Блогът на Ина Костова Вкуснотийки с Ина е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Ина Костова се състезава в категориите Топло от фурната – Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници и Сладко удоволствие – Най-добър блог с рецепти за торти.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Ина Костова и съм родена в Казанлък. По образование съм технолог-моделиер на облекло и икономист. Работя като офис-мениджър в Пловдив, където живея със семейството си. Имам две невероятни деца – син на 18 г. и дъщеря на 14 г., и прекрасен съпруг, който ме подкрепя във всичко.

Освен кулинарията, много обичам да пътувам, да посещавам нови и интересни места и забележителности. Също така – и да рисувам, но за това отдавна ми остава все по-малко време или по-скоро рядко се сещам. Дори мога да кажа, че рисуването замених с фотографията (напълно любителски, разбира се). В това отношение най-близките ми, особено децата, отдавна са вдигнали ръце от мен, тъй като много често ги „преследвам“ с фотоапарата, опитвайки се да запечатам някой момент и така да го превърна в спомен.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Блогът се роди след няколкомесечен размисъл вкъщи и насърчаване от половинката ми. Голяма част от приятелите ме разпитваха за една или друга рецепта, кое как да направят и т.н. Спомних си за времето, когато аз се учех, колко по-разбираемо и по-лесно ми е било, когато видя с очите си как се прави едно ястие, затова прецених, че ще бъде най-добре както за мен, така и за тях, да опиша рецептите си и те да бъдат придружени със снимки за улеснение.

Почти веднага след като го създадох, разбрах, че освен на тях, съм полезна и на други хора, желаещи да опитат от това което приготвям.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Вкъщи държим на традициите и се опитваме да ги спазваме. Първото ястие, ако мога така да го нарека, което направих съвсем сама, бяха всеизвестните за онова време бонбони Таралежки. Тогава имах рожден ден, навършвах 9 г. и исках това да е изненада вкъщи. Получиха се много вкусни.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Първите ми учители, разбира се, бяха моите майка, баба и най-добрият кулинар за мен – моят дядо, който готви уникално вкусно. Мисля, че той е най-добрият ми учител като дете, макар че и сега се допитвам до него за някои неща. Та благодарение на него и малко по неволя (майка ми по това време беше гипсирана цялата от кръста нагоре и аз трябваше да се заема с голяма част от домакинството), мога да се похваля, че някъде около десетата си година вече готвех самостоятелно манджа с картофи, леща и супички. Дядо и баба обясняваха разбираемо и аз си записвах всичко дословно, първо на хвърчащи листове и след това пренасях всички рецепти в един дебел червен тефтер. В тинейджърските си години вече се опитвах сама да се уча, ровейки се из готварските книги на майка ми. Беше ми много забавно как от някакви сухи продукти се получават завъртяни и вкусни ястия.

Старая се да уча децата си, когато имат желание и време покрай този динамичен и модерен техен живот, но нека първо изживеят най-прекрасните си тинейджърски години, а готвенето – то тепърва ги чака, няма да избяга. А пък и имат мен, аз винаги ще съм насреща за някой съвет или помощ.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Да водя блог ми носи удовлетворение, че съм успяла да помогна на някого. Удовлетворение от това, че някой се е доверил на моя рецепта и е останал доволен. Удоволствие от самият процес на публикуване, особено снимките… :) Много ми е „трудно“ с тях. Как да избера 7-8 снимки от 200 примерно, като повечето ми харесват :)

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

В повечето случаи рецептите ме избират :) или пък изпълнявам желанията на децата и мъжа ми. Най-често приготвям ястия, които са съобразени с нашите вкусове. Доста често импровизирам и, когато всичко е успешно, го споделям в блога.

Случва се от един продукт, който съм видяла в магазина, да започнат да ми се въртят разни хрумки в главата. Или пък нещо ме е впечатлило в някой кулинарен сайт. Или пък съм решила да опитам нещо ново, някоя стара, позабравена рецепта или такива, които имам от дядо и от майка ми. И, разбира се, старая се те да са достъпни за хората. Да не са сложни за изпълнение и като стойност на продукти да са поносими, за да може повече хора да се опитат да ги направят.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Всички моменти като кулинарен блогър са запомнящи се. Може би най-много се радвам, когато получа положителни отзиви за някой свой експеримент, защото, честно казано, тогава се старая да създам нещо освен за някой празничен повод вкъщи и специално за хората, които следят блога ми и се радвам, когато то бъде оценено. Например, както се случи сега с Въртяната пита със сирене. Нея я направих за всички мои виртуални приятели, за да има нещо по-различно, лесно и интересно за тях. Защото, повярвайте ми, вкъщи нямат никакви претенции за вида на баницата, семейството ми обича всичко, което им приготвям от тесто със сирене и за тях външният вид не е чак толкова от значение.

