Блогът на Петя Аргирова Ухае на… е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Петя  се състезава в категориите Гозбите на баба – Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня; Жител на света – Най-добър блог с чуждестранни рецепти; Топло от фурната – Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници; Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч и Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Името ми е Петя Аргирова и в последните 10 години съм сервитьорка по професия. Образованието ми обаче е учител по физкултура и треньор по бадминтон. За съжаление животът така се преобърна, че никога не работих това, за което съм учила. Седемнадесет години от своя живот се занимавах с мода, а когато пристигнах в Германия преди 10 години нямаше как да упражнявам своите умения в областта на спорта и модата и се научих бързо-бързо да работя според търсенето на пазара.

Моето основно хоби е да готвя, но в последните три години или по-точно откакто спрях цигарите, започнахме с моя съпруг да ходим из немските гори. Или по-точно – възстановихме едно наше старо хоби – планинарството. И двамата, преди да се срещнем, сме се занимавали с планинарство. Сега отново минаваме по 10 – 12 км по немските туристически пътеки. Имаме късмет, че живеем в планината Хунсрюк. Тя е известна със своите 111 много добре обозначени и поддържани туристически пътеки и е привлекателна дестинация за планинари от цял свят. Част от тези пътеки са и по трасето на Пилигримите.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Блогът ми „Ухае на…“ съществува вече 5 години. Аз не „станах“ блогър, аз се „събудих“ блогър. Преди пет години моята по-голяма дъщеря все още следваше в Лондон, а по-малката ми дъщеря беше създала вече своето семейство в България. Точно тогава аз бях в Германия, далеч от моите две дъщери, които пък се налагаше сами да приготвят храната си. По идея на по-голямата ми дъщеря започнах да описвам всичките им нужни рецепти в Моето електронно тефтерче в Гугъл. Така не се налагаше вече да прекарваме часове наред в телефонни разговори. В това тефтерче описвах като за начинаещи, стъпка по стъпка, приготвянето на дадената рецепта. Една година след това се „събудих“ с първия коментар под една от рецептите от непознат за мен човек. Учудена позвъних на Роси в Лондон и тя се засмя и каза „Ама мамо, ти не знаеше ли, че си блогър и че рецептите ти се четат от всички хора, достигнали до твоето Тефтерче?“.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Родена съм в семейство, където приготвянето на храна, красиво подредената маса и сядането на цялото семейство около нея, са на почит и уважение и до днес. Първите си уроци по кулинария получих точно от моята майка още много малка, почти 10-годишна. В спомените ми е още първият ябълков сладкиш, който направих сама и който моята майка сервира на своите приятелки и гордо-гордо каза: Този сладкиш приготви Петя! Така съм описала и рецептата за него в моя блог „Ухае на…“ – Ябълков сладкиш „Детство“.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Благодарна съм на моята майка, че ми даде една много солидна основа в кулинарията. После цял живот никога не съм имала проблеми с приготвянето на храна. Когато се омъжих и отидох в дома на моя съпруг, попаднах отново в семейство с много традиции в приготвянето на храна. Тук започна и моят втори етап в усъвършенстването като кулинар. От моята свекърва научих страшно много за икономичното и бързо приготвяне на вкусна и здравословна храна за семейството. Тя е известна в моя блог с рецептите на баба Руска. А пък от бабите – моите и на Динко, научих и съхраних много рецепти за баници, питки, печива и др. Още от ранна възраст започнах да купувам и кулинарни книги. Имам богата колекция от почти всички издания на известни български кулинарни автори преди 1990 година. От тези кулинарни книги допълних знанията си с всичко онова, което пък не успях да науча от мама и майка (моята свекърва).

Имам още един етап в моето почти 40 годишно обучение като кулинар. Германия. Тук вече запълних своите познания по отношение на немска кухня от моите комшийки, приятелки и клиентки – германки. Тук се научих да приготвям най-добрите сладкиши, торти и шницели. В блога могат да се открият над 400 рецепти от немската и европейската кухня. Многото  пътувания из Европа и докосване до храната на различните нации дообогатиха моите умения като колекцията от кулинарни книги се увеличи двойно повече, вече и на немски език.

