Моето име обикновено се свързва с двете състезания по телевизията „Минута е много” и „Няма време” и с хобито ми – часовниците. Но аз имам още едно хоби, за което малко хора знаят – това е кулинарията.
Обожавам времето, през което мога да се занимавам в кухнята, да приготвям нещо вкусно за гости или за моите двама синове. Единственият ми недостатък – в това ме обвинява и жена ми – е, че употребявам много съдове, докато готвя…
Моят специалитет, или както казват моите приятели, „дипломната работа на Петър Вучков”, е едно френско блюдо, което се нарича
„Кордон бльо” („Синя панделка”)
и доколкото знам легендата, тя е следната: на един от Людовиците толкова му харесало това ястие, че смъкнал една синя панделка от своите одежди, за да възнагради готвача. Всъщност това е едно много бързо и лесно ястие, стига в домакинството да не липсват продуктите за него. (Ястие с неповишена трудност.)
Едно хубаво парче филе се нарязва като за шницели. Начукват се и се разделят на две. В половината се слага парче шунка, а в другата – парче кашкавал, и се панират. По този начин стават два вида с различен вкус. Цялата хитрост е в подправките! Всичките ръсим със сол и мъничко черен пипер, но тези шницели, на които ще се сложи вътре шунка, се намазват и с горчица. Има много хубави горчици, например една полска, която е лиценз на френска горчица – приятна и пикантна. Като се постави парчето шунка, шницелът се затваря като соленка, панира се и се пържи. Аз обичам да панирам в галета, защото е по-ефектно и по-хубав цвят придобиват шницелите. Значи – галета, разбито яйце и пак галета. Пържи се в много гореща мазнина. Те веднага бухват и стават розови, оставете ги такива, розови. След като ги извадите, нареждате ги като керемиди: не една върху друга, нито пък една до друга – трябва да има въздух, за да не падне панировката. Най-добре е в йенско стъкло.
По същия начин се правят и шницелите, които са с плънка от кашкавал. Той омеква като паста и придава особено приятен вкус. Гарнитури – по желание.
Когато са ви омръзнали всякакви меса и бихте искали нещо по-леко за хапване,
горещо ви препоръчвам една риба.
Има я по магазините и не знам защо, малко се купува. Това е херингата. Може би, защото казват, че някъде торели с херинга земята. Казваме „слаб като херинга“, „постен като херинга“ и какви ли не обидни думи по адрес на тази прекрасна риба. Малко хора знаят, че осолена, тя е всъщност прочутата руска сельодка. Обаче трябва да знаете как да я приготвите. А единственият начин да се приготви бързо е на скара. Никакви тайни няма. Маха се главата, защото в нея няма какво да се яде, изчиства се. В стомаха има два големи далака, пълни с хайвер. Те могат да се осолят много обилно и да се запазят, защото, като се разбие, става прекрасен тарама хайвер. Измитата и посолена херинга след час-два се слага на скарата. В малките домашни скарички четири риби се събират великолепно. И лимон трябва – да се стисне отгоре… Да ви е сладко!
0 Коментара