Блогът на Мария Пепелджийска Цветно… с Пепеляшка е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Мария се състезава в категорията Кулинарни пътешествия – Най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи. 

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Мария Пепелджийска – живея в София, по образование съм икономист, но по душа и природа съм лакомник за шарени преживявания. Затова и моето най-сладко хоби е ЖИВОТЪТ! Много обичам да папкам и съответно да готвя, пристрастена съм силно към пътешествия по света и у нас, обожавам да бродя по непознати чукари и прашни друмища, да покорявам планински върхове със ски или с раница на гърба, да тропам народни танци, да се „приземявам“ с йога, да градинарствам чат-пат… май стана цяла колекция от хобита и интереси!

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Доста е пресилено да нарека моя блог кулинарен, щото всички знаят че е тюрлю-гювеч от пътеписи, рецепти и разни такива сладки и цветни благини от живота… Но все пак всичко тръгна от един кулинарен форум, там се запознах с емблематичната в тези среди Йоли, а също и с Пепчо, с Диана, с Илиана – всичките днес изявени кулинарни блогърки. Аз пък си записвах някои от моите експерименти в кухнята, и реших че няма да е лошо да си имам един електронен бележник с рецепти, вместо хвърчащи листчета.

Както казах вече, освен че обичам много да ям и да готвя, обичам и да пътувам, и всеки път се връщах у дома „преливаща“ от снимки, и ми се искаше да „облека“ тези снимки с думи, да ги сложа някъде за спомен на цялата наша сговорна дружина от приятели, с които пътуваме. Тогава съпругът ми рече – „Абе знаеш ли, че има една платформа Блогър… “ И така започнах да „консервирам“ нашите спомени, да записвам разни рецепти и да складирам всичко в блога. Мислех си да е като дневниче, тайно лично складче…, но то скрито-покрито няма в широкия виртуален свят, и много бързо бях „разкрита“… и така почти 10 години.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Най-живата картинка за кулинарните традиции на моя род е коленето на прасе зимъска в къщата на дядо ми и вуйчо ми. Наставаше титаничен родови гуляй с печени касапски мезета на жарава, уникално вкусен бахур, пърлена кожичка, огромна тава с кисело зеле и осмянка, гозба с черен дроб и сушени сини сливи. Виното се пиеше от бакъри, а за финал винаги приключвахме с игрива тракийска ръченица. Понякога отнякъде проплакваше гайда…

Аз бях много злоядо дете, още по-злояда девойка, макар дори и на мен да ми звучи невероятно. А на 18 години всяка девойка и добре да живее, пораства и се озовава в Студентски град в една соц гастрономическа пустош и студентски столове на всяка крачка из София, в които аз обаче не желаех да стъпя. Всички пари, които ми пращаше мама профуквах за парцалки и с мои приятелки си купувахме варени свински уши от супера за 60 стотинки килото и така преживявахме. И някъде във втори курс вече ми дойде до гуша от глад и мизерия, и сготвих сарми, после кюфтета, картофена яхния… и се почна едно наваксване на туй що бях пропуснала като малка да изям в кулинарното царство-господарство. Нооо, свинските уши и до днес са ми любими… Мама, милата, все ме гълчеше – „Ако съм знаела какво добро прасе ще станеш, да не бях изревала толкоз сълзи от страх, че ще умреш от глад“.

В студентското общежитие имаше пъстра палитра от младежи от цял свят, които понякога ни канеха на вечеря с техни национални храни. Така се запознах с конгоанската полусурова кокошка и кубинския пържен микс от боб, с перуанското севиче, с гръцките сладки, с мароканските компилации между месо, ядки и сушени плодове, с немските вурстчета, с унгарския гулаш и руските пелмени. И за пръв път светът се отвори пред мен със своите аромати и вкусове… и бях запленена!

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Май съм самоука в кулинарното! Не съм живяла при баба, въртяща черпака по цял ден. Но от двете ми баби съм наследила умението да правя невероятни тракийски катми. Попивах туй-онуй от мама, леля, свекърва ми, и до днес готвя някои техни уникални гозби, които ми носят сантимент. Като че ли най-много неща съм научила от свекърва ми, която беше перфектна домакиня, а аз явно вече съм била узряла, тъй да се каже, за да попивам знания и опит. Преди много години, на Бъдни вечер, няколко месеца преди да се спомине много млада, свекърва ми ме научи да правя нейната изкусително красива и вкусна питка. А после свекър ми ни завеща нейната тетрадка с рецепти, която и до днес ползвам с радост.

