Това е първият ми пролетен спомен – с баба отивахме до градината, тържествено оглеждахме марулите и накрая тя, сякаш беше председател на журито на Нобеловия комитет, тежко посочваше коя ще откъснем. А над градината зажужаваха някакви мушички, пробудени от още мързеливото слънце, и ми влизаха в носа. В кухнята баба нарязваше марулята, още росна и миришеща на пръст, ама съвсем ситничко и с предварително наточен нож. На мен се падаше честта да накълцам репичките. После – зелен лук и краставици. Баба наливаше щедри дози сол, оцет и олио, запретваше ръкави, избърсваше за всеки случай ръцете си в престилката и хубаво намачкваше салатата като здрав теляк в баня. На обяд идваше фамилията, разгъвахме масата на двора, народът набиваше агнешки пържолки със салата, а аз тайно топях дебели залци в соса на марулките, без да ме види баба. Тя казваше, че ако искам да порасна голяма и хубава, трябва да изяждам сърцевината на млада марулка, ама първо така да я обеля, че да не остане нищо горчиво по кочанчето.
До ден-днешен първата ми асоциация с пролетта е прясна зелена салата, цъфнали клонки, напъпили жълтурчета и жужащи мухички. И споменът за баба, когато започне да шета из двора със запретнати ръкави.
По-късно разбрах, че самата маруля е всъщност прабаба
на всички зеленчуци. Човекът я използва от хилядолетия и от бурен я е превърнал във вкусна добавка за кухнята. Египтяните са я рисували по гробниците си, гърците са описали няколко нейни разновидности, персийските царе са я ценели, а римляните са я поднасяли за десерт. От тези времена се знае, че сънуваш ли растяща маруля, това е поличба за щастие и спокойствие.
Свежата зеленина на марулята – първия зеленчук от годината, не само символизира разцъфващия живот, но и действително има лечебна сила. Или поне така са смятали древните. Според легендата, когато красивият млад Адонис паднал мъртъв, пронизан от разярен глиган, Венера положила тялото на възлюбения си върху листа от марули и той оживял. Вярно – прекарвал в света на живите само половин година, но, признайте, и това не е малко за един мъртвец.
През Средновековието славата на марулята позасъхнала,
както впрочем се случило с повечето хубавини, открити от Древния свят. Първи папите във Ватикана се сетили, че марулята е ценен зарзават. От техните градини взел семена един истински ценител на добрата кухня – авторът на „Гаргантюа и Пантагрюел” Франсоа Рабле, за да ги пренесе във Франция. Французите, както е известно, имат вкус и бързо се привързали към зелената салата. Дори Краля Слънце Луи XIV поръчвал на своя градинар да отглежда ранни парникови марули за трапезата му още през януари.
И така. Пролетта дойде, марулите се раззелениха, време е да се хванем за зелено. Ще ви предложа една идея какво да си приготвите с маруля. Онази салата от двора на баба се интерпретира различно от всяко българско семейство. Някои си нарязват великденските яйца вътре, други използват лимон и зехтин, вместо оцет и олио, а съпругът ми я „подобрява” с парченца добре узряло авокадо. Аз съм твърдо „за” разнообразието, затова подходете към BG зелената салата по свой избор. Но когато става дума за салата „Цезар”, създадена от мексиканеца Цезар Кардини в началото на века, оставете въображението настрана и следвайте оригинала и утвърдените школи. Добър апетит!
САЛАТА „ЦЕЗАР”
Една връзка маруля ще стигне за двама. Най-добре е да не режете листата с нож, защото, първо, бързо ще потъмнеят и, второ, ще изгубите голяма част от витамините и минералите на зарзавата. Трябват ви още една малка консерва аншоа в масло, крутони от препечен (не пържен) бял хляб, няколко зърна каперси. В дървено хаванче счукайте сол, черен пипер, 2 скилидки чесън, една лъжица лимонов сок. Добавете половин лъжичка сос Worcester, няколко капки сос Tabasco и още толкова качествен коняк. Разбъркайте с половин лъжичка дижонска горчица, лъжица винен оцет и повечко хубав зехтин. Бъркайте, докато получите хомогенна смес, която излейте смело върху марулята, рибката и крутоните. Отгоре поръсете щедро с настърган пармезан.
0 Коментара