Сладко или солено?

И сладко, и солено.

На кокал или с корен?

И двете.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

В ястията ме привлича вкуса на първо място. Естетиката на второ. И на трето място – случката или спомена. Много обичам да готвя с масло и много обичам да меся. Тогава се връщам към най-милите ми и вкусни спомени от детството. Като дете прекарвах ваканциите при баба и дядо в моя любим Асеновград. Дядо работеше в близката хлебопекарна и винаги като се прибираше от работа, носеше топъл хляб. Аз лудеех на двора, а баба се провикваше от терасата да се прибера за следобедната закуска. На масата ме чакаше филия, намазана с масло и поръсена с домашна ароматна чубрица или пък отчупен крайшник, пълен с кашкавал, който е омекнал от топлината на хляба, и нарязан домат, откъснат от градината на дядо.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Радостта от храната… На първо място в това, че храната има онази вълшебна сила да сплотява и сближава хората. Обичам, когато цялото семейство се съберем на масата. Когато се суетим в кухнята, приготвяйки нещо по-завъртяно или по празниците, когато всички участваме в приготвянето на ястията, размислите относно менюто, смеха, топлината, радостта, забавните моменти и хаос които настъпват, когато няколко човека се опитваме да приготвим гозбите, разположени на една маса – метър на два. :)) И на второ, насладата която изпитваш, отхапвайки от вкусотията, която ти си приготвил или някой е приготвил за теб.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Първата ми кулинарна книга:)) ще е посветена на моя дядо, а втората – на моите деца и съпруга ми. Те са моите вдъхновители, моите критици и най-големи любители. Заслужават го, особено заради тормоза, който им налагам с процеса на снимане на всяко ястие, което съм решила да публикувам. Понякога ми става жал, когато ги гледам с какво нетърпение ме чакат да приключа със снимките, за да може да седнем да се храним. Но нали ме обичат и знаят, че е за добра кауза…, търпят ме, горките. А и още ми минава номерът с: „…тъкмо докато наснимам и ще е поизстинало…“

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Горда съм с децата си, те са невероятни – истински герои. Да са ми живи и здрави! Скоро дъщеря ми сподели с мен, че в час по философия говорели за прераждането и учителката им разказала, че много преди да се родят, душите на децата сами избират своите майки (родители). Така че, ако това наистина е така, мога само да им кажа: „Благодаря ви, че ме избрахте за своя майка!“

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Имам два големи гафа, които никога няма да забравя. :))

Бях в трети клас…и успешно реализирала първата си самостоятелна кулинарна творба – бонбони Таралежки, освен това имах опит и в приготвянето на кекс (заедно с майка ми). Няколко месеца по-късно си въобразих, че явно много ми се отдава, че вече съм доста добра сладкарка :))) и реших да изненадам майка ми, като я посрещна от работа с най-вкусния сладкиш, който някога е опитвала. Зарових се в кулинарните книги, които си беше купувала, и си избрах един какаов сладкиш. Има обаче една подробност :)) – до този момент не бях отваряла такава книга и когато се зачетох в рецептата, изведнъж пред мен се появиха някакви странни съкращения – ч.л., ч.ч., мл, гр., к.л. и т.н. Четях и се чудех, четях и се чудех, и в крайна сметка реших! Ще се ориентирам по цифрите пред странните съкращения. И започнах. По едно време сместа ми се стори доста подозрителна, защото имах спомени от кексовата смес, която доста често забърквахме с майка ми и, че беше гъста като каша…, ама чак пък като тесто за питка никога не е била… Но се успокоявах сама, като си казвах, че най-вероятно този сладкиш ще е много по-вкусен от някакъв си обикновен кекс и затова тестото е такова. И като започна едно месене… Месих, месих… Даже и го изпекох. Е, изненада имаше. Беше толкова твърд, че дори ножът не можеше да потъне в него, пък камо ли да се реже. Първоначално бях малко разочарована от себе си, но после падна голям смях.