Кого научих ли? Ами все се надявам да съм дала някаква кулинарна култура на двете ми дъщери. Като заминаха да учат едната в Лондон, другата в Мюнхен, две малко по-скучни кулинарни пространства, и с приятели се майтапехме как аджеба ще се справят там моите гурме-дъщери… Справиха се, попиха от култури на много народи, станаха гражданки на света, имат модерен усет, умения и познания, а понякога дори се съветвам с тях. Преди години голямата ми дъщеря беше на едногодишен стаж в Цюрих в архитектурно студио с много изявен усет към вкусната храна. И на изпроводяк моята Станимира им направи балканска 5-степенна вечеря, и това за около 20 колеги. Държахме „гореща“ връзка през целия ден и давах насоки (тоя дето е измислил скайпа трябва да го канонизират за светец!), всичко се получи фамозно и вечерята си беше направо фурор! А малката ми дъщеря Елена, която учи медицина в Мюнхен, още първата година организира и осъществи с помощта на други българи, презентация за България – кратко видео с история и забележителности, храна – баница, шопска салата, таратор и боб, и уоркшоп на право хоро… това всичкото за 70 души интернешънъл нейни състуденти. Та след тези две аз-съм-българче случки, съм ги признала моите щерки за сериозна конкуренция в кухнята, а и по-куражлийки са от мен със сигурност! Е, съпруга ми не успях нищо да науча – така и си остана неук, но виден столичен дегустатор и страстен консуматор!

Какво ти дава воденето на кулинарен блог? 

За мен воденето на кулинарен блог е забавление и отмора, понякога писането ми действа като медитация, като катарзис… Най-хубавите пътеписи и рецепти с биография съм написала точно в трудни моменти, психотерапевтирала съм се значи чрез писането.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Много, много интересни случки имам, и много мили писма получавам непрекъснато! Много пъти съм изпадала в мили и забавни ситуации, разпознавайки ме по разни места.

Ето един пресен пример – една сутрин рано отивам в Токуда за един преглед, вися пред кабинета и получавам лично съобщение на страницата на блога във Фейсбук, което гласи – „Скъпа Пепеляшке, теб ли видях сутринта в асансьора в Токуда? Да не си болничка? Аз съм ти голям почитател, чета всичко по няколко пъти, пробвам рецептите и пътуваме все по твоите маршрути. А съм тук за една малка кожна интервенция, вече приключих, стискам ти палци и при теб всичко да мине добре!“… Е, щях да падна, ама пък ми стана едно топло на душата и, разбира, се всичко с прегледа беше наред, все пак си имах изпратената позитивна енергия!

Друг случай – Преди години получавам имейл, ама много мил имейл, от една журналистка, която била впечатлена от моите пътеписи, покани ме да се запознаем на кафе, оказа се, че сме от една порода – тя е грамадански пътешественик, но и страшен кулинар, и… станахме семейни приятели и вече май минаха в шеги и закачки 7-8 години от оня пръв имейл. А колко пищни трапези сме споделили с тях…

А, и как да забравя тия двамцата блоговодители – Илиян и Иво, които чак на летището ми донесоха статуетката награда преди две години и ми взеха интервю, беше голяма емоция и признание за моята колеблива блогърска „кариера“!

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Моят блог е своеобразна шарена черга от случките на моя живот… Почти всяка рецепта има своя история или биография, свързана с пътуване по чужди земи, със сантимент от детството, с приятелска софра, или пък е толкова любима за мен и моето семейство, че искам да я „завещая“ на децата си…

Сладко или солено?

Солено, разбира се. Ако на една маса има впечатляваща шоколадова торта и сарми с кисело зеле, подозирам че ще избера сармите. Но много обичам и комбинацията между солено и сладко.

На кокал или с корен?

Ох, тук се затруднявам, защото обичам месото да е „бракосъчетано“ със завидни количества зеленчуци под всякакви форми.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Когато пътувам, аз буквално искам да изям света – оправдавам се, че е за да опозная и изследвам хората чрез техните кулинарни навици и традиции! Обичам да попивам уханията на пазарите – на дъхави билки и екзотични подправки, на хрупкави кроасани, на весела рибена чорбица, на печена шунка и хмел. Друг път мирисът е на френски парфюми и шик, на богове и демони, на древни цивилизации, на шоколад и лукс… Обожавам ароматите на улиците, когато изневиделица „разцъфти“ мирисът на домашна яхния, на селски хляб и доматена салца, мирисът на розмарин и мента, на октопод и узо, на вино и любов… Ей тези усещания искам после да пресъздам чрез ястия от тези места. И често успявам…

Най-любими са ми ароматите на Истанбул… този град ухае изкусително! А само да затворя очи и мога да се потопя в уханията на Мароко… Айде, отплеснах се!

Та, по въпроса… Последно време се впечатлявам много и от естетиката в чинията, вече сме преситени от какви ли не храни, но една чиния като произведение на изкуството ме затрогва – харесва ми да се храня първо с очи… Но все пак, когато говорим за храна – вкусът е от най-голямо значение, той стои над всичко.

Радостта от храната за мен е в споделянето… Често приготвям у дома тематични кулинарни пътешествия за приятели – подбора на менюто, суетнята в кухнята, аранжирането на масата ми е страст, еуфорията, която поражда хубавата храна, пламъчето благодарност в очите – това за мен е истински празник!

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако публикувам кулинарна книга?… Знам ли… що пък трябва да е посветена на някого?! Клише – сигурно на семейството.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Май моята най-добра визитка са моите две дъщери, те са моята радост, гордост и утеха! И най-красивото ми творение…!

