Блогът на Екатерина Мирчева My candy kitchen е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Екатерина Мирчева е номинирана в категориите: Жител на света – Най-добър блог с чуждестранни рецепти; Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч; Бързо и вкусно – Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство; Кулинарни пътешествия – Най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи. 

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Приятно ми е, Екатерина. Автор съм на блога My candy kitchen, освен него обаче имам и други любими занимания, които всъщност доведоха до създаването му и изпълват неговото съдържание.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Създадох „My candy kitchen“ в период, в който поради майчинство прекарвах доста време вкъщи и това беше начинът ми за разтоварване. В началото имах идея да споделям най-вече рецепти и дестинации, но с времето темите се разшириха и така доведоха до създаване на отделни рубрики. Контактите с хора, с които имаме еднакви интереси ми донесоха много позитивизъм и ето вече няколко години продължавам да водя този блог. Удоволствието да споделяш полезни идеи с други хора е наистина голямо. Благодарение пък на останалите блогове непрекъснато усъвършенствам кулинарните си умения и откривам нови места.

Вдъхновения за рецептите си откривам във всичко – в близките си, в местата, които посещавам, сезоните, продуктите, в кулинарни блогове, вестници, списания. Част от името на блога е всъщност начинът, по който ме нарича съпругът ми от момента, в който се запознахме. Заради разнообразните теми в него опитах два пъти да променя My candy kitchen с друго име, но в крайна сметка си го върнах. Просто това съм аз.

На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то? Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Не помня на колко години съм приготвила първото си ястие, но знам, че бях малка, когато готвех с баба и мама и те са моите първи учители. Последваха кулинарни книги, списания, вестници и впоследствие кулинарните блогове и сайтове. Не бих казала обаче, че съм се научила, кулинарията е необятна и има още много за учене. Затова и рецептите в блога ми вече са около 2000. Непрекъснато експериментирам и пробвам нови ястия. Колкото до това кого съм научила аз, не бих се изразила точно така, по-скоро съм помагала със съвети, насоки и правилни рецепти на много хора, най-вече на синовете ми.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето?

Родителите ми са традиционалисти относно начина на хранене. Това, обаче стимулира мама и тя непрекъснато разнообразява рецептите, като с класически продукти прави некласически ястия. Съпругът ми и децата ми харесват всякаква храна. Е, имат си изключения, по-скоро за продукти, но винаги се съобразявам с всички.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

В моя блог се споделя всяка сполучлива и вкусна рецепта и идея. По принцип готвенето у дома е съобразено със сезони и пътувания, така, че подборът на рецепти е съгласно това.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Когато създадох блога си изобщо не бях наясно с какво точно се захващам:). Мислех, че това е дневник на рецепти и пътувания, дори познавах много малко блогъри. Спомням си, че получих коментар и се шашнах кой и защо ми е писал в блога:). След време започнах всяка сутрин да пия кафето си в компанията на новите си виртуални приятели. По това време бяха модерни наградите и аз дори изпратих една такава на кой ли не:), нещо бях объркала някои блогове, та кой знае хората какво са си помислили.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Този блог винаги ми е носил положителни емоции, най-високата оценка за мен е тази на близките ми, но не мога да пропусна уважението и отношението към мен и блога ми, изразени в: партньорства с различни фирми, награди в кулинарни конкурси, медии и положителни отзиви от читатели.

Сладко или солено?

И двете.

На кокал или с корен?

И двете.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Визията на едно ястие е от значение само докато го опитам или докато прочета рецептата му. След това везните накланят в различни посоки. Географският район и произход оказват силно влияние върху кухнята ми, особено ако се интересувам или съм посетила същия. Запомнящи се случки имам около доста ястия и винаги, когато ги приготвям, си спомням с усмивка за тях.

Радостта от храната е да я споделиш най-вече с хората които обичаш. Удоволствие е също и да знаеш, че рецептите ти присъстват в много домове и на много празнични трапези.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако един ден напиша кулинарна книга, ще я посветя на Любовта, но няма да е афродизиак, а с рецепти, посветени на хора и моменти.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

О, гафове да искаш, че кой няма? Запечатал се е в съзнанието ми първият такъв, малко екстремен дори. Когато бях много малка и реших да правя сладко от ягоди, но отидох навън да играя и … запалих тенджерата на баба ми. Ужас, добре, че баба е влязла навреме. Слава Богу, следващите ми гафове бяха поне безопасни. Като например пилето с ориз, което така изсуших, че татко почукваше с вилица и беше много забавно. Но сега съм майстор точно на тази рецепта :)

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Истински се гордея с децата ми. А кулинарно – всяко ястие и десерт, които съм направила и след които са останали само празни чинии и доволни погледи са повод за гордост. Признавам, че съм изпитвала възхита и от първата си застройка на супа, но има такива, които изискват прецизност като: Суши цвете, Милфьой, Торта Опера, Френски макарони, Австрийски щрудел, Българска точена баница и др.

Доста трудно ми е да се спра само на една рецепта, но избрах „Дърпана баница“, най-вече защото в моята рецепта има една тънкост, много хора се престрашиха да я направят и резултатът дори надмина моят. Ето това е повод за гордост, когато видя рецептата си, изпълнена от друг, с резултат, надминал и моя. Това означава, че рецептата е обяснена добре.

Дърпана баница

Необходими продукти:

• 1 кг брашно
• 1 с.л. сол
• 600 мл хладка вода
• 1 яйце
• 1 с.л. оцет
• Плънка: 2 яйца
• 400 гр сирене

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява в купа или на плот. Добавя се солта и се разбърква. Прави се кладенче и в него се налива водата, оцета и яйцето.

Замесва се тесто. Ако е необходимо, може да се добави още брашно, но при мен досега не се е налагало.

Тестото се оформя на топка, покрива се със стреч фолио и се оставя да престои около 15 минути на стайна температура.

След това от него се оформят по-малки топки – горе-долу 6 на брой.

Всяка топка се полива хубаво с олио (над купа) и всичките топки се поставят в същата купа, покриват се с фолио и се оставят да престоят около 30 минути.

Взима се една топка и първоначално се разточва на кора, след което започва да се тегли с ръце във всички посоки. Колкото по-тънко – толкова по-добре.

Върху всяка кора се разпределя плънка, приготвена от сиренето и яйцата и се навива на руло. Краищата на рулото може да се отстранят.

Всяко руло се завива като охлюв в тава, намазана с масло.

Баницата може да се намаже леко с олио.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути.

Изважда се, напръсква се леко с вода и се завива с кърпа за десетина минути.