Блогът на Соня Серафимова Светът на Сончето е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Соня участва в надпреварата в категорията Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч.
Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.
Представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?
Аз съм Сончето, от София, по образование – аграрен икономист. Обичам да готвя, да пътувам и да чета. Харесвам празниците, приятните изненади и хубавото време.
Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?
Блога го започнах, защото обичам да готвя и експериментирам, а ми омръзна да търся рецептите си по тетрадки и тефтери, или записани на хвърчащи листчета, които често изхвърлях, защото не можех да свържа рецептата с ястието. Исках да имам едно място, където да събирам рецептите си и да намирам бързо това, което ми трябва. Когато започнах, ми беше много трудно да записвам точни мерки в процеса на готвене, да снимам и да публикувам. Но лека полека свикнах и за мен това се превърна в любимо занимание. В началото си пишех за себе си, далеч от мисълта, че някой ще ме чете и следи, и не казвах на никого нищо. С течение на времето срещах мои рецепти във виртуалното пространство, започнаха да ме питат: Ама това ти ли си? И бях разконспирирана от роднини и приятели. Честно казано, това внимание малко ме стряскаше, но и с това свикнах.
Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?
Баба ми и дядо ми гледаха животни, обработваха ниви и градини. Аз съм от това поколение, което е израсло със собствено произведена храна. Знам вкуса на домашното кисело мляко, цвърчащите в мазнина пръжки и току-що извадения хляб от фурната. Най-големите празници бяха Бъдни вечер, когато се събирахме на вечеря, седнали на земята, и Сирни Заговезни, на който изпълнявахме всички традиции.
Всички жени в моето семейство са готвачки. Едната ми баба беше факир на баниците, другата пък си имаше правило: Не изпускай яденето от поглед! Мама пък си има специалитети, които са си нейна запазена марка.
Простички яденета си правех още като тийнейджър, но сериозно започнах да готвя, когато се роди първото ми дете, което вече е в гимназия. Бях решила, че няма да я записвам на кухня и да й давам готови пюрета. Покрай супичките и кашите, готвех и за семейството.
Дали е било точно първото ми ястие, не съм сигурна, но е първото, което приготвих с такова голямо желание. Масланица с пръжки и сирене – става любима на всички, които съм почерпила с нея. Правя я и до днес.
Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Научих се да готвя с питане – питах мама, баба и приятелки, с четене – тогава нямаше още интернет и се ровех в старите книги за нови рецепти, с любопитство, с успехи и провали. Научих най-вече мъжете в семейството ми да готвят. Дъщеря ми е най-големия ми помощник – пазарува в последния момент забравен продукт, помага за снимките, дегустира всичко и дава оценки, но не може да си опържи едно яйце. Мама, макар да е веща готвачка, се допитва за някое ястие до мен. Съпругът ми е консервативен. Когато сготвя нещо по-екзотично, смръщва вежди и си прави мусака. А синът ми е този, който го влече готвенето – гледа, любопитства и се опитва да готви сам.
Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
Блогът ми действа и разпускащо, и ми дава дисциплина. От една страна – това си е едно мое местенце, в което събирам своите рецепти и впечатления от пътувания. Хоби, което ме разтоварва, и се радвам, че го имам, защото е възможност да се върна назад и да си припомня емоциите в даден момент. От друга страна – осъзнавам, че хората ме четат и някой ще пробва някоя рецепта. И имам отговорността да напиша точните пропорции, температура на печене (макар, че това е доста относително) и да предоставя снимка. И трябва да съм точна, за да не подведа някого.
Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Дъщеря ми е най-верният ми дегустатор. Дори и да се случи да не хареса някое ястие, винаги ги опитва. В блога си представям само рецепти, които са се харесали поне на един от семейството. Има ястия, които готвя почти всяка седмица, а не съм описала, защото ме е домързяло да снимам и знам, че ще има следващ път. Има ястия, които съм ги сготвила само веднъж. Тях се старая да ги записвам, за да не ги забравя. Има ястия, които не съм публикувала заради лошите снимки. И до ден днешен най-трудно ми е снимането. Всички онези красиви снимки и презентации, които срещам в другите блогове, на мен не ми се отдават. Някои ястия публикувам още на същия ден, други отлежават с месеци и чакат да дойде момент. Нямам система. Готвя с желание и пиша с желание.
