Сминдухът е едногодишно тревисто растение с характерна силна миризма. Отглежда се като подправка и декоративно. В мародната медицина се използуват добре изсушените семена. Те са жълто-кафяви или червено-кафяви с характерна приятна миризма.
Семената на гръцкия сминдух са познати от древността. Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряне, а Плининий – при затлъстяване. Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри антисептици.
Сминдухът се използува широко в нашата кухня, както и в кухнята на различни народи. Със семената му се приготвя шарена сол (комбиниран с други подправки). В пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци билката се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Вари се с основните продукти.
Тъй като поема лесно други миризми, сминдухът трябва да се пази в добре затворени съдове, отделно от други подправки.
Семената стимулират обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешни органи и са умерено жлъчогонно средство.
Нашият народ е прилагал сминдух при кашлица, кръвохрачене, диарии, като слабително и полово възбуждащо средство. Външно се е употребявал под форма на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екземи.
Приема се под формата на запарка: една равна чаена лъжичка ситно стрито оеме от сминдух се залива с 200 мл кипяща вода; оставя се да кисне 2 часа, прецежда се и се изпива преди хранене. Дозата може да се повтори 3—4 пъти дневно. Друг начин на приложение: счукана на прах билка се приема по 1 чаена лъжичка преди хранене с конфитюр или 60 мл червено вино и малко захар.
0 Коментара