Да се каже, че Мария Валевска е била просто любовница на Наполеон е ужасно малко. Животът на полската графиня е такава изумителна репродукция на епохата и моралните й категории, че покрай посветената на нея тлъстичка торта ще трябва да кажем и още нещо.
Мария се ражда в доброто графско семейство Лачински, но още 18-годишна я харизват на 70-годишния Анастасио граф Колона Валевич-Валевски. На отчаяните й въпроси домашните отговарят, че е безумие да не съумее да обикне твърде богатия старец, от когото, прочее, веднага ражда син. Едва 20-годишна попада пред хищния поглед на Наполеон, но го отблъсква. Едва енергичната намеса и убедителните национални аргументи на полските патриоти и лично на съпруга й я карат да избере ложето на корсиканското джудже.
Следват седем години, които Мария прекарва с Бонапарт, наричана от войската „неговата полска жена“. Когато Мария забременява, Наполеон демонстративно се разделя с бездетната Жозефин Боарне, която години наред го потиска с обвинения в стерилност. За удобство императорът моли официалния съпруг да припознае детето му с Мария, макар никой да не вярва в тази история за младия Флориан Александър Жозеф. И точно в зенита на незаконното им щастие Наполеон я разкарва, защото не може да се жени за наложницата си, а взема Мария Луиза, щерката на австрийския кайзер. Въпреки уговорките им изгнаникът никога приживе не допуска Мария да го посети в английски плен. На фона на целия оперетен трагизъм Мария се жени за пореден път, пак за граф (този път белгийски), при това братовчед на живия и заточен Наполеон. И таман в разгара на поредната планировка за пътуване до Св. Елена и непосредствено след раждането на поредния й син, едва 21-годишната Мария умира от двустранна хидронефроза вследствие на бъбречни камъни. Трагично като в роман, слугинско като в комикс.
През 1937 г. се чудят каква драматична роля да измислят за Грета Гарбо и се хващат за тази история. Гарбо играе хладно като варена риба. Стройният и красив Шарл Боайе представлява кривокракият и шкембест късак Бонапарт. Ад! Нищо общо с истинската Мария Валевска… Също като тази торта, която е получила името си вероятно много по-късно и като добър рекламен трик. Което не й пречи да е божествена, особено за любителите на по-тежички десерти!
ТОРТА „ПАНИ ВАЛЕВСКА“
Продукти:
- 4 ч. ч. захар
- 1 яйце
- 300 г масло
- 2 с. л. мед
- 2 с. л. сметана
- 2 ч. ч. брашно
- 1 ч. л. сода бикарбонат
- 20 г лимонова кора
- 10 яйца, разделени на жълтъци и белтъци
- 1 ч. ч. прясно мляко
- 1 ч. ч. орехи
- 10 г ванилова захар
Приготовление на блатовете:
Разбий яйцето, 1 чаша захар и 100 г масло. Добави мед, сметана, сода и лимонова кора. Добави пресятото брашно и омеси до гъсто тесто. Намажи с масло форма за торта, на дъното постави изрязана хартия за печене. Изсипи с намокрена лъжица една трета от сместа и изпечи в предварително загрята на 180° С фурна около 15 – 20 минути (така приготви три блата). Остави да изстинат.
Приготовление на целувчения слой (безе, меренг):
Разбий 10 белтъка на пяна, добави 2 ч. ч. захар и доразбий до твърди връхчета. Разпредели белтъка с шпатула на тънък слой в тавичка, застлана с хартия за печене. Печи на 150° С в предварително загрята фурна около 15 минути, после намали температурата на 100° С и печи около 1 час на леко открехната фурна. Остави да изстине напълно, натроши студеното безе на малки части.
Приготовление на крема:
Загрей, но без да кипва, 1 ч. ч. мляко и 1 ч. ч. захар. Разбий жълтъците и добави към затоплената смес, бъркай непрестанно до сгъстяване и дръпни от огъня. Остави крема да изстине, прибави 200 г масло с ванилията и разбий. Добави част от нарязаните с нож орехи
Сглобяване:
В съда за сервиране разположи първия блат, намажи с една трета от крема, поръси с една трета от безе (натрошената целувка). Повтори с трите блата. Отгоре поръси тортата с останалите нарязани орехи. Преди сервиране нека тортата преседи в хладилник около 1 нощ.
Текстът е откъс от книгата „Така би замезил дядо ти“, издание на Gourmet Publishing. Това е вторият наръчник на Петър Стоянович за прохождащи и напреднали мераклии в готварството и в живота: вкусна и забавна книга за любителите на добрата кухня и литература.
Според собствената му автовизитка, г-н Стоянович е 50-годишен, неженен, неосъждан, източноправославен, родом и духом от София. Историк, преподавател, журналист, министър, ловец, кучкар, женкар, кулинар.
След успеха на предишната му кулинарна книга „Така би сготвила баба ти“, Петър Стоянович изненадва със следващото си творение – сред над 150 подбрани, изпитани и препоръчани рецепти, авторът не пропуска да разкаже и множество лични забавни истории.
0 Коментара