А на кого предадох моите умения? Първите ми ученички бяха моите дъщери. А пет години след създаването на Ухае на… – това са всички начинаещи кулинари, достигнали до моя блог. Традицията да описвам всичко много подробно, стъпка по стъпка и със снимков материал, запазих и до днес. Сега предавам уменията си на всеки, който има нужда и е достигнал до мен. Освен това обожавам да готвя, меся и правя торти заедно с моите внуци. Нищо, че са момчета! Те ме свързват с вкусна храна, красиви торти, топли питки.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог? 

Воденето на кулинарен блог сега вече ме държи „будна“. Това е нещо, което ме кара да се чувствам пълноценна. Всяка моя свободна минута е запълнена. Готвя, снимам, пиша. А преди да започна да готвя – чета, чета, чета – кулинарни книги и списания. Много рядко търся в интернет дадена рецепта. Имам една цел – да събера, приготвя, снимам, опиша всички позабравени, стари български рецепти. Рецепти от различните краища на България. Така мисля, че ще се съхраним и ние като нация. Сега, когато поколения българи са в чужбина и почти забравят или въобще не знаят български език, чрез храната може да имат връзка с хубавата ни Родина!

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Рецептите ги избирам според това какви продукти сме си купили и какво точно на нас ни се похапва. Водещ е съпругът ми. Като каже: много ми се похапва свинско месо – започвам да мисля какво мога да направя със свинско, което не присъства в блога. Първо мисля за българска кухня, после преминавам през немската и накрая нещо, което ме е впечатлило от европейска или друга кухня.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Сред най-запомнящите се моменти в моя живот на блогър е първият коментар под моя публикация, осъзнаването, че всъщност съм блогър и, разбира се, първата ми награда от Блоговодител в категорията „Гозбите на баба“. Тогава гледах награждаването по интернет от Германия и си спомням, че толкова много подскачах и крещях, че чак комшийките дойдоха да видят какво се случва. Аз бях отворила компютъра на същата тази маса, където правя всичките си снимки за Ухае на… в моята градина.

Сладко или солено?

Ммммм! Обожавам и Сладко, и Солено. Двете неща вървят ръка за ръка при мен! Без соленото, няма как да сервирам и сладкото.

На кокал или с корен?

И на кокал, и с корен. На нашата маса има винаги правилно разпределяне на хранителните продукти. Винаги се сервира месо и зеленчук, за да получи организмът от всичко нужно, за да функционира правилно.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Ястията, които аз приготвям, трябва винаги да имат история. Тя е свързана или с някой мой спомен, или с някоя случка, или с посетено красиво място. Това е и задължително при всяка една моя публикация. Имам читатели, които ми пишат – „Много обичам да чета твоите истории“. Те са обаче кратки, в няколко изречения, за да не ставам досадна.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Радостта от храната у дома идва от това, че къщата Ухае на…, докато приготвяме даденото ястие и после всички сядаме заедно около масата. Все се опитвам да обясня на моите приятели немци колко е важна за нас българите например вечерята. Тогава сядаме всички около масата и започваме да разказваме как е минал денят ни и похапваме вкусна и красива храна.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако публикувам кулинарна книга, ще я посветя на моите майки – мама и майка (моята любяща свекърва). Нека да са ми живи и здрави още дълги години!

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Имам много поводи за гордост. Аз май съм изтъкана от гордост. Гордея се с моя начин на живот и с всички преодолени трудности. Гордея се с моето семейство (когато се съберем, сме над 20 човека). Гордея се с децата си – те са много добри и успешни хора. Гордея се с момчето до мен – Динко! Щастлива съм, че точно него избрах преди 30 години! Гордея се, че съм българка и съм родена в красивата България.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Разбира се, че имам гафове. Няма как да се въртя над 40 години в кухнята и да нямам гафове, но ще ви разкажа само последните два, защото другите не ги помня. Единият е свързан с печено пиле. Нанизвам аз пилето върху този керамичен съд, който е за пиле с бира, включвам фурната и поглеждам дали е на 150 градуса. После Динко също проверява дали градусите са толкова. Излизаме и отиваме на пазар. Когато се върнахме, пилето беше черно, а цялата къща опушена. Оказва се, че и двамата сме видели неправилно. Фурната е била на 250 градуса. От тогава сложихме очила.

