В християнския свят на Възкресение (Великден) се чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба, а Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Възкресение е един от най-светлите християнски празници, но въпреки това тържествата в целия християнски свят включват
очарователна смес от канонични и езически ритуали.
Митологичната същност на Великден е свързана с възкресението, с възраждането за нов живот, което я сродява с езическите възприятия за прехода към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.
Английското название за Великден – Easter, произхожда от имената на древни богини. Eostre или Eastre се е наричала великата богиня-майка на саксонците в Северна Европа. Тевтонската богиня на плодородието е носила много сходни имена – Ostare, Ostara, Ostern, Eostra, Eostre, Eostur, Eastra, Eastur, Austron и Ausos.
Българите започват да се готвят за празника седмица преди Великден с почистване на дома. На Велики четвъртък се боядисват яйцата и се замесва тестото за великденските хлябове. На Разпети петък не се върши никаква домакинска работа. Забраната отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие – ако работиш в този ден, ще те сполети нещастие.
Службата в църквата започва в събота два часа преди полунощ. Когато свещеникът обяви Възкресението Христово, всички се поздравяват и прекратяват великденския пост, като изяждат шарените яйца.
Сутринта в неделя е тържествената литургия в църквата, а хората занасят в домовете си запалените свещи и сядат на богато подредени трапези. Празненствата продължават и в понеделник и вторник.
Великденската трапеза
Църквата не определя какво точно да се яде на Великден. Ястията, които обикновено се приготвят, са плод на традицията, а не на църковната норма. Изключения са хлябът и виното, които Христос завещал на своите ученици като знаци на неговата плът и кръв. Така старозаветната кръвна жертва се заменя с безкръвна. Впрочем Тайната вечеря, на която Спасителят за последен път се събира с апостолите, е наречена така не защото е била тайна, а защото тогава е установено тайнството на причастието.
У нас по традиция великденските празници се свързват с вкуса на агнешкото, боядисаните яйца и козунаците. На трапезата се сервират още зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, сладка баница, великденски курабии и др.
Агнешкото месо
.jpg)
За българите агнето е изключително важен символ на Великден, макар това да се дължи по-скоро на традиция, а не на религиозна догма. Жертвеното агне е старозаветен атрибут, но Иисус е приеман като Агнец Божи, а в раннохристиянската иконография понякога е изобразяван като агне, което св. Йоан Кръстител сочи с ръка.
Във или извън канона агнешкото традиционно присъства в менюто на българина в първия ден на Възкресение, след края на дългите пости.
Независимо от каква народност е гостът ви, независимо каква религия изповядва няма да сбъркате и нараните чувствата му, ако поднесете агнешко на трапезата.
Агнешкото е най-разпространеното месо на планетата. Още в древни времена мигриращите човешки племена са отвели стадата си до всички точки на земята. И до днес агнешкото е универсално за кухните на много народи на различни континенти, а някъде е предпочитано по религиозни и кулутрни причини.
Шарените яйца
Първото боядисано яйце у нас задължително се оцветява в червено от най-възрастната жена. Докато е още топло и прясно боядисано, тя прави с него кръстен знак на челата на децата. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, с коприва – зелена, а жълта – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
В по-стари времена винаги когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Боядисаните и декорираните яйца са много по-стари от Възкресение и заедно със зайците от векове са символ на плодовитостта. В езическите митологии яйцето е знак на вселената – счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата.
В древен Израил твърдо сварените яйца, овкусени със солена вода, са били символ на новия живот. Еврейската традиция вероятно идва от римските пролетни фестивали. Древните перси също са боядисвали яйца за Науруз – персийската нова година, празнувана и до днес – винаги в деня на пролетното равноденствие. И до ден-днешен иранците, афганистанците и таджиките боядисват яйца за Науруз. В древността римляните, галите и китайците също имали обичай да боядисват, рисуват и декорират варените яйца.
Легенда разказва, че след Възнесението на Христос Мария Магдалена отишла при римския император, поздравила го с „Христос се възнесе” и му дала червено яйце. След това започнала да му проповядва Христовото учение.
През IV в. яденето на яйца по време на постите било забранено. През пролетта обаче кокошките снасяли най-много. Тогава хората масово започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго.
В православния свят яйцата се използват за специален великденски поздрав – хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”. В католическите държави шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят – лов на великденски яйца. В Западна Европа търкалянето на яйцата е на втория ден от Възкресение. В Германия и Великобритания децата играят игра, в която търкалят яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.
Козунаците
В различните краища на България великденският хляб носи различни имена: великденски кравай, Богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Украсява се с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.
Козунаците са сравнително ново явление. Първите били изпечени от някакъв хлебар във Франция през XVII век. Те обаче твърде бързо се наложили като традиционно великденско лакомство в цяла Европа. У нас постепенно навлизат в градския бит в началото на миналия век под западно влияние.
Великденският заек
Откъде се взе великденският заек? Защо около Великден навсякъде се продават шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци и даже по-често край шарените яйца се рисува заек, а не кокошка?
Великденският заек идва някъде от езическите времена. Както и яйцата, зайците от векове са символ на плодовидостта, която се свързва с ранната пролет. Хората принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта. По това време на годината се правел и ритуален лов на зайци.
За първи път великденският заек се споменава в немска приказка от XV в. В нея се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американската традиция великденският заек е привнесен през XVII в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави шарени яйца в гнездата, които те правели от шапките си. От XVIII в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.
Според американската традиция сутринта на Възкресение великденският заек оставя за добрите деца кошница с лакомства с яйца, различни шоколадчета и бонбони. Понякога децата му оставят моркови, както преди Коледа слагят мляко и курабийки за белобрадия старец.
Кошницата с лакомства
По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за великденския обяд, са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да бъдат осветени. Тази традиция се е развила до сувенирните кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.
0 Коментара