Пепа Стоева е създател на блога „Храна за моите канибали“. Блогът й е сред номинираните за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Годишните призове се връчват за четвърта поредна година.

Представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Пепа Янкова Стоева. По професия съм икономист; сега работя като бирник:-) и живея в Стара Загора.  Не e точно хоби, но обичам да разглеждам  забележителности – както природни, така и исторически. Повече в България, по-малко в Европа. Прехласвам се по пещери и крепости; по скали с  извънземни форми и градове с вековни  руини.

Кога и как реши да направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови?

Преди да започна да пиша блога, имах собствени  теми с любими рецепти в голям български кулинарен форум от времето, когато блоговете не бяха познати в България. Много от близките ми се объркваха в необятния форум и на шега си създадох блога за по-лесно намиране на рецептите ми. По същото време синът ми –  студент в София, предпочиташе да си приготвя сам вечерята, заради което направих категорията „Учим се да готвим“ с лесни, много подробно обяснени и достъпни рецепти. По-късно се оказа добре попълнена база с рецепти и за дъщеря ми.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Първото си ястие сготвих около първи клас – яйце на вестник. Традициите не са това, което бяха. Когато бях малка, в семейството ми се хапваше месо 1-2 пъти в седмицата. Когато се омъжих, съпругът ми донесе своята традиция – на обяд и вечеря месо, а сутрин – топла чорба или супа. Когато поотраснаха децата – слава Богу и тази традиция отмина – едното много злоядо, другото обичащо всякаква храна – те  искаха по-разнообразна  от обичайната – месо с картофи, месо с ориз и печено месо. На пазара вече имаше и много нови продукти, зеленчуци и плодове; лично мое желание да ги опитвам и доволни и щастливи дегустатори покрай мен.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Научих се да готвя от баба и мама. Баба готвеше традиционните български ястия за нашия край, а мама ме научи да правя първите десерти и сладкиши – няма да забравя колко смешно ми беше приготвянето на Бине суфле – първия десерт по книга:-)

А аз уча моите момичета – с блога им е лесно, имат и нагледен материал – най-малкото трябва да постигнат крайния резултат. Радвам се, че и техните половинки се включват в готвенето, за разлика от съпруга ми, за който приготвянето на храна се изразява в уважението  да седнеш първи на масата.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Усещането, че помагаш някому.  Да разнообрази менюто; да открие как да изпече крехко и сочно парчето месо; да разбере, че дори месоядните обичат безмесни ястия; да открие своя най-шоколадов вкус. Дори за едната манджа да сготви. Няма да забравя как се опитвах безуспешно 15 години да направя яхнията с пиле на свеки. Когато човек е свикнал да прави нещо, за него е простичко – „сложиш това, това… ври…“. Ама не. Тайната се оказа в тихото и кротко готвене на яхнията през цялото време. В такива моменти си казвам, че обясненията в рецептите (понякога като за малоумни, както дъщеря ми се шегува) са много важни за крайния резултат.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Съвсем егоистично – според личните ми предпочитания. Искам да опитам нов продукт, или вкус – правя го. Ако ми харесва – споделям го. Споделям рецепти, които съм научила от баба, мама и свеки, защото си мисля, че са вкусни, и искам да ги споделя с хората. Искам да зарадвам някой от близките ми с храна, или сладкиш, които харесват навън (в заведение) – опитвам, експериментирам и когато постигна очаквания резултат – публикувам.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Приятелите, които намерих покрай воденето на блога и моментите, в които се срещам на живо с хора, които споделят от коя рецепта са много доволни и при коя не им са се получили нещата.  А най-веселият момент бе на морето,  когато за час време ми се обадиха 3 дами с въпроси за рецепти – май в този момент съпругът ми проумя, че всъщност блогът ми е сериозно нещо:-)

Сладко или солено?

И двете:-)

На кокал или с корен?

На кокал, разбира се.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Продуктите и случката. Най-шоколадовата торта (първия от десетки пъти правени) ще остане в спомена ми като сладкиша, до който Мише беше седнал с лъжица и кофичка мляко да закусва. А това беше изпеченият блат за 18-ия рожден ден на дъщеря ни.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Да знам, че се храним с качествени продукти, да се събираме заедно около масата, и в оценката от дегустаторите ми:-)

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На децата ми, разбира се.  И на двама много близки приятели, които за съжаление не са вече между живите, но от които съм научила много неща за кулинарията.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Ще се повторя, но – с децата. Гордея се, че са добри, работливи и възпитани хора. И с блога си се гордея:-), но той е на второ място. А на трето – със съпруга ми, който понякога търпеливо чака да приключа фотосесията с някоя чиния.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Много имам. Обикновено готвени дълго време: печено зеле –  цяла родителска среща; варени крачета за чорба – цяла нощ, до силна карамелизация, разбирайте овъгляване; шоколадови купи от балони, чийто шоколад събирахме една седмица от мебелите; разбиване на белтъци със сол, вместо с пудра захар…. И да знаете, че миризмата на печените  6 часа  варени яйца се усеща поне 10 дни.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Най-вкусният печен заек. И бисквитената торта с маскарпоне, но нея съм я правила като импровизация от такава в заведение, където определено маскарпонето беше пропуснато.

Най-вкусният печен заек

Продукти:

1 заек (около, но над 1,5 кг)

за „замазката”**

50-60 мл соев сос

30-40 мл зехтин/олио

2-3 фино пасирани скилидки чесън

3 с.л. червен пипер;

2 с.л. брашно

1 ч.л. черен пипер (ако не обичате мааалко люто дори – без него)

1 с.л. горчица (едрозърнеста)

1 ч.л. сол (на вкус)
2 х 100 мл бяло вино

60 г масло (1/2 пак.)

7-8 тънки ленти сланина, или суров бекон (не пушен!)

5-6 стръка салвия*

Приготвяне:

* Заека се нарязва на порционни парчета (8 бр.).

* Подсушава се с кухненска хартия или с мека кърпа без власинки.

* Намазват се тънко с маслото.

* Смесват се всички съставки за „замазката” – получава се гъста каша.

* Всички парчета месо се намазват с нея (по-лесно и чисто е с гърба на някоя чаена лъжица, така и така ги използвахме доста в мерките горе).

* Всяко готово парче се поставя в плик за печене – целия заек се събира в два плика; на един ред (пликовете поставени в тавата, в която ще се пече заека).

* Върху всяко парче месо се поставя по една лента сланина, 2-3 листа салвия.

* Оставят се за ~ 30 мин. в хладилник.

* Фурната се загрява на 200*; в пликовете си прибавя внимателно виното (затова е 2 х 100 мл) и по 50 мл вода и завързват. Внимателно, за да не отмие подправките от месото:-)

* Тавата се поставя във фурната и пече на 200*, докато заври течността в пликовете – около 15 мин , след което градусите се намаляват на 160* и пече около час и половина (ако е „по-възрастен” заека – 2,5 ч. с малко повече вода.

* След като се извади тавата, пликовете се срязват отгоре, внимателно се избутва месото и соса от тях в тавата – внимателно, защото парата ще излезе от пликовете и може да изгори; отстраняват се парчетата сланина и връща във фурната за още 6-7 мин.

*Салвията придава приятно тръпчив вкус. Преди съм правила подобен заек с розмарин, който е не по-малко силен, но със салвия ни харесва много повече. Подправките могат да бъдат по вкус, но аз препоръчвам да опитате със салвия :smile1:

***Замазката пази месото от изсушаване, докато се пече и то остава сочно.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара