно с производството на повече и по-активни храносмилателни ферменти.
При някои заболявания, които протичат с коликообразни болки, пащърнакът е много noлезен, тъй като, подобно на магданоза, успокоява спазмите. Използва се главно под формата на запарка, подправена със захар или мед. Рецепmama е следната: две супени лъжици нарязан кореноплод се заливат с 1 чаена чаша вряла вода. Оставя се да изстине, подслажда се. Пие се по една кафена чашка 3-4 пъти на ден. I
Спазмолитичното и болкоуспокояващо действие на пащърнака се използва открай време при бъбречнокаменната болест (особено при кризи), както и при възпалителни промени в пикочните пътища и пикочния мехур. Отвара от пащърнак, приготвена от 1 чаена лъжичка нарязани на ситно корени на една чаша вода, след като е вряла 10 минути, се дава в доза по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно при кашлица, бронхити, ларинготрахеити, бронхиектазии и др. Още по-добре е да се използва отвара от семената на пащърнака, които имат изразена целебна сила.
0 Коментара