Блогът на Виктория Вецева Good to the last drop е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Виктория се състезава в категорията категория Визуално пиршество – Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling).

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Виктория Вецева и съм автор на блога Good to the last drop. Живея и работя в столицата. Работя като търговец в международна компания – лидер на пазара на ИТ продукти и офис консумативи. Наистина много харесвам работата си, тъй като е динамична и имам възможност да контактувам с много и различни хора. Много обичам природата, животните и всичко свързано с тях. Мога денонощно да гледам документални и филми с научна тематика. Пътуването ми носи особено удоволствие. Покрай воденето на блога започнах сериозно да се интересувам от фотография и смело мога да кажа, че това е второто ми сериозно хоби. Обожавам да снимам!

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Блога създадох в далечната 2008 година, тогава осъзнах, че гледам повече кулинарни предавания, отколкото филми:) Дълго време се чудех какво име да избера, исках да е различно. Повече от седмица не можех да измисля име за блога, докато един ден в книга попаднах на Good to the last drop – рекламен слоган за кафе. Тези думи изрекъл Теодор Рузвелт, когато опитал въпросното кафе.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Пораснах в кухнята на моята майка и двете ми баби. От всяка една се носеха вълшебни аромати. Винаги празнувахме заедно, цялото семейство. Събирахме се на големи трапези и винаги имаше много вкусна храна. Празниците са вълшебство в живота на хората, когато празнуваме се зареждаме с положителни емоции и красота. Празниците ни свързват и сплотяват, подобряват отношенията ни. Мисля, че времето прекарано със семейството е много важно. Времето си върви и нещата се променят, но традициите и спомените остават. Спомените от моето детство са ми много скъпи. Не се сещам какво е първото ястие, което съм сготвила, нито на каква възраст съм била, но помня каква супа Топчета направих преди много години. Беше катастрофа!

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Може да прозвучи нескромно, но се научих да готвя сама. Или имаш желание да готвиш, или нямаш. Ако имаш страстта, ако го правиш с любов, можеш да се научиш. Всичко е въпрос на отдаване.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог? 

Блогът ми дава на първо място възможност да контактувам с хора, с които споделям общи интереси. С част от тези хора станах много близка. Освен всичко това смятам, че воденето на кулинарен блог отнема доста време. Приготвянето, снимането и споделянето на всяка рецепта съвсем не е лесно, но пък е много забавно.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Никога не публикувам рецепта на всяка цена. Водя се от собствения си вкус, ако съм приготвила нова рецепта, която по една или друга причина не ми е харесала, не я публикувам. Дори да съм снимала ястието, ако не ми е било вкусно, явно нещо му липсва. Идеята ми е да споделям сполучливи рецепти. Ужасно разочароващо е да прекараш часове в кухнята, а накрая ястието да не става за ядене.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Не знам защо, но имам усещане, че най-запомнящите се моменти като кулинарен блогър тепърва предстоят.

Сладко или солено?

Определено солено. В блога има повече рецепти за сладки неща, но аз хич не съм любител на сладкото. За сметка на това обожавам почти всичко тестено и солено.

На кокал или с корен?

На кокал ми е по-вкусно:)

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Безспорно във всяко ястие на първо място е вкусът, след това естетиката. Много държа на красиво поднесената храна. На някого това може да се струва излишна подробност, но за мен е важно. Убедена съм, че човек трябва да се храни с всичките си сетива.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Храната за мен е не само общуване и ритуал, различна култура и акт на творчество, но и интелектуално предизвикателство. Трябва да знаем какво слагаме в чиниите си. Важно е да консумираме прясна, добре приготвена и вкусна храна. Човек изпитва радост от храната, когато тя е вкусна и му носи щастие. Щастието е истинско, само когато е споделено!

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако един ден имам възможност да напиша собствена книга, ще я посветя на всички хора, които не могат да готвят или се страхуват да експериментират. Бих ги посъветвала да приготвят неща с продукти, които харесват на вкус. Стъпка по стъпка да се научат да съчетават различни вкусове, за да придобият опит и самочувствие. Вярвам, че готвенето е естествено умение, което всеки човек трябва да притежава, за да се грижи за себе си, за своето семейство и приятели.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Майка съм на прекрасно момче, което обичам безкрайно. Да, с него се гордея много. След раждането му животът ми придоби друг смисъл. Дори не искам да си спомням как съм живяла без него.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Разбира се, че имам гафове в кухнята, всяка домакиня е правила такива. Както вече споменах, първата супа топчета, която сготвих беше ужасна. Направих огрооомни топчета, които варих много дълго време, в резултат на това зеленчуците се смиха. Получи се някаква зеленчукова каша с кюфтета, и за да не се изложа дадох всички „топчета“ на кучето.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Най-много се гордея със солените чийзкейкове, които приготвям, затова ще споделя именно такава рецепта.

Чийзкейк с три вида сирена

Необходими продукти за 20 см. форма:

За основата: 160 г солени бисквити (крекери)

80 г масло

50 г пресни бейби листа червено цвекло (спанак или рукола)

За чийзкейк слоя: 500 г рикота

100 г ситно нарязана мозарела

50 г пармезан

3 яйца

1 с л натурално пшенично нишесте

сол и бял пипер

За украса: 1 ч л ситно настърган пармезан

100 г прошуто

чери домати

няколко свежи бейби листа цвекло (спанак или рукола)

Начин на приготвяне:

Поставете солените бисквити (крекери), маслото и листата цвекло в блендер и ги смелете.

Вземете форма за торта или ринг с размер 20 см. Сложете смляната основа и я притиснете добре с лъжица към дъното на формата.

Сложете я в хладилника за 15-20 минути.

Фурната загрейте на 180 г.

В купа разбийте яйцата. Добавете рикотата и разбъркайте добре.

Моцарелата нарежете на малки парчета. Прибавете я заедно с настъргания на ситно пармезан и нишестето към яйчената смес.

Разбъркайте отново и подправете с бял пипер и сол на вкус.

Извадете основата от хладилника и върху нея изсипете сместа от сирена. Загладете хубаво с лъжица.

Печете чийзкейка около 35-40 минути или докато придобие приятен златист цвят отгоре и сместа стане твърда при допир.

Използвайте клечка и тествайте, за да сте сигурни, че е опечен добре.

Извадете го от фурната. Оставете да се охлади преди да го украсите.

Украсете със свежи бейби листа червено цвекло, ленти прошуто и чери домати. Поръсете чийзкейка с настърган пармезан.