И вторият ми гаф…, може би бях 7-8 клас. Вече с опит ;)), можех да правя почти всички манджи, мусака и т.н. Исках да направя пататник, който дотогава обаче не бях правила. Отново за изненада :)) и съответно, нали ще е изненада, не се допитвам до никого. Знаех някои неща за подправките или по-точно, знаех какви трябва да са за манджичките, с които имах опит… Всичко беше точно, докато не наблъсках в него равни количества джоджен и чубрица. Какво да кажа, ухаеше толкова апетитно, но вкусът от многото подправки беше така горчив, че и кучетата пред блока не искаха да го ядат.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Трудно е да избера любима рецепта. Всички са ми мили, защото съм ги правила с много желание и любов. Тортата с крем от тиква и маскарпоне, козунака на конци, кекса с карамелов крем, въртяната пита, пилешките гърди с гъби и топено сирене, бисквитените торти и т.н., но като че ли най-много се открояват Станимашките сармички, които са характерни за Асеновград. Рецептата не е моя авторска, но се гордея с нея. Тя е от тези рецепти, които се предават през годините и е свързана и с традициите, и с топлите ми спомени от детството при баба и дядо.

Станимашките сарми са изпитание за търпението, но си струват старанието и труда. Основното за тях е, че те се правят малки, и колкото по-малки, толкова по-вкусни!

Станимашки сарми

Един от най-известните деликатеси в Асеновград са т.нар. Станимашки сармички. Историята разказва, че още през 18 век, когато Станимака (Асеновград) е бил с гръцки етнически облик в близките женски метоси и манастири около и в града се приготвяли прочутите и до днес станимашки сармички т.нар. „кириос сарми“ (господарски сарми). Когато тези метоси и манастири са били посещавани от скитащи православни проповедници (таксидиоти), както и от заможни турски чиновници и военни, гостоприемните калугерки са ги гощавали с такива сaрмички. Славата на този местен кулинарен деликатес се носи още от тогава.

Необходими продукти:

500 г кайма

3/4 ч.ч. ориз

4 с.л. доматено пюре

1 ч.л. червен пипер

кимион

черен пипер

листа от кисело зеле /около 2 зелки/

мас или олио

Начин на приготвяне:

Най-напред нарязваме листата на киселото зеле на ленти широки от 3 до 5 см и дълги от 7 до 9 см. (и да не ви се получат равни ленти, това не е фатално, важни са размерите).

След това омесваме каймата с измития ориз, доматеното пюре и подправките. Добавяме 2 с.л. мас (желателно е) или 3 с.л. олио. Отново объркваме всичко добре.

На дъното на тенджерата поставяме 2 листа кисело зеле (може и да са нарязани на ситно).

След като сме си подготвили всичко, пристъпваме към свиването. Взимаме лист зеле (лента), слагаме малко от плънката кайма и ориз и навиваме на рулце, което леко притискаме в дланта.

Готовата сармичка пускаме в тенджерата. И така процедираме с всички останали, до изчерпване на плънката и листата зеле. Добавяме 3-4 с.л. мас или ги обливаме с олио.

Тук основното, което трябва да отбележа, че Станимашките сарми не се сгъват като плик, те просто се завиват на рулце и се притискат леко; и не се нареждат в тенджерата в кръг една до друга, а се пускат внимателно в нея.

След като сме свили всички сармички, ги притискаме отгоре с чиния и наливаме студена вода, която да достига до последният ред сарми, но не по-нагоре.

Поставяме ги на котлона на най-вискота степен и след като заврат, намаляваме на средна степен.

Варим до сваряване на ориза и омекване на зелевите листа. При нужда доливаме малко вода.

Аз винаги си ги опитвам дали са готови. Но, като цяло, след като заврат, им е необходим горе-долу час.

След като ги махнете от котлона, ги оставете захлупени поне 20 мин., и тогава сервирайте.

Трябва да спомена също, че за да станат малки сармичките и да могат лесно да се навиват, листата зеле трябва да са тънки и меки.