Вторият гаф беше съвсем скоро. Реших, че ще приготвя любимите ни пълнени чушки в купа, която по принцип беше илюминатор на старата ни пералня. В тази купа бях пекла питка, козунак и др. Включвам фурната на 220 градуса и след около 40 минути се чува много силно свистене от фурната. Купата се спукала, всичката течност – около литър – беше заляла фурната. В последствие бях около един месец без фурна и започнах да пускам рецепти за работа с електрическа тенджера. Когато фурната след месец изсъхна, преминахме у дома на нормален режим на готвене. И благодаря на моята свекърва, че ми подари тази електрическа тенджера от едно време. А изводът е: не ползвайте илюминатора на пералнята за печене над 180 градуса.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Гордея се с много ястия, които са предимно от старата българска кухня. Гордея се, че мога да въртя, точа, тегля всички видове кори за баници. Гордея се, че мога да меся всички видове хляб, питки и погачи. Гордея се, че вече мога да правя и много вкусни и красиви торти. Но най-много се гордея с рецептата за пълнени сушени чушки с боб, картофи и праз лук. Това е рецептата на моята баба Ванка от с. Гюргич. То е в забравената Северна България. Едно райско кътче, забравено от всички. Северна България е едно сираче, където обаче има невероятно вкусна храна, красива природа и много добри хора.

Пълнени сушени чушки от Северна България

Необходими продукти за 10 пълнени чушки:

1 кг картофи

300 г бял фасул /по възможност по-едър/

3 стръка праз лук /не го заменяйте с кромид или зелен лук/

100 мл олио

1 с. л. чубрица

1 с. л. джоджен

1 с. л. червен пипер

1 ч. л. лют червен пипер по желание

1 ч. л. черен пипер

1 с. л. сминдух

Начин на приготвяне:

Аз започвам със сваряването на боба от предишния ден. Важно е, разбира се, да изхвърлите първата вода на боба, след като е заврял. При втората вода, можете вече да посолите, но малко. Не е нужно да го подправяте с нищо друго. Варите просто бял боб. За по-бързо и по-лесно можете да използвате и боб от буркан или консерва. Бобът трябва да е прецеден от водата.

След това сварявам измитите, но с обелки картофи. За тях са ми нужни около 20 мин.

Като поизстинат ги обелвам и намачквам, с помощта на приспособление за мачкане на картофи, чието име не знам. Ако нямате такова, можете да използвате и обикновена вилица.

Следваща стъпка е почистването на праза и нарязването му. Аз го разрязвам по дължина и тогава вече на лентички с размер около 5 мм.

В по-голям тиган загрявам половината от олиото. Изпържвам праза, до омекване при непрекъснато бъркане. Котлонът е на максимална степен.

Добавям намачканите картофи и бъркам, докато се размесят добре с праза. Сега вече изключвам котлона.

Тиганът е все още върху изключения котлон и добавям към праза и картофите боба. Продължавам да разбърквам, но вече много внимателно, за да не се пюрира бобът. Важно е да се запази целостта му.

Сега вече добавям всички подправки. Разбърквам хубаво и накъсвам в тази смес и една от сушените чушки. Тя се добавя за цвят.

Сушените чушки са много твърди и лесно чупливи. Затова е нужно за лесното им пълнене да се залеят с вряла вода. След като престоят 5 мин във врялата вода, изсипвате водата и започва пълненето.

Пълня чушките с помощта на чаена лъжичка, но внимавам да не ги нараня, защото много лесно се късат. Напълвам ги със сместа максимално. За разлика от нормалните пълнени чушки с ориз, тези не удвояват размера си. Така че, колкото се може повече плънка слагайте в чушките.

Подреждам чушките в подходяща за печене тавичка, като ги слагам плътно една до друга.

Поливам чушките с останалото олио. Много е важно да знаете, че те не се нуждаят от вода при печенето. Само мазнина.

Слагам ги на студена фурна и пека на 200 градуса, около 40 мин., докато потъмнеят отгоре.

Сервирам ги студени. Докато са топли, са все още меки. Докато изстиват, чушките продължават да поемат от мазнината, в която са печени.

Няма по-лесно нещо от това да приготвяш българска храна! Важно е желанието! Нека съхраним тази невероятно вкусна и обичана кухня! Предайте на децата си!