Сладко или солено?
И сладко, и солено. А може и сладко-солено.
На кокал или с корен?
На кокал и на корен. Месо с картофи. Това е най-печелившата комбинация за семейна вечеря у нас. Но ако трябва да избирам – определено на кокал. Израсла съм със свинско, агнешко и телешко. Сланина, ребърца, суджуци, кървавици и пълнени агнета. Татко не сядаше без месо на масата. Сега дъщеря ми е такава.
Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?
Вдъхновява ме всичко – видяна рецепта, случайна снимка, спомен, емоция, непозната съставка, конкретна тема, отправено предизвикателство… Най-хубавите ми ястия стават, когато са спонтанни, породени от момента и сготвени в крачка.
В какво се състои радостта от храната за теб?
Домашно приготвената храна ме връща в детството, навява ми приятни спомени и събира любимите хора на масата.
Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
На семейството ми – за обичта, за подкрепата, за търпението и заради всички онези мигове, в които чакат с вилица в ръка да пробват, а аз ги възпирам, защото първо трябва да снимам…
Кое е нещото, с което истински се гордееш?
С най-големите ми шедьоври – децата ми.
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
В началото най-трудното ми ястие беше боб чорба. Тъй като изпитвах огромен страх от тенджерата под налягане, използвах обикновена. И се почваше едно варене цял ден – непрекъснато доливане на вода, пробване на бобчетата, докато не станат наполовина и голямо готвене за две панички чорба. Сега гафовете ми обикновено са свързани с приготвянето на сладкиши и торти. Те са ми ахилесовата пета. Признавам, че тортите по-често не са ми ставали успешни и са заминавали в кофата. А най-големият ми гаф са френските макарони. Няма друго ястие, което да ми е било такъв кутсуз. Толкова много опити и толкова много провали. Цялата кухня омазана не помня колко пъти вече за десет макарончета, които не стават и не стават! Но не се отказах и се радвам, че накрая им намерих чалъма.
Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Като всеки готвач съм горда с всяко ястие, за което ми кажат: Това беше много вкусно! Горда съм и с онези ястия, които са си мои специалитети. Но любимата ми рецепта е именно тази, която ме връща в детството: усуканата масланица с пръжки и сирене
УСУКАНА МАСЛАНИЦА С ПРЪЖКИ И СИРЕНЕ
Продукти:
1200 г брашно
1/2 кубче мая
2 яйца
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет
1 коф. кисело мляко
1/2 коф. вода
За плънката:
300 г сирене
пръжки – ако са консервирани или замразени – 2 бебешки бурканчета, а ако ги правите в момента – от сланина 500 гр.
Обърквам маята със захарта и малко брашно да шупне. Пресявам 1 кг брашно и правя кладенче в средата. Останалото брашно е за доумесване и разточване. Изсипвам всички продукти и замесвам меко тесто. Разделям на 8 топки и оставям да се отпуснат за 10-тина минути. Разточвам всяка топка на кора, но без да стават тънки като за баница. Нареждам в голяма тава или направо на плот кората, отгоре наръсвам с 1 лъжица от мазнината от пръжките /те трябва да са затоплени ако са консервирани или замразени/, по 1-2 лъжици от самите пръжки и сирене.
Разточвам следващата кора, слагам я върху предишната и пак наръсвам с мазнина, пръжки и сирене. И така докато стигна последната кора, която оставям без плънка. Така наредените кори една върху друга разрязвам на четири и всяка четвъртина усуквам отвътре навън.
Прехвърлям парчетата в тавата, в която ще пека и оставям да втасва за 20 минути, колкото да се отпусне тестото.
Слагам усуканицата в студена фурна и включвам на 150 градуса на долен реотан с вентилатор. Когато започне да се зачервява отстрани, включвам и горния реотан. Цялото печене е около един час. Изваждам от фурната и още гореща я изваждам и я слагам на поднос.
0 Коментара