Разделното хранене може да изглежда на някои като сложна и неособено практична система от правила, но то е особено ефективно при хора с отслабена храносмилателна система, различни заболявания, алергии и наднормено тегло. Ако повечето диети не ви помагат да се справите с горните проблеми, то е защото храносмилателният ви тракт не усвоява и не елиминира достатъчно бързо поетата храна. В този случай си струва да опитате да се храните разделно.
Какво представлява разделното хранене?
Разделното хранене е древна система на хранене за оптимално храносмилане и усвояване на полезните хранителни вещества. В основата му е идеята, че отделните хранения трябва да са семпли, за да улеснят действието на храносмилателните ензими – естествения начин, по който тялото ни разгражда храната и усвоява полезните вещества, преди да елиминира остатъците. Тъй като различните групи хранителни вещества изискват различни храносмилателни ензими, поемането на твърде много различни храни на едно ядене може да обърка тялото и то да не е в състояние да произведе едновременно всички храносмилателни ензими, от които се нуждае. Това може да предизвика киселини, газове, стомашни болки и подуване. Ако редовно изпитвате подобни храносмилателни неразположения, е препоръчително да се храните разделно. Пренебрегването им може да доведе до по-сериозни проблеми и да нанесе непоправими щети на оргазнима.
Последствия от лошото храносмилане
Едно от най-честите последствия от нарушеното храносмилане е обърканото действие на храносмилателните ензими. Така вместо ензимно може да стартира бактериално разграждане на храната, което води до гореспоменатите проблеми и създава отровни отпадъчни продукти в организма. Друг резултат от лошото храносмилане е преминаването на ненапълно разградена храна от стомаха в чревния тракт, където малки частици от нея могат да останат заклещени в чревните цепнатини и да загният, изпускайки токсини. Храната, която тялото не може да усвои, хаби ненужна енергия и претоварва храносмилателните органи, което намалява тяхната функционалност. Неразградените храни са и плодородна почва за развъждане на болестотворни бактерии и допълнителен стимул за ферментация. Микроскопични частици храна могат да проникнат в кръвния поток и да предизвикат алергични реакции.
Решението
Много специалсти по здравословно хранене съветват да се храним „балансирано“. Това не означава да натрупаме цялото многообразие от хранителни категории накуп в чинията си. Така постигме точно обратния ефект, защото не можем пълноценно да усвоим хранителните вещества. Семплите комбинации от храни (едно до две хранителни групи на едно ядене) са най-доброто решение за хора с нарушено храносмилане, отслабена имунна система или хора под стрес.
Съществуват два подхода към разделното хранене. Условно ще ги наречем Първи и Втори тип разделно хранене. Първият тип е лека версия, предназначена за хора с нормално храносмилане и без сериозни здравословни проблеми, а вторият е особено подходящ за хора, страдащи от нарушено храносмилане и сериозни здравословни проблеми.
Първи тип – Разделно хранене за по-добро храносмилане
В основата му е редуване на отделните категории храни. Най-пълноценно се усвояват семплите хранения, които съдражат комбинация от максимум три вида храни.
1. Първо правило: изяжте първо протеините. Протеини са месото, рибата, яйцата, сиренето, млякото, варивата, ядките и семената. Започнете храненето си с тях. В нашата хранителна култура е залегнал навикът да поднасяме салатата преди основното ядене. По-добре обаче е първо да изядем протеините, тъй като те изискват повече храносмилателни ензими от зеленчуците. Когато консумираме богатите на протеини храни след зеленчуците и продуктите, съдържащи фибри, храносмилателните ни ензими и стомашни киселини може да се окажат недостатъчни за добро храносмилане.
2. Второ правило: яжте богатите на фибри храни самостоятелно. Такива са зърнените храни, хлябът, пастата, картофите, тиквата и т.н. Най-натоварваща за организма е комбинацията от богати на фибри храни и протеини.
3. Трето правило – комбинирайте горните две категории храни със салати. Салатите включват всички зеленолистни зеленчуци (спанак, лапад, целина, марули, рукола, целина, магданоз), несъдържащите фибри зеленчуци (зеле, карфиол, броколи, аспержи, репички, краставици, тиквички, лук, праз, гъби), както и кълнове. Салатите подпомагат разграждането на протеините и фибрите.
4. Четвърто правило: яжте плодове и сладки храни самостоятелно или в много малки количества за десерт. Благодарение на сравнително простата си въглехидратна структура сладките храни се разграждат бързо. Когато се консумират с храни от другите хранителни групи, те се разграждат най-бързо и простите захари в тях стават причина за ферментирането на останалите храни. Затова сладките храни и плодовете е добре да се консумират самостоятелно. По-добре е да изядете десерта 30 мин преди основното хранене или поне 4 часа след него. Един плод сутрин половин час преди основната закуска е отличен начин да прочистите организма и да подготвите храносмилателния тракт за работата му през деня.
Втори тип – Разделно хранене за оптимално храносмилане
Този тип хранене е по-рестриктивен, но е отличен за хора с проблемно храносмилане и такива, които искат да отслабнат или да запазят за по-дълго оптималното функциониране на храносмилателните си органи. Той включва всички горни правила и 3 нови:
1. Първо правило: яжте богатите на протеини храни, фибрите и мазнините в отделни хранения. Основните категории хранителни вещества, които познаваме (протеини, въглехидрати и мазнини), е най-добре да се ядат отделно. Комбинации като месо с картофи, боб с ориз и пиле със сметана не са добра идея за хората, които искат да спазват стриктно принципите на разделно хранене. Всяка от тези категории храни може да се комбинира със зеленолистни и несъдържащи фибри зеленчуци.
2. Второ правило: прясното мляко трябва да се консумира самостоятелно. Когато животинското прясно мляко се консумира в комбинация с други храни, то има склонност да се пресича около тях и да ги изолира от действието на храносмилателните ензими. Ако сте свикнали да ядете сутрешното си мюсли с прясно мляко, по-добре е да го замените с ядково мляко (бадемово, оризово, овесено и т.н.). Това не се отнася за ферментиралите млечни продукти като кисело мляко, кефир, сирене, които подобно на останалите протеини се комбинират добре със зеленолистни зеленчуци.
3. Трето правило: изключения. Всяко правило си има изключения. Ето някои от тях:
– Богатите на протеини храни може да се комбинират с кисели плодове (лимон, лайм, киви, ананас, грейпфрут, портокал, нар, домати) – например пиле с ананас.
– Пъпешът и динята се консумират задължително самостоятелно. Тези плодове се разграждат много бързо и когато се ядат в комбинация с други храни, са причина последните да ферментират.
– Марулята и целината могат да се комбинират с плодове, тъй като се счита, че улесняват разграждането на плодовете и простите захари.
Сушени на фурна чери домати
Ако ви попадне една кошница дребни градински доматчета, можете лесно да си приготвите вкусна гарнитура, с която да комбинирате основните протеинови или богати на фибри ястия.
Измийте добре, подсушете и нарежете на 2 доматчетата. Подредете ги в тава върху хартия за печене с разрязаната част нагоре. Поръсете с хималайска сол, черен пипер и чубрица. Напръскайте със зехтин. Добавете няколко скилидки чесън. Печете 3 часа на 50˚С.
Приберете готовите доматчета в плътно затворен буркан в хладилника и използвайте за гарнитура на месо, риба, паста или салата от леща.
Още съвети за здравословен живот и хранене – на сайта на Маги Пашова
0 Коментара