Много съм горда и с многото и верни приятели, които имам. На които мога винаги да разчитам и за подкрепа, и за палава случка, и с които имам най-голямото богатство – страхотни спомени от един много динамичен живот.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Имам и гафове, разбира се! Този гаф се случи отдавна, когато рокендрола беше още млад, ние с мойто либе – също…, бяхме още гаджета и празнувахме сами в моята квартира Нова година. И аз ще го шашкам с моите вкусни сарми с кисело зеле… Да, ама не… захласнахме се ние в „празнуване“ и по едно време от кухнята се разстилат едни черни кълбета и пъплят на талази към нас. Само ако някога сте загаряли кисело зеле в тенджера, може да разберете за какво става въпрос – миризмата е зловонна, а тенджерата се изхвърля барабар със съдържимото, защото няма измиване… Така и си останахме гладни навръх Нова година, защото това щеше да е единственото ни празнично блюдо, но пък го обърнахме на майтап и се смяхме до захлас! Добре че след 12 часа бяхме канени при приятели, та там похапнахме – те бяха вече женени и не си бяха загорили сармите. Ама съпруга ми как се ожени за такава „Загори-тенджера“ кат мен, още се чудя…

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Ястието, с което най-много се гордея, не звучи много изтънчено, но ако е сготвено добре е просто грандиозно. С диво изобилие от мускусни ухания, с остри нотки на карамфил и чесън, една чувствена симфония от вкусове и аромати, изригващи в чинията…!

Задушена телешка опашка по римски Coda alla vaccinara

Необходими продукти за 4 порции:

• 1 кг и повече говежда или телешка опашка
• 3 суп.л. зехтин,
• 200 гр. свински гърди или бузи,
• 1 голям морков,
• 2 цели стъбла селъри,
• 1 голяма глава лук,
• 5 скилидки чесън,
• 1 връзка магданоз,
• 1 кг домати,
• 3-4 карамфилчета,
• сол и черен пипер на вкус,
• 400 мл качествено бяло вино,
• 30 г стафиди,
• 20 г кедрови ядки,
• 3 грама или 1 равна ч.л. натурално горчиво какао
• 1 ч.ч. домашен чист телешки бульон, само при необходимост

Начин на приготвяне:

Опашката трябва да се нареже точно по ставите, без да се наранява костта – получените парчета се наричат барабани. Аз накисвам за около час в студена вода, и подменям водата с чиста колкото пъти се сетя – така се отървавам от кръвта.

После много добре измивам със студена вода барабаните и ги подсушавам с кухненска кърпа от плат, не хартиена, защото тя залепва по месото.

Нарязвам свинските гърди на малки парчета.

Смилам в блендер нарязаните и почистени селъри, морков, чесън, лук и половината връзка магданоз.

Готвенето на опашката може да започне сега… В загретия зехтин запържвам до златисто свинските гърди, после прибавям и опашката. Запържвам при непрекъснато разбъркване около 5 минути.

Прибавям смлените зеленчуци и оставям да поври, докато се изпари цялата течност от зеленчуците при постоянно наблюдение и бъркане.

Точно в този момент се подправя със сол, черен пипер и карамфилчета, и се добавя виното.

Оставям да ври на слаб огън 30 минути и прибавям обелените и нарязани домати (ако доматите пуснат много течност при рязането – отстранете я)

На слаб огън оставям да се вари около 2 часа или докато месото започне да се отделя от кокалчетата, но не до пълно разпадане. Всичко зависи от възрастта на животното. Ако е говеждо – може би ще са нужни около 4 часа. През това време обаче хвърляйте по едно око в тенджерата – ако решите че е наложително, може да се прибави малко чист домашен телешки бульон или просто гореща вода. Аз прибавих около 1 ч. ч. тел. бульон, защото сосът става неописуемо вкусен и количеството му е от значение…Ако доматите пуснат повечко течност, може и да не се налага прибавянето на бульон.

На финала на готвенето прибавям предварително накиснатите в малко вино стафиди и кедровите ядки.

Какаото разтварям в един черпак сос от тенджерата и сипвам в гозбата.

Оставям да къкри още 15 минути. И вече си имам готова, уникално вкусна телешка опашка.

Сервирам ястието, поръсено с останалия магданоз.

Съвети за по-бързо приготвяне:

Ако искате да се подсигурите за готовността на месото, както аз често правя, след задушаването сварете за около час опашката в тенджера под налягане и продължете готвенето със следващите стъпки. Така времето за готвене със зеленчуците ще се намали драстично, а и ще си имате готова чаша бульон от варенето в резерва.

Може вместо домати да ползвате качествено доматено пюре Сирио, около 150-200 грама, но тогава задължително ще е нужен бульон.

Телешката опашка може да се сервира върху паста или с хубав домашен хляб. Ако трябва да се спазят римските традиции, част от соса се ползва, за да се сварят в него ригатони, типичната римска паста, и после задушеното се сервира върху пастата, която заради формата си е поела всичките аромати и вкусове на яхнията. Така вече си имате rigatoni al sugo di coda.

Няма нужда да споменавам, че чаша вино, съчетало в себе си южното слънце и страстта на италианците, е препоръчителната компания на тази гозба.

Наслаждавайте се на всяка хапка… живот, и да ви е сладко!